/Поглед.инфо/ Може би най-интересното в тази история са числата. В известен смисъл мащабът на паричните суми, с които глобалната американска корпорация оперира, за да си пробие път по света. Мислите ли колко може да струва един бизнес, зает с това да ви дава възможност да извикате такси по телефона? И сега тези цифри блестят: продажбата на дял - и дори не контролния - за 200 милиона долара, заплатата на местния координатор на лобирането - 650 хиляди долара за няколко месеца упорита работа. И това е само в Русия.

Историята тук е следната: британският „Гардиън“ изрови някъде 124 000 имейла, разменени по върхушката на корпорацията „Юбер“. Сега това е един от двата големи бизнес скандала в САЩ, ако не и на Запад като цяло (вторият е как технологичен гений Илън Мъск първо искаше да купи „Туитър“, а след това го погледна по-отблизо, беше ужасен и отказа) . По принцип и двата скандала са за едно и също нещо - за дивия размер на финансовите балони около някакъв доста тесен сегмент от сектора на услугите, без който теоретично е възможно да се разминем.

Що се отнася до страната ни, ето едно заглавие от „Вашингтон Пост“: „Как „Юбер“ ухажваше богати и могъщи руснаци, но все пак се провали“. Това е много смешен материал, най-вече защото самият автор не разбира за какво пише и какво всъщност се е случило. И той пише за това как между 2014 и 2016 г. тогавашният ентусиазиран ръководител на „Юбер“, Травис Каланяк, инструктира група подчинени: „Ще превземем Русия - трябват ми двадесет души, които да стоят възможно най-близо до Владимир Путин. Това ще ми помогне да разпръсна конкурентите на местния пазар на таксита. Не жалете за парите.“

Каланяк направи това не само в Русия. Ето една прекрасна история за това как той превзе Франция. Там основен лобист на интересите на американската корпорация се оказа Еманюел Макрон, тогава още не президент на републиката, а само министър в правителството. Всъщност защо им е такъв персонаж някъде на върха – не стигат ли контактите с местния бизнес елит? Защо точно джобен политик?

И ето защо: във Франция, както и в Русия, компанията „Юбер“ изиска от местните власти да приемат закон, който ѝ дава специални права. В случая с Франция става дума за премахването на местните правила за защита на труда за нейните таксиметрови шофьори, а в случая с Русия за правото им да работят без лиценз и да не боядисват колата в жълто.

И тук се усеща разликата. Във Франция Каланяк успя във всичко, но в Русия нищо. Или, по думите на същата тази статия във „Вашингтон Пост“, „след много мъки „Юбер“ на практика напусна страната". Между другото, същото се случи и в Китай.

Знаем, че за западняците да лъжат е като за птицата да лети. И в края на краищата те можеха да измислят нов „случай Скрипал“, но нямаше факти и дори полуфакти, така че вместо това те удариха корпорацията с проста мисъл: всички, които „Юбер“ се опитва да ухажва в Русия, сега са под санкции - и така ще бъде с всички, които се опитват да си имат взимане-даване с "тази страна".

Какво се случи у нас с неукротимия Каланяк? В такива случаи, според американските правила, е необходимо да се направи презентация с лазерна показалка и обещание да се преодолеят задръстванията във всички милионни градове, а след това същото: лична среща с цялата върхушка на страната, нищо друго. (Тук в отворената кореспонденция на ръководството на компанията се чуват панически викове: не прилича ли много на корупция - според собствените американски закони?)

Но в Русия, очевидно, има имунитет от тази ситуация, който французите нямат. Всички, които са оцелели през 90-те години и са се занимавали по някакъв начин с бизнес, си спомнят как беше положението тогава. Около титаните на световния бизнес, които идваха в страната, се свиваха герои и казваха: „Да, в семейството на президента Елцин съм, приет съм във вътрешния му кръг. Искате ли след седмица да сте на една маса с този и онзи? Аз ще го уредя. Но ще е скъпо. А какво ще говорите на тази маса не е моя работа“.

И точно тази статия описва подробно, много подробно на коя маса и с кого са се озовали лидерите на „Юбер“ през 2014-2016 години. И тогава - за нас, за разлика от автора на публикацията, е ясно, че хората "от самия връх" са погледнали титаните на световния бизнес, изслушали са техните предложения - и очевидно са въздъхнали уморено: има много такива хора, които се разхождат тук. Резултатът е ясен.

Но какви усилия бяха хвърлени, за да се пробие "до самия връх". В края на краищата, освен московската, има и британска част от скандала - друг бивш министър от правителството, лорд Питър Манделсън, е помогнал да се сближат ръководителите на корпорацията с влиятелни руснаци чрез партита в Давос. Общо открадната кореспонденция посочва около сто срещи на най-високо ниво (на бизнес или правителство) и проследява списък от 1850 „акционери“ – в кавички – всъщност агенти на влияние сред настоящи или бивши високопоставени лица -високопоставени служители, институции и политически организации. Това не е само в Русия, но и в други 24 страни. И сега всяка има свой собствен скандал. Сега си представете мащаба на парите, които са хвърлени за избутване на местни таксиметрови шофьори от пътя.

Между другото, във Франция имаше заплаха местните да победят конкурентите си зад волана. И все пак Каланяк весело каза: добре, добре, битката е добра за бизнеса.

И това е просто такси, натискаш едно копче в приложението и тръгваш някъде. Човек може да си представи какво се случва с по-големия бизнес - медицинския например или петролния. И какви средства и методи се използват за превземане на пазари.

Проблемът изглежда е, че на планетата има твърде много финансови и други балони. Целият този неразривен възел от политически, морални и други кризи по света не е възникнал от нищото и не става въпрос само за специалната, типично американска корпоративна култура в „Юбер“. Въпросът най-вероятно е просто, че без насилствени опити за превземане на цели държави, с купуване на местни правителства и елити, цялата западна икономическа система ще се срине с тревожна скорост.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели