/Поглед.инфо/ Империята живее, докато не разширява, действайки на принципа „разделяй и владей”. И когато ресурсите за усвояване, териториите, държавите и народите са изчерпани, тя насочва енергията си към себе си.

САЩ днес не са в уникална позиция. Напротив, това е доста характерно за всяка империя в упадък. Тъй като много държави по света стават на крака икономически, военно и политически, отказват да служат като “тучни пасища" за американска експлоатация, САЩ са изправени пред необходимостта да насочат енергията си за разширяване навътре, срещу собствените си съюзници и дори собственото си население. Това се изразява в желанието да се отнемат от тях толкова материални богатства, колкото успеят, или поне да се предотврати подмяната с каквато и да е алтернатива на сегашния ред, който се основава на специалния статут на Америка.

Уилям Енгдал, геополитически експерт и анализатор, издаде впечатляващо изследване, доказвайки, че настоящите безредици и катаклизми в Съединените щати не са резултат от мащабни външни усилия за противодействие на специалните интереси на Америка, а са естествено следствие от тези много специални интереси.

Независимо защо, според самите хора, те излизат на улицата, когато става дума за страна с богат опит в организирането на революции в чужбина, рано или късно тези доказани методи и инструменти неизбежно ще бъдат насочени навътре, за да създадат вълнения у дома. В същото време няма съмнение, че те ще се ориентират по най-оптималния и печеливш от всички възможни начини.

Ако гледате филми или слушате активистите, които вилнеят по улиците на американските градове днес, е вероятно да повярвате, че изгарянето на собствения квартал и безкрайното оплакване от несправедливостта са най-добрият начин да се освободите от потисничеството, реално или въображаемо.

Всъщност целият свят постепенно започна да се измъква изпод петата на тоталната американска хегемония. Народите на много държави постигнаха това, не с горене на собствените си градове или с безкрайни оплаквания към ООН - те предложиха алтернативи, по-привлекателни от това, което САЩ предлагат на света.

Китай може да служи като идеален пример за страна, която предлага индустриално и инфраструктурно развитие като алтернатива на „инвестициите“ в САЩ, доставките на оръжие на завишени цени и политическата намеса. Китай строи язовири, железници, фабрики, а също така снабдява партньорите с оръжие без никакви политически ограничения.

Русия предлага на страните по света редица алтернативи - от оръжие и енергия до политически и икономически съюзи.

Със собствените си усилия страните започнаха да създават алтернативи на американските монополи, които досега нямаха равни в света. Идеален пример е възходът на “Хуавей”, който първо настигна глобалния гигант “Епъл”, а след това се покачи много по-високо. Русия, която се утвърди като ключов партньор за страните от Близкия изток, които отдавна са уморени от американските „куратори“, е друг, не по-малко убедителен пример за подобна алтернатива.

Дори в малките страни идеята за създаване на алтернатива на такива неща като монополизирани от САЩ социални мрежи бързо набира популярност. Там се стремят да разширят собствените си права и възможности, да запазят доходите в рамките на собствените си юрисдикции и да премахнат неоправданото влияние на Америка върху тяхната територия.

Проблемът на Америка е, че отдавна е изоставила строителството и производството, а вместо това се съсредоточава върху принудата, експлоатацията, кражбите, финансовите измами и манипулирането на цифрите в “счетоводните книги”. Всичко това обаче работи само докато някой друг не започне да изгражда и произвежда необходимите неща, докато никой не се опита да се защити от финансови измами, създавайки алтернативни платежни системи за финансиране на проекти, водещи до реален прогрес.

Всъщност именно този процес на освобождение отдавна се превърна в доминиращ геополитически фактор, докато Америка постепенно отслабва и единствено безразборно атакува своите съюзници и противници, докато страните търпеливо и последователно създават подобни алтернативи. Като цяло, това може да бъде описано като формиране на „многополюсен световен ред“, който се основава на физическа инфраструктура, като фабрики и железопътни линии, а не на електронни таблици и борсови кодове.

Нациите обаче не могат търпеливо да чакат, докато всичко дойде от само себе си. САЩ са империя, поглъщаща себе си. И докато останалият свят е решен да продължи да създава по-добри алтернативи на американския „световен ред“, това ще бъде придружено от изтласкване на американската хегемония във всички области. Повечето държави наистина искат да работят с американците като такива, които независимо дали го осъзнават или не, са почти 100-процентови жертви на Уолстрийт и на самия Вашингтон. Това обяснява почти безграничното търпение на страни като Русия и Китай пред ежедневните провокации от запад.

Що се отнася до американците, от тях зависи да решат в коя държава ще живеят, когато димът се изчисти и прахът от сегашните безредици се утаи.

В тази, в която властта и богатството ще продължат да се концентрират главно на Уолстрийт, а настоящото насилие само ще помогне да се оправдае превръщането на страната в полицейска държава и то в такава степен, както никога досега?

Или в тази, в която американците ще разберат, че никой във Вашингтон, по телевизията или в “Туитър”, със сини отметки срещу имената не стои на тяхна страна и не смята да ги защитава, и да започнат да мислят за себе си, и да действат в свои собствени интереси?

Времето ще покаже.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели