/Поглед.инфо/ Предложеният от администрацията на Байдън преход към "нетна нула" чрез вятърна и слънчева енергия не само не е лесен, но е пълна фантазия. Вероятно изобщо не може да се случи, без драстично да подкопае нашата икономика, начин на живот и сигурност и във всеки случай не може да стане чрез нищо, което да е близко до разумна цена. В даден момент текущият принудителен преход ще се срине и ще изгори.

Със или без подкрепата на Конгреса, президентът Джо Байдън реши да придвижи САЩ възможно най-бързо към икономика, захранвана предимно от вятърна и слънчевата енергия. В първите си дни на управление Байдън издаде множество изпълнителни заповеди, насочващи федералната бюрокрация да положи всички усилия за постигане на тази цел.

В една от тези ранни изпълнителни заповеди от 27 януари 2021 г., озаглавена „Преодоляване на климатичната криза у нас и в чужбина“, се казва:

„Политиката на моята администрация е да организира и разгръща пълния капацитет на своите агенции за борба с климатичната криза, за да приложи подход, обхващащ цялото правителство, който намалява замърсяването на климата във всеки сектор на икономиката...“

Когато се изгарят за генериране на енергия, изкопаемите горива - въглища, нефт и природен газ - отделят въглероден диоксид, иначе известен на езика на Байдън като "замърсяване на климата". Така, съгласно директивата на Байдън, всички те трябва да бъдат премахнати и намалени.

Алтернативата за разширяване на ядрената енергетика междувременно също стана непрактична поради регулаторни пречки; в същото време нашият потенциален водноелектрически капацитет вече се използва почти изцяло. Основната оставаща ни възможност е производството на повече електроенергия от вятърни и слънчеви съоръжения; и наистина, опцията за вятърна/слънчева електроенергия в момента е обект на голяма регулаторна подкрепа, включително чрез обширни държавни субсидии и данъчни облекчения.

На миналогодишния Ден на Земята, 22 април 2021 г., Байдън издаде прессъобщение, в което разшири своите изпълнителни заповеди и постави конкретни цели за елиминирането на изкопаемите горива от икономиката на САЩ. Въпреки че Конгресът не е предприел действия по никакви подобни предложения, прессъобщението за Деня на Земята предполагаемо е ангажирало Съединените щати чрез едностранно изпълнително действие в посока на „електричество без въглеродно замърсяване на 100% до 2035 г.“ и към „нетна икономика с нулеви емисии не по-късно от 2050 г. "

По този начин ние сме като страна, предприела правителствена програма за катастрофа и премахване на нашето производство на електроенергия от изкопаеми горива в рамките на много кратък период от 13 години, както и за премахване на всякакво използване на изкопаеми горива в рамките на не много по-далечните 28 години.

Когато Байдън и други защитници на вятърната и слънчевата енергия говорят, те изглежда вярват, че поставеното предизвикателство е просто въпрос на това, че в момента има твърде много производство на изкопаеми горива и недостатъчно вятър и слънчева енергия; и следователно, осъществяването на прехода към "нетна нула" ще бъде прост въпрос на изграждане на достатъчно вятърни и слънчеви съоръжения и тези съоръжения да заменят сегашните, които използват изкопаеми горива.

Те напълно грешат в това.

Защитниците на зелената енергия, включително нашият президент и неговата администрация, напълно погрешно възприемат предстоящото предизвикателство. Предложеният преход към "нетна нула" чрез вятърна и слънчева енергия не само не е лесен, но е пълна фантазия. Вероятно изобщо не може да се случи, без драстично да подкопае нашата икономика, начин на живот и сигурност и във всеки случай не може да стане чрез нищо, което да е близко до разумна цена.

В даден момент продължаващият принудителен преход, ако продължи, неизбежно ще удари физическите и/или финансови граници, ще се срине и ще изгори. Но обстоятелствата, при които ще се случи катастрофата и изгарянето, към момента не са известни.

По този начин, по-лошо от това да бъде просто фантазия, опитът да се осъществи преход към „нетна нула“ е изключително опасна фантазия, излагаща живота, здравето и сигурността на всички американци на риск, докато опитът за преход продължава да върви към своя неизбежен провал.

Коренът на най-неразпознатия проблем е, че съоръженията за производство на вятър и слънчева енергия произвеждат нещо коренно различно от това, което произвеждат изкопаемите горива. Изкопаемите горива произвеждат енергия, която е надеждна и разпространяема, тоест налична, когато се иска и когато е необходима.

Вятърът и слънцето произвеждат енергия, която е периодична, тоест достъпна само когато метеорологичните условия позволяват, което често не отговаря на потребителското търсене.

Ето нещо, което би трябвало да е ослепително очевидно, но за съжаление до голяма степен остава незабелязано в дискусиите за прехода към зелена енергия: Никакво допълнително производство на вятърна и слънчева енергия самостоятелно не може да осигури надеждна 24/7 електрическа мрежа. Електричеството се произвежда в момента, в който се консумира, и следователно надеждната мрежа трябва да осигурява електричество, за да отговори на потребителското търсене по всяко време.

Да вземем само най-очевидния пример, вятърните турбини не произвеждат нищо, когато вятърът е спокоен, а слънчевите панели не произвеждат нищо през нощта; и следователно, комбинирана вятърна/слънчева система не произвежда нищо в спокойна нощ. За съжаление, пиковото потребление на електроенергия често настъпва вечер, малко след залез слънце, когато вятърът е спокоен или близо до такова състояние.

Без пълна резервна поддръжка от някакъв източник, електрическата мрежа, захранвана от вятъра и слънцето, ще изпита, дори само по този пример, пълно затъмнение във всяка спокойна нощ. И няма значение дали ще построите милион вятърни турбини и слънчеви панели, милиард или трилион. В спокойна нощ те пак няма да произвеждат нищо и ще изискват допълване от друг източник.

Изкопаемите горива, и по-специално природният газ, са напълно способни да осигурят резервна поддръжка, необходима за предимно вятърна/слънчева система за производство на електроенергия. Но нашият президент сега нарежда, че резервната поддръкжа чрез изкопаеми горива е „въглеродно замърсяване“ и трябва да бъде елиминирано.

Оставащият вариант е съхраняване на енергията от момента, в който е произведена (например, в случая на вятърната/слънчева система, по обяд във ветровит юнски ден) до момента, в който тя е необходима за потребление (например, 19:00 ч. в спокойна декемврийска нощ).

Което ни води до ослепително очевидно твърдение номер две: Ако предлагате предимно вятърна/слънчева електрическа система, при която резервното използване на изкопаеми горива е забранено, трябва, повтарям трябва, да разгледате въпроса за съхранението на енергията. Без резервно копие на изкопаеми горива и с ядрени и водни ограничения, съхранението е единствената оставаща възможност.

Колко обаче ще е необходимо? Колко ще струва? Колко време ще трябва енергията да остане в съхранение, преди да бъде използвана? И съществуват ли системи за съхранение, които могат да съхраняват енергията за този период от време и да я връщат без значителни загуби и със скоростта, необходима за поддържане на светлините?

Ако нашите правителствени служители бяха дори минимално компетентни, докато предлагат преход към зелена енергия за страната за кратък период от години – и със стотици милиарди долари, ако не и трилиони, изразходвани за предстоящия преход – тези въпроси трябва да бъдат всеки ден начело на тяхното внимание.

Много преди САЩ да се ангажират с прехода към енергийна система, базирана предимно на вятър и слънце, очевидно е трябвало да сме били далеч напред по пътя към демонстрацията на осъществимостта и цената на системите за съхранение на енергия, които са в състояние да осигурят прехода.

Трябва да има много подробни инженерни проучвания за това как може да се осъществи преходът. Изискванията за количествата батерии, измерени в гигаватчасове, трябва да бъдат известни с висока степен на точност. Количествата материали, необходими за производството на батериите, трябва да бъдат известни с еднакво високо ниво на точност.

Технологичните възможности на батериите трябва да се познават със също толкова високо ниво на прецизност (напр. каква е оптималната химия на батериите, които да се използват в системата? Каква ще бъде загубата на енергия между входа в батерията и консумацията? Как трябва да бъдат изградени много допълнителни съоръжения за генериране, за да се осигури тази загуба? Колко дълго могат батериите да издържат заряда? Ако зарядът, добавен през юни, трябва да се съхранява до декември, предлаганите батерии имат ли тази способност? Нуждаят ли се предлаганите батерии от скъпи системи за климатичен контрол, за да могат да задържат заряда, преди да се използва? И така нататък, и така нататък.)

Всъщност до този момент, предполагаемо само 13 години от момента, когато ще имаме електрическа система без въглерод, трябва да има съществуващи демонстрационни проекти, показващи ясно каква технология ще се използва и че предложената технология работи и може да бъде разгърната в мащаб над цялата мрежа, и на разумна цена.

Но случаят е точно обратният. В момента правителството обръща малко или никакво внимание на проблема за съхранение на енергията. Няма подробен инженерен план за това как да се извърши преходът. Няма подробни поддържани от правителството проучвания за това колко място за съхранение ще е необходимо, или каква технология може да изпълни работата, или за цената.

Става по-лошо: При липсата на каквито и да било сериозни правителствени усилия за справяне с инженерното предизвикателство за съхранение на енергията, необходимо за резервно копие на предимно вятърната/слънчева електрическа система, задачата се е паднала на малък брой аматьори доброволци, предимно пенсионирани инженери от един или друг вид.

Няколко такива хора са направили достоверни изчисления, показващи, че резервното копиране на преобладаващо периодична вятърна/слънчева електрическа система, използваща само акумулаторна батерия, ще изисква съхранение в диапазона от приблизително 30 дни средно използване, за да се избегне значителен риск от изтощаване на батериите и системата трясък.

Необходимите големи количества за съхранение са до голяма степен следствие от сезонността, присъща на вятърното или слънчевото производство, например слънчевите съоръжения произвеждат много повече електроенергия през лятото, отколкото през зимата.

Един пример за сериозно усилие да се определи колко и какъв тип акумулатор на енергия би бил достатъчен за резервно копие на изцяло вятърна/слънчева електрическа система беше произведен през 2018 г. от човек на име Роджър Андрюс, пенсиониран инженер, живеещ тогава в Мексико. Работата на Андрюс се появи на уебсайт, наречен Energy Matters през ноември 2018 г. Андрюс разглежда два случая, единият за Калифорния, а другият за Германия, и получава подробни данни за потреблението на електроенергия и за производството от съществуващите вятърни и слънчеви съоръжения на тези места, за да направи своите изчисления.

Електронните таблици на Андрюс и диаграмите, които се появяват в публикацията му, показват, че до голяма степен поради сезонността на производството както от слънцето, така и от вятъра, ще са необходими приблизително 30 дни съхранено потребление на електроенергия, за да издържи тя през цялата година с вятърна/слънчева система.

Андрюс показва, че батериите за поддържане на това количество заряд ще струват повече от БВП за цяла година на Калифорния или Германия, въпреки че въз основа на съществуващата технология батериите дори на толкова огромна цена няма да имат способността да задържат заряда за достатъчно месеци да изпълнят своята задача. В края на публикацията си Андрюс заключва: „Съхранението на батерии очевидно не е опция за евтино 100% възобновяемо бъдеще“.

В един по-скорошен пример, през януари 2022 г., човек на име Кен Грегъри – пенсиониран инженер, живеещ в Калгари, Канада – се ангажира да изготви електронна таблица, изчисляваща изискванията за съхранение и разходите за резервно копие на вятърна/слънчева електрическа система за целите на Съединени щати. Електронната таблица на Грегъри се основава на подробни (в този случай почасови) данни за действителното потребление и производство от съществуващи вятърни и слънчеви съоръжения, с тяхната силно колеблива продукция.

Основният извод на Грегъри е, че пълното резервно копие чрез съхранение на електрическата система на САЩ при текущи нива на потребление и ако се приеме, че цялото производство идва от вятър и слънчева енергия, ще изисква нещо от диапазона на 250 000 гигаватчаса капацитет на батериите. Част от тази енергия ще трябва да остане в съхранение за повече от шест месеца и да бъде разредена в продължение на месеци.

Тъй като потреблението на електроенергия в САЩ в момента е в диапазона от 3,7 милиона гигаватчаса годишно, изискването за съхранение от 250 000 гигаватчаса, изчислено от Грегъри, представлява около 24 дни средно потребление, резултат в същия диапазон като резултата, постигнат от изчислението на Андрюс.

Грегъри изчислява, че цената на такава система ще е над 100 трилиона долара, преди дори да стигне до въпроса дали съществува технология за батерии, която може да съхранява такива количества енергия в продължение на месеци и след това да разрежда енергията през допълнителни месеци. И дори при тази огромна цена, това изчисление се отнася само за текущите нива на потребление на електроенергия.

Планът на Байдън за "нетна нула" до 2050 г. включва приблизително утрояване на потреблението на електроенергия, което според изчисленията на Грегъри би довело разходите за необходимото съхранение до диапазон от около 400 трилиона долара. За сравнение, целият БВП на САЩ в момента е около 22 трилиона долара годишно.

Очевидно изчисленията на Грегъри биха могли да бъдат поставени под въпрос или модифицирани по отношение на много от неговите предположения и може би неговото изчисление на цената на такава система е твърде високо - или може би твърде ниско. Фактът остава обаче, че ако правителството на САЩ беше дори малко компетентно, то щеше да има свои собствени подробни инженерни проучвания за това как да осъществи своя принудителен енергиен преход, да не говорим, че на тази късна дата, щеше да има демонстрационни проекти за малки градове, установяващи осъществимостта и разходите на това, което се предлага. Нищо от това не се случва. Всъщност нищо от това дори не е в процес на работа.

За да разберете напълно дълбочината на некомпетентността, с която правителството на САЩ подхожда към този енергиен преход, помислете за текущите усилия на федералното министерство на енергетиката, наречено Голямото предизвикателство за съхранение на енергия.

В рамките на тази програма Министерството на енергетиката предлага да се раздават безвъзмездни средства за изследване на предизвикателствата при създаването на батерии за резервно поддържане на електрическата мрежа, когато мрежата е преминала почти изцяло на вятърна/слънчева енергия, и по-специално за изучаване на темата за батериите с „дълъг живот“, които очевидно ще са необходими за съхраняване и след това изпускане на огромни количества енергия е очевидно, че изчисленията на Грегъри биха могли да бъдат поставени под въпрос или модифицирани по отношение на много от неговите предположения и може би неговото изчисление на цената на такава система е твърде високо - или може би твърде ниско.

Според статия, която се появи в Energy Storage News през септември 2021 г., ето състоянието на това усилие:

„Министерството на енергетиката също така помага да се създаде изследователски център за съхранение на енергия за 75 милиона щатски долара, построен в Тихоокеанската северозападна национална лаборатория, която е се очаква да отвори врати до или през 2025 г."

С други думи: имаме усилия за сто трилиона или нещо повече, които според президентската директива трябва да бъдат напълно задействани до 2035 г., като светлината, топлината на всички и всичко останало зависи от успеха, и не само че нямаме никакви технико-икономическо проучвания или демонстрационен проект, но все още не сме започнали фундаменталните изследвания и сградата, в която ще се провеждат те, няма да бъде готова до 2025 г.

Междувременно страната тръгва по управляван от правителството и принудителен път на масово изграждане на вятърни турбини и слънчеви панели, като същевременно налага затварянето на напълно функциониращи електроцентрали, изгарящи въглища, нефт и природен газ. Въпрос на време е някъде системата да спре да работи. Невъзможно е да се предвиди точно кога и къде ще се случи това. Но е лесно да се види как последствията могат да бъдат ужасни.

Ще останат ли милиони без топлина в разгара на зимата, в който случай много вероятно ще умрат? Ще изпадне ли напълно електрифицираната транспортна система, оставяйки милиони без възможност да стигнат до работа? Дали нашите военни способности ще бъдат изключени и ще позволят някаква атака?

Нито едно разумно, да не говорим за компетентно правителство, никога няма да тръгне по този път.

Превод: СМ

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?