/Поглед.инфо/ В Нагорни Карабах се води клане. Два народа и две армии се изтребват взаимно. Ковчези отиват в Ереван и Баку, плачат облечени в черно азербайджански и арменски майки. Под грохота на оръдията, под воя на установките за залпов огън се чува жалният вопъл на “Минската група”, призоваваща да се прекрати кръвопролитието. Ненавистта не слуша тези пресни увещания. Ненавистта тържествува.

В съветски времена Азербайджан и Армения живеят мирно. Двата народа дружат като роднини, било това в Баку или в Степанакерт. Сталин с желязна ръка премахва националистите и от двете републики: арменският “Дашнакцутюн” и азербайджанските мусаватисти. Звучи песента на Рашид Бейдутов:

Лихо надета набок папаха. /Накриво е надянат калпакът

Эхо разносит топот коня. / Ехото разнася на коня тропота

 Мальчик весёлый из Карабаха / Момче весело от Карабах

 Так называют всюду меня. / Така ме наричат навсякъде мен.

Този тропот на копита се разнася по Армения и Азербайджан.

Бил съм свидетел как се разпалва дълбоката, може би от сътворението на света ненавист. От малкото градче Кафан в Армения бяха изгонени компактно живеещите там азербайджанци. Под заплахата от изтребление те зарязваха цялото си имущество, домове и с деца на ръце, със старци, седящи в колички, напуснаха Армения, пресякоха граничната бразда, губейки по пътя хора и се спасиха в Азербайджан от преследването. Прие ги Сумгаит. Тези озлобени, жадуващи за мъст хора устроиха клане на арменци в Сумгаит. И след това пламна Карабах.

Горбачов, разрушителят на Съветския съюз, разбирайки за започналата криза, не поема отговорност за нея. Той мята отговорността от центъра върху враждуващите републики, предава конфликта за откуп на събудилата се ненавист. Така се разрушава Съветският съюз. Така започва войната в Карабах. Днес линията на фронта се клатушка: ту арменците ще преминат в настъпление, отнемайки от азербайджанците седем района, създавайки буфер около Карабах. Ту азербайджанските танкове ще атакуват арменските позиции, искайки да върнат изконните си райони.

Арменците са въоръжени с руско оръжие, имат колосално лоби в Русия: в правителството, в обществените организации, в медиите. На тяхната страна е най-богатата арменска диаспора на света.

Азербайджан е по-многолюден от арменците и по-богат, има петрол, петродолари. Армията му е снабдена със съвременно оръжие, в това число и руско, има турски военни съветници. Зад гърба на Азербайджан стои могъща Турция. Азербайджанците са пресметливи и успешни търговци и финансисти, умеят да организират търговия, да създават търговски центрове, пазари.

Пашинян, който дойде на власт в Ереван, насърчава антируските настроения, въпреки че той и Армения съществуват само благодарение на Русия, която доставя безплатно газ на Армения, отпуска заеми, руска военна база пази независимостта на Армения.

Армения, разчитайки на подкрепата на Европа и Америка, направи грешни сметки. Европа и Америка нямат време за Армения. Поне Макрон се застъпи. И Армения и Пашинян останаха на четири очи с Баку, зад което се очертават Истанбул и Техеран, тъй като Северен Иран е азербайджански. Всичко това взето заедно е огромна сила.

Как да преодолеем трагедията? Как да запушим дулата на картечниците? Как да прогоним установките, изстрелващи ракети? Много рецепти, увещания, съпричастност и състрадание. Но през последните десетилетия нищо от това съчувствие и състрадание не проработи.

Бях във войната в Карабах в началото на конфликта и видях жестокостта. Видях гумите на камиони „КамАЗ”, където вкарваха пленници и ги запалваха. Наскоро бях в Баку. Разработвахме план за помирение. Имахме намерение да съберем арменската и азербайджанската интелигенция, за да могат те да произнесат думите на мира. Но нищо не се получи. Интелигенцията се обединява около своите лидери и допринася за продължаването на войната.

Как да смекчим вечната омраза? Идват ми на ум времената, когато Съветският съюз и Америка се споразумяха за намаляване на ядрените оръжия, бавно отдалечавайки света от фаталната линия, отвъд която започва Третата световна война. Тогава преговарящите се споразумяха за взаимното премахване на бойните глави, контролирайки не само броя на отделните заряди и носители, но и нивото на враждебност, нивото на пропаганда, което породи взаимната омраза към СССР и Америка. За да се намали нивото на ненавистта, на враждата, трябваше бавно и внимателно да се намали броят на бойните глави и да се доведе конфронтацията до паритет.

Възможно ли е, или е утопия, че на някой самотен планински връх, от който се отварят откритите пространства на света и над който искрят божествени звезди, двама мъдреци да се срещнат: арменец и азербайджанец. Седейки на този връх, разлиствайки книгите със свещени текстове, те ще могат да си кажат думи за любовта, за божественото предназначение на човешкия род, за краткостта на земния живот, живота на всяка душа, всяко цвете, всяка падаща звезда.

Ако се проведе такъв разговор, тогава може би не двама, а четирима, а след това дванадесет, а след това още много арменци и азербайджанци ще се срещнат на друг връх. И тогава, може би, оръдията ще бъдат заглушени и ще има решение на тази безизходица в Карабах, където са замесени не просто два народа, но и цялото човечество. Защото няма регионални конфликти, а има глобален конфликт, в който се борят смъртта и безсмъртието, ненавистта и любовта, проклятието и благословията.

Но в момента азербайджанските части стрелят по Степанакерт от тежки оръжия и арменците отговарят, много арменци напускат Карабах, изпълвайки Лачинския коридор с вопли и стенания.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели