/Поглед.инфо/ Новата визия на американския президент Джо Байдън за Близкия изток, разкрита преди скорошното му пътуване до Израел и Саудитска Арабия, е много подобна на начина, по който отношенията с региона бяха виждани от неговите предшественици, но все пак има някои промени.

Неговата предизборна реторика за нов ангажимент на САЩ за насърчаване на правата на човека при Байдън, както и обещанието му да третира Саудитска Арабия като държава-разбойник след убийството на журналиста от Washington Post Джамал Хашоги, бяха почти забравени, пише Мохамед Аюб в публикация от 19 юли автор в The Strategist.

Близък изток, Александър Горборуков, ИА Регнум

Топлите срещи на Байдън с престолонаследника Мохамед бин Салман, който според служители на американското разузнаване е пряко отговорен за убийството на Хашоги, бяха отказ от всичко, което той беше обещал по отношение на защитата на човешките права.

Дори твърдението му, че е повдигнал въпроса за убийството на Хашоги на лична среща с престолонаследника на кралството, беше учтиво отхвърлено от външния министър на Саудитска Арабия, което повдига въпроси относно доверието в президента.

Приоритетите на Байдън по време на посещението му в Саудитска Арабия бяха определени от належащи геополитически и геоикономически съображения.

Високата цена на петрола, която застрашава здравето и жизнеспособността както на развитите, така и на нововъзникващите икономики, е основно съображение за успокояване на саудитския управляващ елит, особено на престолонаследника (де факто владетел на кралството), като се има предвид позицията на Саудитска Арабия като стабилизиращ производител на петрол.

Въпреки помирителните си жестове обаче Байдън не успя да осигури солидни гаранции от саудитците, че ще помогнат за ограничаване на цените на петрола чрез увеличаване на производството.

Друга основна грижа на американците беше да убедят саудитците да признаят Израел за легитимен играч в Близкия изток, надграждайки скорошните приятелски отношения на Израел с други държави от Персийския залив.

Докато саудитското правителство беше готово да направи малки жестове, като например да позволи на израелски самолети да летят над кралството, то не желаеше открито да признае еврейска държава.

Всъщност Рияд публично даде да се разбере, че няма да признае Израел и няма да установи дипломатически отношения с него, докато израелско-палестинският въпрос не бъде разрешен по начин, който е приемлив за палестинците.

Принц Мохамед бин Салман, kremlin.ru

Третият основен въпрос от интерес за администрацията на САЩ беше как да убеди страните от Персийския залив, включително Саудитска Арабия, да затегнат допълнително икономическите винтове на Иран, с който САЩ не успяват да възстановят ядрената сделка.

Преговорите по споразумението бяха прекратени поради разногласия между Иран и САЩ по редица въпроси, преди всичко по отношение на включването на Корпуса на гвардейците на иранската ислямска революция в американския списък на терористичните организации.

Да се направи това по отношение на Революционната гвардия е като да се покаже червен парцал на бика, като се има предвид решаващата роля на КГИР в иранската политика и икономика.

Държавите от Персийския залив поддържат икономически отношения с Иран въпреки санкциите на САЩ, а самата Саудитска Арабия е ангажирана в стратегически диалог с Ислямската република за подобряване на отношенията между двете големи сили в Персийския залив, както и за улесняване на излизането на Саудитска Арабия от войната в Йемен.

Ясно е, че признаците за оттегляне на Америка от Близкия изток, въпреки уверенията на Байдън в противното, подтикнаха арабските страни от Персийския залив да се насочат към установяване на отношения с Техеран, опасявайки се, че САЩ няма да ги спасят в случай на открита конфронтация с него.

Пътуването на Байдън до Израел също не разкри нищо ново. Въпреки че устно подкрепи решението за две държави, той отдели отношенията между САЩ и Израел от палестинския въпрос, като даде да се разбере, че все още не е дошло времето за разрешаване на спора и че той няма много общо с отношенията на Вашингтон с Израел .

По отношение на арабско-израелските отношения любимата стратегия на Байдън е да насърчава регионалната интеграция чрез споразумения като Авраамовите споразумения. Палестинците не фигурират в тази стратегия.

Въпреки че не е прекалил с ухажването на Израел като Доналд Тръмп, неговата „ционистка“ репутация и силната подкрепа за израелската сигурност му спечелиха топло посрещане в Израел.

Тръмп на визита в Израел, White House

Байдън също така не успя да промени позицията на израелците относно възраждането на иранската ядрена сделка, на която те се противопоставят. Докато беше в Израел, той отправи строго предупреждение към Техеран, като каза, че САЩ „няма да позволят на ... Иран да придобие ядрено оръжие“.

Това обаче не беше достатъчно, за да задоволи израелския премиер Яир Лапид, който каза, че „свободният свят“ не трябва да позволява на иранците „да развиват своята ядрена програма“.

Както отбеляза кореспондент на New York Times в Йерусалим, „разликата между обещанието на г-н Байдън да спре създаването на „оръжие“ и настояването на г-н Лапид за унищожаване на цялата „програма“ на Иран не е само семантична: тя стига до самото сърце на подходите за справяне с ядрените амбиции на Иран и на двете страни".

Въпреки че Лапид не зае нагло конфронтационната позиция на бившия премиер Бенямин Нетаняху, беше ясно, че Байдън не успя да спечели израелците за своето виждане за ядрената сделка с Иран, въпреки факта, че американският лидер се отказа от опитите да окаже натиск върху Израел въпросът за палестинска държава.

Един от факторите, които накараха Байдън да промени подхода си към правата на човека и по-специално критичната си позиция към Саудитска Арабия, беше страхът, че проникването на Русия и, което е по-важно, Китай в региона, както икономически, така и стратегически, може да навреди на американските интереси в дългосрочен план.

Но, както и в случая с цените на петрола, той не успя да получи никакви гаранции по този въпрос от богатите на енергия страни от Персийския залив. По същество това беше едностранна игра: на саудитците беше гарантирана реабилитация във Вашингтон след епизода с Хашоги, а израелците бяха уверени, че администрацията на Байдън няма да критикува прекалено политиката им за създаване на еврейски селища на Западния бряг и пълзящо анексиране на част от окупираните територии.

Опитите на Вашингтон да представи пътуването до Близкия изток като положителни "постижения" не могат да скрият от проницателните наблюдатели факта, че Съединените щати са спечелили много малко от това пътуване.


Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com