Чуждестранните пътувания на американския президент са по-скоро символични, отколкото съществени, пише The Times. Асистентите отделят много време за вземане на решение за насоките, дейностите, срещите. Ето защо е голяма важността на първото подобно пътуване. Байдън за първи път отиде в Европа, за да покаже, че след четири години непредсказуемост и несигурност, привичната дипломация се е завърнала.
Първо беше Великобритания, най-близкият традиционен съюзник и „брат по култура“; след това Брюксел и срещата на върха на НАТО, алиансът, който някога спаси Запада; накрая, срещата „лице в лице“ с руския лидер – все едно кадри от времената на Студената война.
Авторът на статията отбелязва колко голямо различие имаше при първото задгранично посещение на Тръмп, който отиде в Саудитска Арабия и след това в Израел. Още тогава стана ясно, че неговите геостратегически приоритети ще бъдат коренно различни от тези на неговите предшественици.
Политическото образование на Байдън се е оформило по време на Студената война, така че за него това беше най-лесният начин да прокара границата между своите приятели-съюзници и врагове-авторитарни лидери. А съюзниците му намериха добри думи дори за Борис Джонсън, когото мнозина все още гледат с подозрение, като го смятат за протръмповски политик.
На свой ред срещата с Владимир Путин се проведе като по учебник от Студената война: в навечерието се лее сурова реторика, а след нея - изрази на взаимно уважение. Байдън постоянно повтаряше, че Америка се е върнала, но дали това е така, пита се авторът на статията.
"Повечето обикновени европейци и техните лидери биха искали да изтрият последните четири години от колективната памет като някакво кошмарно риалити шоу", отбелязва авторът. Но Тръмп като цяло се вписва в нова и популярна версия на настоящите цели на САЩ в един променен свят.
Консервативните популисти около Тръмп твърдят, че Съединените щати са поели тежестта да бъдат световен лидер твърде дълго, без да печелят от това. Така че настъпи времето САЩ да се превърнат в „нормална държава“, която поставя собствените си интереси пред другите.
Байдън отхвърли заключенията на Тръмп, но не може да отхвърли вътрешните и глобални политически предпоставки, върху които те са построени, пише авторът на статията. Въпреки че европейските лидери изразиха подкрепата си за Байдън, те няма да бързат да се обединяват около Съединените щати, които решиха да защитават твърдо своите интереси.
Европа изгражда „Северен поток 2“, бизнесът на Германия е обвързан с китайския пазар, много европейски държави не искат да инвестират в своята отбрана - всичко това още веднъж показва, че Америка остава сама със своите задачи. „Байдън няма съюзници за предстоящите битки“, авторът на статията поставя тази фраза в заглавието, за да покаже, че европейците ще са щастливи да оставят Америка сама да се бори срещу Русия и Китай.
Откакто Джеймс Монро забрани на другите сили да се намесват в американския „заден двор“, от всеки следващ американски президент се очаква да има някаква нова доктрина за отношенията със света. Но през последните десетилетия доктрините не работят. Мечтите на Джордж Буш за превръщане на света в демокрация се разбиха в Ирак. Логиката на Обама се провали заедно с безполезните червени линии относно неизползването на химическо оръжие в Сирия.
Байдън има много повече опит от своите предшественици, така че необходимостта от теоретична рамка виси над него не толкова настойчиво. Но значението, придадено на първото му пътуване в чужбина, показва основната слабост на неговата политика, отбелязва авторът на статията. Той се основава на доброто минало на трансатлантическия съюз, на ценности, които преди са работили добре, но сега изглеждат несъвместими с реалността.
„Така че скоро Байдън ще има първата си среща „тет-а-тет“ с бъдещето в лицето на президента Си“, пише The Times. "Тя по-добре ще покаже дали Америка е готова за предстоящите предизвикателства, отколкото тази седмица на носталгия и усмивки."
Превод: ЕС
