/Поглед.инфо/ Протестите, възникнали от недоволството на обществеността от полицейската бруталност, американските власти решиха да потушат с паравоенни сили. Според анализатора на Business Insider Марк Хана подобно поведение на Вашингтон може само да укрепи глобалната общност в мислите за лицемерието на САЩ, които сами не се придържат към собствените си ценности и отрицателно се отразяват на влиянието на Америка.
Миналия месец Европейският съюз призова една чужда държава да се справи с протестите, „при пълно зачитане на върховенството на закона и правата на човека“. Прави впечатление, че държавата не е някаква „разкъсана от войната диктатура“, а Америка, пише Марк Хана, старши научен сътрудник в Eurasia Group Foundation, в статията си за Business Insider.
И макар подобни предупреждения да изглеждаха прекомерни преди няколко седмици, днес, след като паравоенните правителствени сили превзеха град Портланд, те звучат доста уместно. „Има някаква особена ирония, че такива ответни полицейски мерки са използвани срещу движение, което се появи от протестите срещу полицейския произвол“, коментира авторът.
Както подчертава анализаторът, позицията на САЩ на международната арена вече беше доста несигурна и без това и такъв строг отговор на добре обоснованото възмущение на хората само влошава ситуацията. Страните, които и така не са във възторг от американската външна политика, наблюдават как правителствените сили с военна екипировка и „със съмнителни пълномощия“ изтласкват хората на собствената си страна.
„Ужасяващото полицейско насилие в Портланд и другите градове през изминалата седмица внасят своя дял в затвърждаването на имиджа на американското лицемерие в очите на международната общност“, настоява авторът. Оказва се, че в Америка се срещат същите жестокости, които тя толкова лесно критикува в чужбина.
Междувременно, както напомня Хана, източниците на влиянието и лидерсиките позиции на САЩ са не само в тяхната икономическа и военна сила, но и в идеологията и ценностите. Привлекателността на тези ценности играе много важна роля за успешното изпълнение на външнополитическите цели на Вашингтон. Но ако той демонстративно се отказва от тези ценности и ги дискредитира, атакувайки собствения си народ, това е провал не само от етична гледна точка, но и от геополитическа.
Според анализатора в САЩ както външната политика, така и полицейската сфера са „засегнати от едни и същи заболявания“, но властите харчат парите на данъкоплатците за лечение на симптомите, а не за това, което ги причинява. Например след 1970 г. Америка удвои разходите за органите на реда, но също така намали разходите за социални програми, които се борят с условията, благоприятстващи нарастването на престъпността. По същия начин през последните години бюджетът за отбрана нараства, но дипломатическите методи се финансират все по-неохотно.
В света Америка използва мощната си армия, за да се намеси дори там, където това не е «задължително и е контрапродуктивно". По много подобен начин полицията вътре в САЩ работи твърде ревностно, често в действителност, приравнявайки социалните проблеми като бездомност или наркомания към престъпленията, и увеличава броя на потенциално насилствените взаимодействия между гражданите и органите на реда.
Благодарение на постановленията, приети още при Бил Клинтън, Пентагонът може да прехвърли излишното военно снаряжение на органите на реда. Неотдавнашното гласуване в Конгреса не успя да премахне таз практика, но Марк Хана настоява политиците да продължат да се борят. „В крайна сметка, как иначе можем да накараме полицията да се държи по-малко като воини и по-скоро като защитници, както препоръчва работната група на администрацията на Обама след протестите във Фъргюсън, ако продължим да ги оборудваме със средствата за война?“ - разсъждава авторът на статията.
Някога бившият вицепрезидент Джо Байдън, който сега претендира за поста ръководител на Белия дом, каза: "Не ми казвайте ценностите си - покажете ми бюджета си и аз ще ви кажа какво цените." Съдейки по този принцип, днес САЩ са страна, която цени изпращането на гранати, картечници и бронетранспортьори, направени за войната в Ирак в собствените си градове.
Всичко това, разбира се, нанася удар по лидерските позиции на САЩ в света и единственото, което ви позволява по някакъв начин да защитите тази позиция, е бурното негодувание на американския народ, което не само доведе до протести у дома, но и вдъхнови много последователи в други части на света.
И ако плашещите кадри от полицейско насилие подсказват, че Съединените щати не отговарят на собствените си идеали за равни права за всички, тогава изображенията на народните протести показват, че Америка все още е „жива демокрация, способна да се реформира и подобрява, както и да насърчава другите да го направят.".
Превод; М.Желязкова