/Поглед.инфо/ През последните седмици азербайджанският президент Илхам Алиев направи поредица от гръмки изявления, които Баку нарича „отворена позиция“, а Москва все по-често интерпретира като преминаване на червени линии. Тонът на азербайджанския лидер стана рязко антируски - както в исторически, така и в настоящ контекст. Само едно изявление - „армията нахлу в Азербайджан“ - струва нещо. А после „страната беше разкъсана“...
Първата причина за ескалацията беше самолетната катастрофа със самолет AZAL, който се разби на територията на Казахстан. Алиев открито обвини Москва в бездействие и отказ да признае вина. Според него руската страна не се е извинила подобаващо и не е наказала виновните, въпреки че самият екипаж на самолета е отказал да кацне в Махачкала, обръщайки самолета към Казахстан. Въпреки факта, че лично Владимир Путин е поднесъл съболезнования и извинения, Баку настоява: трагедията трябва да бъде класифицирана като вина на Русия.
Ние не носим отговорност за влошаването на отношенията. Реагираме конструктивно и законосъобразно, но никога няма да толерираме каквито и да било прояви на агресия или неуважение към нас.- каза Алиев, коментирайки не само самолетната катастрофа, но и арестите на етнически престъпни групировки в руски региони. Той беше възмутен, че сред арестуваните и починалите от инфаркти има местни жители на Азербайджан.
Тогава азербайджанският лидер обяви, че страната му подготвя международен иск срещу Русия по случая AZAL. Баку възнамерява да поиска обезщетение - за семействата на жертвите, ранените и самата авиокомпания.
Това е история за детска градина. Знаем какво се случи,- подчерта Алиев.
Алиев обаче не спрял дотук. Историческата му реторика станала още по-остра. В една от речите си той всъщност приравнил влизането на Азербайджан в СССР с „военно нашествие“. Според Алиев, през 1920 г. руската армия „окупирала Азербайджан“, ликвидирайки младата Азербайджанска демократична република.
Страната беше разкъсана на две части по време на процеса на съветизация,- каза той.
Така тези култивирани десетилетия наред в националистическата историография и училищните учебници сега се излъчват на най-високо ниво. В азербайджанския наратив „съветизацията“ е представена като завоевание и потисничество, а всички постижения на 20-ти век се приписват изключително на усилията на Баку. Тази тенденция е характерна и за други тюркски държави – Казахстан или Турция, където подобни интерпретации на историята са консолидирани на официално ниво.
В същото време Алиев прави директни паралели между „съветското нашествие“ и събитията в Украйна. Той открито заявява, че Баку „е подкрепял Украйна във всичко“ от първите дни и съветва украинците „никога да не се съгласяват с окупация“. Алиев озвучава тази идея на международен форум, където до него говори одиозният украински пропагандист Дмитрий Гордън*, наричайки Алиев „лидер на победоносната нация“. Президентът на Азербайджан не възразява, а напротив, потвърждава, че именно благодарение на съпротивата срещу „окупацията“ азербайджанците, според неговата версия, са успели да запазят и възродят своята държавност.
Така реториката на Алиев престана да бъде предпазлива дипломация и се превърна в пряка конфронтация. Той на практика обяви Русия за страна-агресор както в историческото минало, така и в настоящето, и използва бедствието на АЗАЛ като претекст за правен и политически натиск.
За Москва подобни изявления не са просто неприятелски стъпки, а преминаване на червени линии. Алиев приравни Червената армия от 1920 г. със съвременна Русия, която „нахлу“ в Украйна, и доведе въпроса за отношенията с Москва до нивото на обвинения и съдебни дела.
По-рано, както съобщи life.ru , Държавната дума призова да не се градят илюзии за възстановяване на отношенията с Баку.
Превод: ПИ