/Поглед.инфо/ Събитията около отношенията между Русия, Китай и САЩ все повече показват липса на здрав разум в действията на Вашингтон. Тези събития обаче са подчинени на определена логика и са насочени към постигане на много конкретни цели.

Много преди края на ХХ век свободата на информацията и изразяването в САЩ се превърна в измислица. След аферата “Уотъргейт”, който доведе до оставката на президента Никсън, ЦРУ разработва операция “Присмехулник”, по време на която поема контрола над стотици водещи издания в страната. Според Алън Дълес ръководството трябва да се бори със "световния комунизъм" чрез зависими журналисти и редактори. Само автори с голямо доверие имат право да публикуват предварително одобрени текстове и такива автори имат широк път пред себе си. Така звездата от Операция “Присмехулник” Джоузеф Алсоп, е публикуван в триста издания на страната едновременно. А онези вестници, които не искат да спазват правилата на играта, са сплашвани, оклеветявани, изхвърляни от професията.

До края на ХХ век в САЩ доминират 11 източника за разпространение на новини: три телевизионни мрежи - Ей-Би-Си, Си-Би-Ес, Ен-Би-Си, три популярни списания - “Тайм”, “Нюзуик”, “ЮЕс Нюз енд Уърлд Репорт”, три вестника - “Ню Йорк Таймс”, “Вашингтон Пост” и “Уолстрийт Джърнъл”, две информационни агенции - “Асошиейтед Прес” и “Юнайтед Прес Интернешънъл”. Те също така оформят дневния ред на новините в Европа.

Известният социолог и философ Ноам Чомски смята, че днес американските медии имат пет „филтъра“, през които читателят не може да мине и върху които се отлага независимата информация. Първият е собствениците на медиите: 90% от американските медии се контролират от едва ТНК. Вторият филтър е диктатът на рекламодателите. Третият е интересът на основните доставчици на новини, които са структури като Пентагона или Държавния департамент. Четвъртият филтър, според Чомски, е изгонването от професионалното съсловие чрез клевета на независимите журналисти от обществеността, колегите, работодателите и обидените читатели. Петият филтър е „образът на врага”, по отношение на който „всичко е възможно”. По-рано това са комунистите, днес са руснаците и китайците.

Френската социологическа компания “ИФоп” наскоро проведе допитване, от чиито резултати следва, че общественото мнение в европейските страни се формира основно от американските медии, основно от четирите най-големи телевизионни канала. Ако твърдят, че някоя държава се е намесила в изборите, европейците кимат с глави в знак на съгласие. В същото време европейското общество не разбира какво всъщност се случва.

Очевидно американското влияние върху Европа остава и в компютърните технологии. Телевизия, Интернет, “Ютюб”, “Айфон” – най-големите корпорации в тази област са базирани в Щатите: “Майкрософт”, “Епъл”, “АйБиЕм”, “Интел”, “Дел”... Съединените щати доминират и на европейския пазар на облачни компютри. Глобалната облачна инфраструктура е създадена от американския капитал и именно тази инфраструктура формира мирогледа на европейската младеж.

В резултат на това европейците лесно могат да се убедят, че например Русия и Китай трябва да бъдат изолирани. Американците подкопават културната автономия на европейските страни. Това се прави просто: през последните 20 години американските телевизионни програми се излъчват в 125 страни по света, включително 85% от детските програми, 81% от филмите и около 75% от телевизионните програми, продавани на световния пазар, са произведени в САЩ. Дори в Русия 75% от касовите приходи в кината идват от американски филми. Това е въздействието върху младите хора.

След като създават идеологическа машина за създаване на мнения, която смазва конкурентите, Съединените щати успешно я изпитват в Стария свят, където повтарянето на лъжите от Вашингтон става постоянно. Американската преса изтласква от информационното пространство всяко мнение, което противоречи на тезите, лансирани от Вашингтон.

В същото време не бива да се вярва на онези издания, които се рекламират като „независими“ и „некомерсиални“. Например “Проджект Синдикейт” Голяма трибуна с нестопанска цел, която публикува статии, коментари, аналитични материали и обединява повече от петстотин източника на информация в 156 страни по света. Известният професор от Колумбийския университет Джефри Сакс е редовен сътрудник на Проекта. Той с право може да отбележи, че „никоя глобална структура не може да бъде стабилна и сигурна, ако всички страни не признават законните интереси на сигурността на другите страни“. Така е, но професорът е дежурен в информационната война и, продължавайки, веднага пише за „злоупотребата със сила от страна на Русия, която се състои в анексирането на Крим през 2014 г. и окупацията на индустриалния център на Украйна в Донецк и Луганск и в постоянните усилия на Москва да поддържа зависимостта на Украйна от нея по отношение на енергията, промишлените ресурси и пазарите”. Как се свързва едното с другото? Никак! Просто информационната ниша, от която професор Джефри Сакс и “Проджект Синдикейт” разглеждат проблема, е дадена от Вашингтон. И от тази информационна ниша събитията могат да се видят само по този начин и никак по друг начин. И между другото: Проектът, разбира се, е организация с нестопанска цел, тя не печели пари, изхранва се с различни грантове. А сред дарителите са и Сорос с “Отворено общество", и фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Имате ли въпроси?

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели