Разбира се, либералите в битката с Тръмп се опитаха да го обвинят, че той е помогнал (и дори напълно осъзнато) за укрепването на независимостта на Путинова Русия. Това и стана една от основните линии в американските избори. Но сега е очевидно, че това е чисто политически номер: не става дума за симпатиите на Тръмп към Путин и не за намесата на Русия в американските избори. Работата е там, че САЩ не могат вече сами да управляват света. И Байдън тук се намира в същото положение, както и Тръмп: стратегическият предел на еднополюсността е достигнат, вече няма никакви ресурси за запазването и укрепването ѝ. С или без Тръмп, с или без Байдън - но ние сме се преместили в триполюсен свят.
На този свят има три центъра за взимане на напълно суверенни решения:
-
САЩ, които днес представляват вече дори не целия Запад, а по-скоро англосаксонската ос (от тук и АУКУС и КУАД) + техните регионални сателити.
-
Русия, която въпреки всичко укрепва своите позиции на международната арена, стараейки се да открие нови точки на приложение както на постсъветското пространство, така и в други региона.
-
Китай, който с успех издържа цялата тежест на засилващото се военно-стратегическо противостоене с англосаксонците, сериозно пристъпили към регионално сдържане на Китай в Югоизточна Азия.
Между тези завършени центрове на сила кръжат:
-
Разпиляният Евросъюз, поставен на границата на енергийната катастрофа от провалената политика на Вашингтон и фактически изхвърлена от англосаксонския блок.
-
Методично засилващите своите регионални потенциали Турция, Иран и Пакистан
-
Япония и Индия, които се стремят да засилят своите позиции, прагматично използвайки враждата между САЩ и Китай (при това Индия напълно рационално продължава да запазва стратегическото си партньорство с Русия)
-
Ислямските държави от Близкия изток и Магреб, откъснали се от САЩ и опитващи се да решат локалните противоречия вече без да се съобразяват с Вашингтон
-
Африканските режими, които все по-активно отхвърлят европейския и по-широко казано, западния неоколониализъм (най-ярко това е въплътено в новата вълна на антиевропейски панафриканизъм - такъв като идеите на Кеби Себа)
-
Страните от Латинска Америка, фактически изоставени от САЩ на произвола на съдбата и търсещи ново място в световната система в модела на глобалния Юг.
-
Засилващите се играчи от Южна Азия като Индонезия, Малайзия, Южна Корея и прочее.
Така между трите стълба на триполюсността, които притежават днес безусловно, макар и асиметрично превъзходство, започва движението на вторичните полюси, малко по-малко успешни и завършени. И въпреки това някои от тях - преди всичко Индия и някои страни от Латинска Америка - имат много висок потенциал и преходът им към висшата лига е въпрос на кратко време.
И тук започва най-интересното. Този триполюсен, а утре в пълния смисъл многополюсен свят има два аспекта.
От една страна ще има за известно време общи за всички полюси - големи и малки -определени технологични аспекти на цивилизацията - в системата на комуникациите, в енергетиката, в моделите на развитие на цифровите мрежи и виртуалната икономика. И с това ще може да се постигне, макар и минимална стандартизация на отношенията между полюсите.
Това ще позволи да се установи прагматична особен признат от всички (или почти всички) модел на протоколи и правила, отразяващи новите условия. Никой няма да има монопол за еднолично решение на проблемните ситуации.
Всяко решение може да бъде оспорено от другия полюс или ситуационните съюзи между полюсите. В такава ситуация никой няма да има изключителното право да настоява за каквото и да е. Силата да единия ще бъде ограничена от силата на другия. Останалото е въпрос на преговори.
Фактическо това означава началото на многополюсната демокрация.
Всички, разбира се, ще имат интерес да съществуват някои устойчиви алгоритми на международното взаимодействие, но правилата ще се променят постоянно, защото всеки полюс ще има интерес да промени ситуацията в своя полза. Но определен, макар и ограничен “универсализъм” (с чисто технически характер) - все пак ще бъде искан от всички.
А от друга страна всеки полюс ще има интерес да укрепи именно своята цивилизационна идентичност. И тук ситуацията ще бъде още по.интересна.
Три са основните вече напълно оформени полюси - англосаксонците, Русия и Китай. Те явно ще настояват всеки за своята историческа идентичност. За своя Логос.
И тук ни очакват изненади. Никак не е сигурно, че САЩ например, макар и заедно с Великобритания и Австралия, ще продължат курса на краен либерализъм, постхуманизъм, ЛГБТ израждане и прочее. Този глобалистичен модел е напълно провалил се. Тя бива все по-отхвърляна и в САЩ, и в Европа. Затова не трябва да изхвърляме от сметките и вероятното завръщане на Тръмп и тръмпизма (по-широко популизма) в САЩ. Много е показателно, че символът на световния успех Илън Мъск се е заел да чете Ернс Юнгер. Ледът се пука. На елит на милиардерите и на интересен и явно консервативен интелектуален вираж.
Друг милиардер Питър Тил отдавна чете моите геополитически текстове и трудовете на Карл Шмит. Да, там са още Сорос, Гейтс, мета-Цукерберг, Бернар-Анри Леви и Джеф Безос с бесните уроди от “Гугъл” и “Туитър”, но за тях скоро ще бъде обявен глобален лов заради опита им да установят монопола си.
В Европа възходящата тенденция на новия консерватизъм е представена от такава фигура като Ерик Земур, звезда на френските избори. Земур радикално отхвърля ЛГБТ и либерализма, призовава напълно да се приключи с миграцията, да се върнат френската идентичност, голизмът и към евразийски съюз с Русия. Унгария и Полша в Източна Европа демонстрират, че либерализмът започва да работи напразно и тук. Затова и не е никак сигурно, че в условията на три полюса постхуманистите, постмодернистите, технократичните маниаци и либералните извратеняци ще запазят монопол в западния Логос. Напълно вероятен е консервативен обрат. И тук вече може да стане интересно. Но все пак такъв консервативен обрат ще се основава на западни ценности. Да, те няма да бъдат толкова агресивни и натрапчиви, както тоталитарната и напълно безумна линия на либералите-глобалисти. Но все пак това ще бъде ново утвърдяване именно на Запада с всичко произтичащо от това.
Китай с неговата хилядолетна цивилизация и напълно оригинална социално-политическа система тук отново ще има огромно преимущество.
Не просто икономиката и строгият политически контрол на ККП са залог за успеха на китайския Логос. Китайското общество - както държава, така и самият народ - са сплотена система от ценности, имаща имперско измерение, етика и един вид китайска метафизика. Не става дума единствено за властта, работата е, че между властта на ККП и собственото китайско общество се намира цял континент от традиционна китайска култура - антропологична, етична, духовна. И Китай само ще укрепва и разширява своето влияние върху съседните региони.
Дошло е време Русия да се замисли за Руския Логос. За руската идентичност, за историческото самосъзнание, за нашата система на ценности, не по-малко оригинална и самобитна от западната и китайската.
Уви, в момента не отделяме много внимание на това. Но си струва да се обърнем към руската история, към безценните съкровища на православието, традициите, към нашите литература и изкуство, към нашата религиозна философия, към руската етика на справедливостта и солидарността - и пред нас се открояват грандиозните очертания на руската цивилизация.
И тук трябва да бъдем решителни: макар и това да не е всеобща, не е общочовешка истина, то тя е наша родна и руска. Който иска да я приеме, нека заповяда. Ако ли не - няма проблем. Нека светът бъде по-богат и пълен с разнообразие и самобитност.
И отново трите Логоса - западният, китайският и руският като три цивилизации - ще станат само полюси в многополюсността. Ислямската или индийската, африканската или латиноамериканската цивилизация във всичките си локални особености ще получат възможност да умножат своите Логоси, да защитават и развиват своята идентичност, да градят своите държави, култури и системи.
Разбира се, на този път ще има трудности. Но понякога е важно да се обърне внимание преди всичко на новите хоризонти, без да се свежда всичко до конкуренция, конфликти, сблъсъци и скептицизъм: видите ли, нищо не му се получава на човечеството, както никога не се е получавало.
Това е лъжа - понякога се получава и човечеството знае най-големи полети, постижения, подвизи и висоти, макар и също така тежки падения и катастрофи.
Трябва да погледнем многополюсния - днес триполюсен - свят с отговорност и добри намерения. В края на краищата ние живеем именно в този свят, който създаваме сами. Затова и нека се съсредоточим в търсенето на Руския Логос.
Превод: В. Сергеев
