САЩ взеха решение за „прибързан експеримент за привличане на безпрецедентен обем заеми“: за да компенсират икономическите щети от пандемията на новия коронавирус, правителството и предприятията на страната печелят „трилионни“ дългове, пише The Washington Post. Както подчертава наблюдателят на изданието, американските анализатори прогнозират, че дефицитът на федералния бюджет на САЩ през тази година ще бъде почти 4 трилиона долара - тоест, около два пъти повече в процентно отношение спрямо БВП, отколкото през целия период след края на Втората световна война. Частните предприятия също поставят сходни рекорди едновременно: гигантски корпорации, включително ExxonMobil и Walgreens, които през последните десет години „преяждат“ със заем средства, т.е. сега те намаляват дълговете си до лимитите и се обръщат към притежателите на облигации, за да получат още повече пари, казва WP. За да осигури такива мащабни заеми, Федералният резерв на САЩ понижи основната си ставка до нула и попълни активите си, като изкупи обратно 2 трилиона долара дълг за шест седмици. Последният път, след кризата от 2008 г., ФРС реши да извърши такова мащабно изкупуване за почти четири години, се казва в статията.
Повишаването на дълга е необходимо, за да се „запуши огромна дупка в икономиката“, пречупена от пандемията на коронавируса - и нито един авторитетен икономист или политик не говори срещу „отварянето на държавните данъчни кранове“, продължава колумнистът на WP. Правителствата и частните компании често прибягват до заети средства по време на "времена на неочаквани изпитания", но настоящата вълна на заем е специална, тъй като вече активно събира дългове в страната, предупреждава журналистът. Високата тежест на дълга вече започва да оказва натиск върху много корпорации, които вероятно ще трябва да направят труден избор или да пропуснат кредитни плащания или да намалят персонала; сериозните месечни плащания по студентски заеми и кредитни карти трябва да правят милиони американски потребители, и подобна тежест ще възпрепятства икономическото възстановяване, заявява авторът. Както подчертава журналистът, икономистите са убедени, че такова силно натоварване на дълга ще остави „белези“ върху тялото на икономиката, които ще се почувстват след като пандемията остане в миналото: решението за прекратяване на подкрепата няма да е лесно и икономиката ще бъде по-уязвима, отколкото преди началото на настоящата криза.
„Имаме основание за сериозна загриженост“, коментира ситуацията в интервю за The Washington Post Atif Mian, професор по икономика в Принстънския университет, който посвети голяма част от работата си на проблема скредитите. - Става на въпрос за тежест на дълга, равна, която в новата история - и дори като цяло в историята - не може да бъде намерена. Определено сме в критична точка. "
Както припомня авторът на статията, преди пандемията икономиката на САЩ бързо нараства, което отчасти е резултат от намаляване на данъците през 2017 г. и премахване на ограниченията върху бюджетните разходи. Конгресът на САЩ обаче взе тези мерки, без да се замисли за това какво ще ги плати по-късно. Междувременно миналия месец министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин обяви, че федералното правителство трябва да харчи пари без ограничения за подпомагане на компании и граждани, които са засегнати от карантинните мерки, предприети от властите. "Цените са невероятно ниски, така че заемането на тези пари ще струва много малко", каза официалният служител. - И с дефицита ще уредим всичко в по-късен момент. Сега не е моментът да се тревожите за това." Изразяват се и мнения, че ще бъдат необходими още по-големи разходи за спасяване на американската икономика: например Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат по икономика, смята, че правителството на САЩ трябва да осигури изцяло заплатите на гражданите и да забрани изгонването на хора и лишаването на длъжници от имущество, а топ-мениджърът на инвестиционната компания BlackRock Лари Финк каза в интервю миналата седмица, че за подкрепа на малките предприятия федералните власти вероятно ще трябва да изразходват допълнителни 1 трилион долара, посочва авторът.
Въпреки това, когато коронавирусът все още е победен и страната се възстанови от пандемията, американските лидери ще трябва да търсят начин да се справят със заемите, пише авторът. За да се намали "огромният държавен дълг" след кризата, ще е необходимо едновременно да се увеличат данъците и да се намалят разходите, а намирането на консенсус в правителствата за вземане на подходящи решения няма да е лесно: нито републиканците, нито демократите през последните години не са правили силни изявления в подкрепа на намаляване на разходите, подчертава журналистът. Според колумнистът на WP бившият вицепрезидент Джо Байдън, който всъщност вече се е номиниран като демократичен кандидат за предстоящите президентски избори, предлага много скромно увеличение на данъка в сравнение с неговите съперници в надпреварата за номинацията; що се отнася до републиканците, те се противопоставят на увеличението на данъка почти „рефлексивно“. ФРС ще се сблъска и с трудности, които рано или късно ще трябва да лишат икономиката от сегашното засилено ниво на финансова подкрепа - още повече, че само частично успя да се откаже от собствените си мерки за подкрепа на икономиката след кризата през 2008 г. и след като започна пандемията, бързо се върна в режим на „извънредни ситуации“, се отбелязва в матерала на WP.
Обикновено икономистите обясняват заплахата от прекалено голям публичен дълг, като казват, че ако инвеститорите внезапно решат, че не виждат дивиденти и започнат бързо да продават държавни облигации, лихвите и инфлацията рязко ще се повишат, което ще доведе до криза, пише авторът. В подобни ситуации държави с по-малка американска икономика са били удряни много пъти, но в случая със САЩ такъв сценарий не е много вероятен, тъй като доларът е световна валута и страната исторически се характеризира с „относителна икономическа стабилност“, смята журналистът. В същото време американската икономика става все по-зависима от привлечените средства за четиридесет години: общият дълг на правителството, компаниите и домакинствата в момента надхвърля 250% от БВП на страната, припомня той.
Според Atif Mian дълговата тежест ще промени лицето на американската икономика „по фин, но драматичен начин“: ерата на свръх ниските проценти ще подкопае пазарната дисциплина, което при нормални условия принуждава инвеститорите да търсят наистина надеждни инвестиционни проекти, защото, ако парите са практически „безплатни“ в продължение на много години - и точно така стоят нещата в САЩ от 2008 г. - дори „лошите идеи“ могат да привлекат финанси. По този начин, обръщайки се към заемни средства за спасяване на икономиката, Съединените щати по същество осъждат себе си на по-слаб икономически растеж в бъдеще, особено след като „държавната кредитна карта“ не се използва за инвестиции в здравната система, инфраструктурата и образованието, което може да стимулира растежа на бъдещето и за да „спрем финансовото кървене сега“, казва WP. Япония вече попадна в омагьосан кръг от слаб растеж, ниски темпове и нарастващ дълг, а сега САЩ могат да очакват подобна съдба - според Миан страната се вкарва в „капана на дълга“, пише рецензентът на вестника.
Превод: Поглед.инфо
