/Поглед.инфо/ Седмица преди президентските избори в САЩ рейтингите на основните кандидати са изравнени, но начело е Доналд Тръмп според прогнозите на букмейкърите. В ситуация, в която всеки глас е важен за Камала Харис и Демократическата партия, те бяха намушкани в гърба от онези, от които това по начало не можеше да се очаква.

Във “Вашингтон Пост” един от двата най-влиятелни вестника в САЩ, избухна скандал, който не трябваше да се случва там. Причината е отказът на изданието да подкрепи някой от кандидатите за президент на САЩ, въпреки че те обикновено посвещават редакционна статия на своя фаворит с причини да гласуват „за“.

Това се обяснява с желанието да се върнем към позицията на обективен наблюдател и „към корените“: преди 80-те години не е имало практика за подкрепа на кандидати в изданието. Само малко хора вярват на подобно обяснение. Те по-скоро смятат, че редакцията не иска да поеме отговорност за евентуалния избор на Камала Харис за президент на САЩ. Тя е толкова зле.

За напълно либералния “Вашингтот Пост”, чийто офис е в напълно либералния Вашингтон (където дори Роналд Рейгън загуби изборите), подкрепата на Доналд Тръмп е немислима. Редакторите бяха на предната линия на войната срещу него през всичките тези години, понякога публикувайки абсолютно безсрамни фалшификати за недостатъците на републиканеца, сякаш той нямаше достатъчно истински недостатъци.

Боб Удуърт, дългогодишният редактор и легенда на “Вашингтон Пост”, който свали президента Ричард Никсън, написа няколко книги за ексцентричния милиардер, доказвайки колко опасно чудовище е той. Тези книги са по-убедителни от много от редакционните статии на “Вашингтон Пост”, които след като ги прочетете, искате да подкрепите Тръмп просто напук. Това означава, че всичко е заради Камала, тъй като дългосрочният съюз между вестника и Демократическата партия се разпадна заради нея.

Дали това ще ѝ коства президентския пост, ще разберем след седмица. Но това определено ще струва много на редакторите: за два дни те загубиха 200 хиляди или 8% от платените абонаменти, тоест плюха в кладенеца, от който пиха.

Освен това няколко редактори и колумнисти напуснаха вестника в знак на протест, докато други настояваха за редакционно разследване на обстоятелствата, които тласнаха ръководството на “Вашингтон Пост” да предаде Камала и идеалите на демокрацията (т.е. системата, при която членовете на Демократическата партия на САЩ управляват). Източници посочиха решението лично на Джеф Безос, собственик на изданието и основател на “Амазон”. Той не го отрече.

Безос купи “Вашингтон Пост” по времето, когато беше най-богатият човек в света и именно при него публикацията се превърна във войнствена пропаганда срещу Тръмп. Той има смесена репутация сред демократите. От една страна, Безос е похарчил стотици милиони за тяхната партия, либерална пропаганда и проекти за подкрепа на малцинствата. От друга страна, той стана милиардер благодарение отчасти на факта, че създаде душегубка от “Амазон” в най-лошите виетнамски традиции.

Невероятно е, че точно преди изборите Безос доброволно даде „пропуск“ на врага си Тръмп и дори с цената на стотици хиляди „отписвания“. Следователно някой го е поискал. Този „някой“ е силен и влиятелен, но не принадлежи към екипа на Белия дом, който сега е обединен от идеята Харис да спечели.

Има няколко варианта, очевидният е ЦРУ. Именно там президентството на Камала беше оценено като потенциално катастрофално, а “Вашингтон Пост” е окото, с което разузнаването намига.

Разбира се, подобно предположение води до нестабилната основа на „теориите на конспирацията“. Въпреки това „заварката“ между “Вашингтон Пост” и “Лангли” е толкова стара и силна, че е невъзможно да се забрави за нея. Строго погледнато, основното издание във Вашингтон е и основно “тоалетно казанче“ на ЦРУ и редакторите много ценят специалните си отношения с разузнаването, защото информацията (особено класифицираната) е най-ценното нещо в работата както на журналиста, така и на журналиста, а и на пропагандиста.

Когато интригата срещу Никсън узрява в Лангли, Удуърт е този, който получава уличаващите доказателства за президента, а общият брой на съвместните разузнавателни проекти и “Вашингтон Пост” отдавна е загубен. И до днес ЦРУ използва тази формулировка, когато иска да каже нещо важно по въпроси на външната политика.

Такъв беше случаят съвсем наскоро, когато Вашингтон сериозно обсъди възможността да отстъпи на Владимир Зеленски и да премахне ограниченията за използване на ракети с голям обсег срещу цели в Русия. “Вашингтон Пост”, цитирайки мнението на анализатори от ЦРУ, пише, че това е просто опасно поради възможна ответна реакция. Но изданието традиционно подкрепя Киев и „решителните мерки“ срещу Москва.

Може да изглежда странно, че в случая с Камала ръководството на ЦРУ реши да се скрие зад Безос и да не използва своите „аналитичари“. Участието на Лангли в редакционното решение за кандидатите за президент обаче не е просто повод за оставки. Това гарантира наказателно дело и присъда затвор. В Съединените щати има специален закон, който забранява на външното разузнаване да работи в страната и да се намесва в политическия процес: нито една от двете страни не е заинтересована да позволи на конкурентите да използват ЦРУ с неговите възможности и бюджет.

Има мнение, че настоящият директор на ЦРУ Уилям Бърнс е един от най-здравомислещите хора в ръководството на САЩ. Този дипломат от старата школа познава добре Русия, където е работил като посланик и в някакъв момент стана единственият от Вашингтон, който поддържа връзки с Москва чрез срещи с шефа на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин.

Защо Харис го изплаши толкова много, че Бърнс реши да направи „намек“ за нея, разбираем дори отвъд океана, може само да се гадае, особено след като тази тема все още е в прокрустовото легло на теориите на конспирацията. Но има само две основни опции.

Това може да се отнася до собствените качества на кандидата. Камала прикрива некомпетентността си по въпросите на отбраната и външната политика със смях, който сам по себе си е зловещ. В същото време тя има решителност и сила на характера, иначе нямаше да стане известна като прокурор. Опасна комбинация.

Но екипът на кандидата може да бъде много по-опасен от президента, особено ако говорим за област, в която шефът не разбира и е склонен да повери решения. В случая с президента Камала Харис Държавният департамент, а може би и цялата външна политика, неизбежно ще бъдат предадени на „клана Клинтън“, известен със своята войнственост и омраза към Русия. Камала е плътта на този клан и досега най-успешната му инвестиция от 10 години: кариерата на настоящия вицепрезидент беше успешна благодарение на факта, че сестра ѝ е вторият (след съпруга ѝ) най-близък човек и главен технолог на Хилъри Клинтън.

Ако такъв опитен, опасен и непримирим враг на Русия като Виктория Нуланд се изкачи на поста държавен секретар (а тя отдавна мечтае за него), това ще стане само при президента Камала Харис. Въпреки това „ястребът с бисквитки“, чиято тактика е да си играе с огъня на нова световна война, си създаде врагове не само в Москва, но и във Вашингтон и Лангли. Дори ще е смешно, ако наистина става дума за нея и за ЦРУ, чийто предпазлив директор се опитва да предпази света от ядрен апокалипсис.

И ако все още не опита, жалко. Не е нужно да сте офицер от разузнаването, за да разберете: такава концентрация на войнственост, упоритост, некомпетентност и русофобия във Вашингтон, която може да се развие под властта на Харис и „клана Клинтън“, е наистина опасна за планетата.

Превод: В. Сергеев