/Поглед.инфо/ Публикуването в Чили на книгата ми (METAFÍSICA DE LA CRUZ DEL SUR. GEOPOLÍTICA EXISTENCIAL IBEROAMERICANA) с текстовете, посветени на Латинска Америка, е нещо символично за мен. В картината на света, която описвам и отстоявам, основният принцип е мултиполярността - такава организация на международните отношения, където основните участници, субекти не са държави, а цивилизации. И една от такива цивилизации според мен трябва да бъде Латинска Америка - не на части, а в нейната цялост.

Именно тази идея лежи в основата на идеите Боливар и неговите сътрудници по време на първия етап на деколонизация. Подобни идеи на следващия исторически етап бяха изказани от упорития генерал Перон, който предложи проект за обединяване на Аржентина, Бразилия и Чили в единен геополитически блок. Според мен днес настъпва часът на третия кръг - завършването на процеса на деколонизация и превръщането на Латинска Америка в независим полюс на човечеството, в цивилизация, в Голямото пространство в оптиката на Карл Шмит. Изразявам тези идеи в книгата „Теорията на многополюсния свят” и в друга важна книга, която вече е публикувана на испански и португалски, „Четвъртата политическа теория”, изложих подробно моето виждане за това какъв трябва да стане политическият мироглед на бъдещия многополюсен свят - от другата страна, на остарелите евроцентрични и дълбоко колониални (расистки в широкия смисъл) идеологии на модерността - либерализъм, комунизъм и национализъм.

Европейската модерност съвпада с колонизацията. Това е един вид идеологическа чума, която се разпространява с Британската империя до огромни територии. И тъй като Карл Шмит нарича този процес за напредване на модерността с присъщия му материализъм, утилитаризъм, атеизъм и технокрация, става необратим именно когато Великобритания най-накрая побеждава Испания в историческата война за доминиране на океаните. Разбира се, испанската колонизация е европоцентрична и носи със себе си много негативни характеристики. Все пак това е традиционна Европа, християнска Европа и в известен смисъл романтична, рицарска и героична, Европа предмодерна. А за духа на Традицията колониите в съвременния смисъл на думата не могат да съществуват - това са провинции, заедно с тези, които са част от държавата - например, Римската империя, тъй като се провеждаха завоевания на земя. Така възниква Лас Еспанас, включително две вицекралства, разположени на американския континент. Латинска Америка - и Южна, и Централна - са останки от традиционно общество, докато англосаксонските колонии - и най-успешните от тях - САЩ - първоначално са изградени като общества на модерността.

Това влияе и на деколонизацията - САЩ по време на Войната за независимост (1775-1783 г.) не само се освобождават от метрополията, но изграждат най-напредналата държава на Модерността, основаваща се на това, което наричам Първа политическа теория (либерализмът като най-съвършената идеология на капитализма). Страните от Латинска Америка в борбата за независимост от Европа се движат по различен начин, търсейки своята идентичност предимно в онези идеологии, които някак се противопоставиха на либерализма и на англосаксонската геополитика - този път не само пред лицето на Британската империя, но и в лицето САЩ, твърдящи в съответствие с доктрината на Монро за хегемония в двете Америки. Според мен тази латиноамериканска деколонизация не е доведена до своя логичен завършек. Отчасти поради това, че модерността все още преобладава в тази борба (понякога под формата на социализъм, понякога под формата на национализъм), а отчасти и поради разделянето на латиноамериканския континент на редица национални държави, противоречията между които избухват, когато процесите на деколонизацията достигна критични черти за англосаксонците.

Като се има предвид това обстоятелство, следва да се вземе под внимание окончателната - третата вълна - от латиноамериканската деколонизация. Следователно, „четвъртата политическа теория“ и радикалната критика на евроцентризма и Модерността, присъщи на него, с всички идеологии, включени в нея, са толкова важни.

Убеден съм, че за да завършат деколонизацията и да изгради оригинална и уникална латиноамериканска цивилизация, народите в Южна и Централна Америка трябва да преодолеят националните противоречия и да достигнат съвсем ново ниво на геополитическо и идеологическо мислене. Борбата за идентичността не може да бъде успешна, ако се води на ниво отделни държави и се основава на идеологии, които по някакъв начин са свързани със западноевропейския Модернизъм (било то самият либерализъм, основният инструмент на капиталистическия хегемония, материалистическия и атеистичния социализъм или буржоазния национализъм). Латинска Америка като цяло трябва да признае себе си като независима цивилизация - отвъд националните граници и в тясната рамка на политическите идеологии на Модерността.

На това са посветени моите текстове и изследвания, насочени към народите от Латинска Америка. Призовавам народите на Латинска Америка да търсят или дори да създават истинската си идентичност, а не просто да настояват за своите културни характеристики и геополитически интереси, но и за тяхната онтологична перспектива. Съвременният бразилски антрополог Вивериоз де Кастро говори за мултинационализъм (или за перспективизъм), тоест за многото природи, с които оперират различни цивилизации. И сред тези природи, както и сред тези култури, никой не може да твърди, че знае универсална истина - нито Западът, нито Изтокът, нито модерността, нито Античността, нито архаичността. Всяка цивилизация носи не само концепцията за нормативен субект (култура), но и нормативен обект (природа). Всичко това изисква дълбока деколонизация - деколонизация на съзнанието. Това е труден процес на освобождение от археомодернизма, който е съдбата на всички незападни или не съвсем западни общества, които болезнено съчетават архаични и автентични елементи със заемки от планетарна доминираща парадигма. Тази парадигма днес е глобалният либерализъм. И следователно, за да се отървем от археомодерното и да придобием собствена идентичност е възможно само при радикално отхвърляне на тази - отново англосаксонска! - идеология, която действа днес като инструмент на колониализма от нов тип - глобализацията. Писах много за желанията от народите на Латинска Америка в своите текстове и многократно говорих в моите конференции, изказвания и интервюта. Но това е само първият подход към фундаменталната тема. Моят поглед все пак е страничен, руски евразийски поглед, дружелюбен и грижовен, но все пак външен. Задачата за (пре)създаване на пълноценен латиноамерикански логос е дело на самите латиноамериканци. Ние, привържениците на многополюсен свят и искрени приятели на Латинска Америка, можем да помогнем само според нашите сили. Но да се свали либералната хегемония и да се завърши голямото дело по освобождаване на народите в Южна Америка от всички видове колониален натиск - в икономиката, културата, политиката и т.н. - това може да направят единствено носителите на удивително гъвкавата и красива латиноамериканска цивилизация.

Идеите ми са широко известни днес в Бразилия, Аржентина, Перу, Колумбия, Венецуела, Уругвай, Мексико. В тези страни се публикуват различни мои произведения и колекции от статии. Но в Чили текстовете ми се публикуват за първи път. Това е много радостен момент за мен, тъй като Чили е най-важната част от латиноамериканския континент, без която няма шанс да се осъществи изграждането на голямото пространство в Латинска Америка.

Чили има трагична история в новото време. Колонизацията не винаги върви гладко. През ХХ век Чили познава периодите на господство на всяка от трите идеологии на модерността - либерализъм, социализъм и национализъм, но е ясно, че нито една от тези идеологии не отговаря на основните дълбоки интереси на чилийците и носи със себе си само нови противоречия, конфликти, конфликти и катастрофи. Съдбата на Чили се крие само в Четвъртата политическа теория и общата борба на всички латиноамерикански общества за истинската им свобода, идентичност и независимост.

Надявам се, че моята книга, издадена в Чили, да бъде важен момент в свещеното дело на борбата за високи идеали, за справедлив многополюсен световен ред и преодоляване на необратимата криза, в която капиталистическата цивилизация постепенно влиза в период на окончателна катастрофа. Еднополюсният свят се срина. И сега всяка цивилизация трябва да поеме отговорност за себе си и за човечеството.

Превод: В. Сергеев