/Поглед.инфо/ Най-интересните промени в света са тези, които първоначално не са много забележими. Те се случват в главите и едва тогава се променя поведението на хората и на цели държави. Сега има безброй такива пълзящи психологически революции и ето пример с Япония и САЩ. По-точно, какви са днес и с какво право се държат така, както се държат.

Япония се появи на световната сцена, защото на 27 октомври там ще се проведат парламентарни избори, но вече има нов премиер - Шигеру Ишиба (страхуваха се да отидат на гласуване със стария). Ишиба успя да проведе дипломатическа премиера - отиде в Лаос за поредица от срещи на върха на АСЕАН с партньори и представи там много нова идея за създаване на „азиатско НАТО“, както и да каже много повече.

И сега се появява статия в “Джапан Таймс” от американец, работещ в Токио, човек от фондация “Карнеги”, Брад Глосърман. Той казва: защо сте толкова активни, японци? Имате системна и тотална криза. Вие, например, току-що бяхте изпреварени икономически от Германия. И сте на път да ви изпревари Индия. А до 2050 г. и Индонезия.

Тук запознат с игрите и странностите на статистиката открива, че - да, в началото на годината Германия изпревари японците. Но такъв човек бързо ще се сети, че има три системи за определяне на икономически рейтинги на база БВП и те дават много различни резултати. Според най-приличната система, според паритета на покупателната способност на валутите, Япония и Германия се бореха дълго време за сравнително призови места, докато германците не бяха изпреварени от Русия. Въпреки че, ако Германия - със сегашния си колапс и стагнация на икономиката поради известните събития с украинската криза, експлозията на “Северните потоци” и така нататък - едновременно изпревари Япония, то това наистина навежда на тъжни мисли за последната.

Така Глосерман продължава да удря японците по главата с други числа. Вие, момчета, имахте 18 процента от общия световен БВП през 80-те “златни години” на ХХ век, сега са четири процента, а до 2050 г. ще бъдат три. За кой изобщо се мислите?

Логиката е ясна: американците наистина не харесват идеята за ерозия на колониалния манталитет на Токио. Но не говорим за това: нека да разгледаме същите психологически битки в САЩ. Ето например последната статия на Надя Шадлоу, човек от лагера на Тръмп, тя обяснява на обществеността, че Америка под ръководството на Доналд ще трябва да възстанови глобалната си конкурентоспособност по най-суровите възможни начини, изграждайки военна сила, която може да води няколко войни едновременно .И - в самия край на публикацията - изведнъж казва: целта на такава стратегия изобщо не е да се постигне първо място в света, „тази епоха е зад нас“. Трябва да се научим да сме поне втори.

А те наистина отдавна са на второ място след Китай по паритет на покупателната способност. Делът на САЩ в световната икономика сега падна под 15 процента за първи път, въпреки че беше 20,16 процента през 1990 г. А Китай днес е 18,76 процента.

И тук възниква въпросът за няколко трилиона долара: какво от това? И поне това, което казват споменатите Глосерман и Шадлоу, както и няколко други доста видни публицисти: Америка (Япония - и по-надолу в списъка) ще трябва дълго време да се учи да се държат като втори или шести, а не като първи или пети.

Тоест целият смисъл не е в самите цифри, а в тяхното възприемане, в психологията на националните лидери и цели нации. И тук се случва най-интересното в нашата епоха на промяна.

В предишната епоха, която беше относително спокойна и стабилна, се разви един не особено здрав култ към рейтингите. Рейтинги, базирани на БВП, но също и на военно-стратегическата част или на частта с „меката сила“, която някои също се опитват да дигитализират. Тоест да зададем математически показатели на всяка нация, дори и по отношение на влиянието върху чуждите умове. И да не говорим за финансовите рейтинги, когато всяка страна получава отрицателна или положителна оценка от група безспорни другари и присъдата не подлежи на обжалване.

Светът, според такава система, трябваше да прилича на твърда и безнадеждно стабилна пирамида, в която не можете да пърхате. Това наблюдавахме, докато изведнъж се оказа, че всемогъщият Запад губи наградите си на върха, а страните, които днес са част от БРИКС или искат да стигнат там, водят дори в тези рейтинги, които бяха замислени за съвсем различни цели. По-специално за морално потискане.

И какво започна? Хаос, включително на рейтинга и статистиката. Първият знак тази година беше Джо Байдън, който започна да обяснява, че САЩ изпреварват китайците. Да припомним, че има три системи за изчисляване на БВП и Байдън взе тази, която му хареса най-много. А още преди това цялата му пропагандна машина започна да обяснява в световен мащаб, че в Китай всъщност положението е зле.

Извод: трябва да очакваме нечии опити да преизчисляват всички световни класации, но само в своя полза. Резултатът може да е срив на вярата в каквито и да е рейтинги изобщо, пробив от психологическия им капан. Това вече се е случило - същата Япония, когато през декември 1941 г. атакува флотите на Съединените щати и Великобритания наведнъж, едва ли сравнява БВП. И цели четири години тя създаваше много неприятности на Щатите.

Нека повторим, основните промени настъпват в умовете, особено тези, които са склонни изобщо да не се подчиняват на задушаващата магия на числата, истински или фалшиви. Наскоро трябваше да слушам историята на един виден развъдчик на кучета, че в нормални ситуации поведението на кучетата зависи от това кой е голям и кой малък. Но има изключения, например в лицето (муцуната) на шотландския териер. Това е малко куче, което се смята за голямо - и се държи по този начин. Резултат: непредвидими сюжети в кучешкия парк.

И така, ерата на промяната на световната сцена е и когато изведнъж има много такива шотландски териери. И големите кучета са объркани, не разбират как да се държат.

Превод: В. Сергеев