На този фон вече навсякъде се разнасят слухове за избора на новия държавен секретар и министър на финансите „при новата администрация на Байдън“, широко се обсъждат настъпващите изменения във вътрешнополитическия курс на САЩ, горещо се обсъжда въпросът как да се върне направената от Тръмп „консервативна“ съдебна система на САЩ на „либерални“ релси. Американският интелектуален елит вече не допуска и мисълта за възможното поражение на Байдън. Тя всячески превъзнася единствено неговата победа.
И тук е много полезно да се върнем на събитията преди четири години, когато стремително набиращата елетори Хилари Клинтън неочаквано се „препъна“ в „решаващите щати“ и в крайна сметка загуби. Сега е важно да се разбере дали демократите са си взели принципна поука от тази ситуация и не са ли твърде опиянени от мнозинството си и в двете камари на Конгреса.
Поражението на Клинтън на миналите избори не е само заради с недостига на популярност и чар. Знае се, че една от важните причини за поражението на Хилари Клинтън през 2016 г. беше, че тя сериозно загуби в тези щати, които традиционно се смятат за опора на демократите – Уисконсин, Охайо и Пенсилвания. Тогава се говореше, че виновна за всичко е „недостатъчната популярност“ на Клинтън, липсата на чар и този имидж на „свежест“, който помага на Обама да победи на изборите през 2008 г.
В тази връзка в ръководството на Демократическата партия решиха, че на изборите през 2020 година вместо непопулярната сред Масите Хилари, която леко надменно гледа на тълпата, ще се заложи Джо Байдън, който може да демонстрира внимание към нуждите и исканията на конкретните „малки“ хора. Наистина, Байдън е по-харизматичен, по-общителен, той знае що е мъка (губи жена, дъщеря, син и изобщо повече подхожда на ролята на „обикновен човек от народа“.
Но би било недостатъчно да се обясни поражението на Клинтън през 2016 г. единствено с личните ѝ качества. Нали за нея не гласуваха дори верните привърженици на демократическата партия. За Тръмп гласуваха не само хора без висше образование, но и бели жени с университетски дипломи, които традиционно гласуват за демократите. И тази група премина на страната на Тръмп. Какво се случи през 2016 г.
Тогава в американското общество станаха забележими социалните изменения, които интелектуалният елит се оказа не в състояние да отчете. Резултатът, че интелектуалците се опитаха да „оседлаят“ имиджа на демократическата партия като партия на работниците.
Една от основните причини за поражението на демократите стана това, че те пропуснаха превключването на вниманието на избирателите върху икономическите проблеми. Във връзка с преминалия при Обама крах на американската промишленост хората преди всичко започнаха да се интересуват от икономическото неравенство и заетостта.
Не може да се каже, че демократите са оставили в пълно забвение въпроса на промишленото развитие на САЩ. Традиционно те отделят много внимание на подема на информационните технологии и интелектуалния труд, залагайки на своята социална опора – класата на „сините“ и „сиви“ якички. Но Обама недостатъчно се занимава с въпросите за структурните изменения.
В периода на неговото осемгодишно управление с Байдън като вицепрезидент ситуацията с икономическото неравенство и падението на заетостта на населението се влошава. Заплатите на средните и низши класи намалява, докато доходите на заможните и богатите хора се увеличава с 35%. След известните кризи, започнали с „Леман Брадърс“, които засягат цялата система на Америка, държавните субсидии за възстановяване на икономиката отидоха при големите банки и компании. Обикновените хора не получиха от държавните програми почти никаква помощ.
Данъчната система, наследила принципи още от Рейгън, остава извънредно лоялна на богатите, което също изостря проблемите на неравенството. По въпросите на международната търговия и икономическото сътрудничество Обама провежда излишно либерална линия, което води до отмиване на работни места в Америка и преместването им в страни с ниска стойност на работната сила. Проблемът със заетостта в САЩ се изостря. През 2014 г. в Америка коефициентът на Джини – статистическият показател за степента на разслоение на обществото за оценка на икономическото неравенство – е 0,485, поставяйки САЩ сред неблагополучните по този параметър страни.
Това, което Обама и неговата демократическа партия правят по отношение на поправяне на наложилата се ситуация, не може да се нарече иначе освен „лицемерни полумерки“. Такава става и печално известната система за медицинска застраховка „Обамакеър“, която се оказва за обикновения човек по-скъпа от действащата до момента. Тя просто способства обогатяването на частни медицински учреждения и застрахователни компании. Освен това в системата се оказват предвидени многобройни санкции за застрахованите, което предизвиква широко недоволство от демократите в страната.
Сега съобщават, че в „Уолстрийт“ и в деловите кръгове на САЩ вече започва да се разпространява еуфория по повод „неминуемата победа“ на Байдън. Навярно големите корпорации прочувстват, че при идване на демократите на власт, те отново ще предприемат обемни програми за помощ на едрия капитал.
Защо така? Защото Демократическата партия на САЩ се намиран под управлението на международното транснационално правителство. Демократическата партия на САЩ престана да бъде работническа. Тя вече не изразява исканията на простия народ, а отразява интересите на международните елити и едрия финансов и промишлен капитал. Именно това предателство доведе Демократическата партия на САЩ до нейното поражение на изборите през 2016 г. Личните качества на кандидата ѝ Клинтън не играят главна роля.
Взела ли си е поука Демократическата партия на САЩ от поражението през 2016 г.?
Макар лидерите на Демократическата партия на САЩ се позиционират като работническа партия, всъщност е известно, че това е партия на елитите и големия бизнес. Но етикетът на „работническа“ е изгоден за Демократическата партия от гледна точка на привличането на гласове, пожертвувания и „алиби“ за различни уловки и номера.
Както показва действителността, партията не се занимава с анализ на причините защо преди четири години обикновените хора се отвърнаха от нея и с усвояване на уроците на своето поражение. Освен това ръководството на демократите продължава да защитава интересите на либералния елит и висшата класа, а относно провала на своята политика за икономическа помощ на населението продължава да твърди, че за всичко са виновни „консервативните сили“ (републиканската партия), пречеща на демократите в Конгреса. Само „тъпите“ републиканци да се изтласкат от голямата политика и реформите в САЩ ще тръгнат. Явно по същество демократите не си извличат никакви принципни изводи от грешките през 2016 година.
Освен това вместо да говорят за преразпределение на националното богатство в полза на работниците и излизайки с позиция по повод нататъшното им изпадане в мизерия, Демократическата партия като своеобразно „алиби“ използва политиката на защита на феминизма и гей-правата. Всъщност това няма да донесе никаква полза от гледна точка на „демократизацията“ на икономическите интереси на народа. Опитвайки се да ги замени с някакви схоластични измислици, демократите само се отдалечават от обикновения човек и изпадат в обикновен популизъм.
Към това трябва да се добави, че ако на думи Демократическата партия издига лозунга, че „Черните животи имат значение“, то всъщност действа обратното. Например, в известния инцидент от 2015 г. в Балтимор с чернокожия американец Фреди Гей, когато за притежание на нож по време на задържане в полицейското управление му счупиха гръбнака и след седмица умря, на 6-тима полицаи бяха повдигнати различни тежки обвинения (до убийство), но всичките те бяха оправдани. Смъртта на Грей беше обяснена със „самоубийство“.
Тогава принадлежащият към Демократическата партия кмет на Балтимор, афоамериканката Стефани Ролингс-Блейк и президентът на САЩ афроамериканецът Барак Обама нарекоха излезлите на протест на улиците чернокожи американци „мародери и бандити“. Демократическата администрация се оказа по-заинтересована да защитава правата на жените и сексуалните малцинства, отколкото за наистина пострадалите американски граждани.
Поражението на Демократическата партия на предишните избори има своите дълбоки корени. Обявила се за партия на работниците, тя всъщност им се оказва враждебна. Обявявайки великодушия в обществото, тя по същество лишава обществото от това великодушие. Нареждайки се сред приятелите на афроамериканците, демократите всъщност не правят нищо за защита на правата и интересите им. И най-важното е, че с времето тази същност на Демократическата партия на САЩ не се променя.
Превод: В. Сергеев
