В петък пазарите бяха смаяни от новината, че известният инвеститор-милиардер Уорън Бъфет е решил да продаде 84% от акциите си във влиятелната банка „Голдман Сакс“.
Въпреки че Бъфет не продаде всичките си огромни инвестиции в американски ценни книжа, жестът все пак се оказва значителен: през 2009 г., на фона на финансовата криза и тоталната паника на пазарите, милиардерът купи сериозен пакет акции от „Голдман Сакс“, който след това беше приет като доказателство за непреклонната вяра на известния инвеститор в перспективите на американската икономика и банковия сектор. Сега, в условията на коронавирусния икономически спад, Бъфет реши да хвърли точно тези акции в пазарната камина и преди това напълно ликвидира миноритарните си дялове във всички американски авиокомпании, което показва доста песимистичния възглед на "пророка от Омаха" за това, което ги очаква САЩ в бъдеще. Въпреки уверенията на самия милиардер, че всичко ще е наред, действията му предполагат друго.
Друг милиардер, основателят на инвестиционния фонд „Апалуза“ - Дейвид Тепър, заяви в интервю за CNBC, че само веднъж в историята цените на американските акции са били по-високи от тяхната справедлива стойност, а това е било през 1999 година, точно в навечерието на прочутата „дотком криза“, която срина американските пазари. Според репортери на CNBC, оценките на Тепър често движат целия борсов пазар в САЩ: „Това се случи отново в деня, когато той отправи друго предупреждение. И малко след интервюто му индексът „Доу Джоунс“ достигна най-ниското си ниво в този търговски ден.
Бившият партньор на Джордж Сорос и уважаван в международните икономически кръгове финансист и милиардер Стенли Друкенмилер говори още по-силно, очертавайки негативен сценарий както за финансовите пазари, така и за американската икономика като цяло. Изказвайки се на среща на Нюйоркския икономически клуб, Друкенмилер заяви, че съотношението на потенциалните рискове и потенциалната възвръщаемост в САЩ сега е "най-лошото в кариерата" на легендарния финансист. Нещо повече, той дори не съжалява за основната „свещена крава“ на финансовия свят - вярата във всемогъществото на Федералния резерв на САЩ с печатарската му машина в долари, която ведомството не се срамува да използва за подпомагане на пазарите. „Консенсус е постигнат: не се притеснявайте, Федералният резерв ви покрива“, каза Друкенмилер. И добави: „Има само един проблем: анализът ни казва, че това не е вярно“.
"Моля се да правя грешка в сметките си, но просто мисля, че V-образната (тоест, много бързото) икономическо възстановяване (до нивото преди кризата.) е фантазия", - каза бившият партньор на Сорос.
Друг известен милиардер Марк Кубан формулира проблема по-грубо. „Мисля, че е почти невъзможно да се предвиди откъде ще дойде потребителското и корпоративното търсене“, каза той в интервю за CNBC, като заключи, че в момента не е възможно да се оценят перспективите на всеки бизнес.
Като цяло коронавирусният шок разкри съществуващи проблеми, като едновременно напипа много точки на болката на световната икономика като цяло и по-специално на икономиките на конкретни страни. Парадоксално е, че именно тази мрачна ситуация може да се превърне във важен фактор за поддържане на мира на планетата: ако икономиката на САЩ беше в по-добра форма, тогава Вашингтон много лесно би могъл да се възползва от възможността да приложи някои авантюристични геополитически планове за Китай или Русия. Дори сега във Вашингтон мнозина се застъпват за най-агресивната антикитайска политика, включително за възможното отчуждаване на китайското портфолио от държавни облигации на САЩ на стойност трилион долара, както и жестоки провокации в Южнокитайско море, да не говорим за санкциите. Но всички тези планове засега попадат в ограничения, породени от икономическата криза и епидемия. И дори патриотично настроената агенция „Блумбърг“ задава неудобен въпрос: "Може ли сриваща се Америка да води студена война с Китай? Коронавирусът обедини американците срещу агресията на Пекин, но също така ще изпразни бюджета на Пентагона."
Разочароващият отговор за Съединените щати и доста приятен за останалия свят е, че най-вероятно един наистина мащабен конфликт за Вашингтон вече ще бъде твърде скъпо удоволствие, което обаче не гарантира, че администрацията на Тръмп (или администрацията на Байдън) няма да се опита да предизвика такъв конфликт във всеки случай, независимо от последствията. Може да се предположи, че ще се опитат да финансират геополитическите авантюри, както и икономическото възстановяване, с помощта на печатница в долари, но, очевидно, дори значителна част от американските милиардери не вярват в неговата вездесъщост - в противен случай те биха изкупили всички акции и други американски активи, до които биха могли да се доберат. Предсказването на траекторията на икономическото възстановяване на конкретни държави и на света като цяло е неблагодарна задача, особено в условия на най-голяма епидемиологична несигурност. Но едно е сигурно: ако американските милиардери са уплашени (и страхът се чете в техните изявления), тогава има определени шансове световната икономика да се промени драстично след стихването на епидемията - и тези радикални промени няма да са в полза на онези, които все още счита САЩ за безспорен световен хегемон.
Превод: В. Сергеев
