/Поглед.инфо/ Има безброй алармистки статии от миналото, които гният в забравените ъгли на интернет, предупреждавайки ни, че "този път ще бъде различно", както и че дадена криза на момента е "решаващата", която ще поведе света към голяма промяна.

Човешките същества твърде често са повече от готови да надценяват и преувеличават информацията, както им е угодно, за да построяват вълнуващите революционни наративи на фантазиите си.

Винаги трябва да бъдем внимателни да не попаднем в капана на този алармизъм, но докато 2020 година идва към края си, все пак наистина има някои уникални събития, които се случват на Запад, особено в Америка, и които не могат да бъдат игнорирани.

Ковид-19 пандемията или може би трябва да кажа странните мерки на правителствата за борба срещу нея, ерозираха един от основните стълбове на западната стабилност, който твърде рядко бива признат въобще.

Животът на Запад най-накрая се превръща в некомфортен и дали това е "добра новина" е отворен въпрос за дебат. Със сигурност обаче това е добре за създаването на големи политически промени.

Най-невижданата форма на репресия е може би най-ефективната

Ако погледнем във втората половина на 20ти век, а сега и в 21-ви век, критично е да признаем, че основните средства за принуждаване на населението на дадена нация са чрез комфорта.

През цялата човешка история от момента, когато започваме първоначално да формираме ферми и земеделие, е трябвало да има някаква форма на репресия и принуждаване, за да се държи системата, която наричаме общество.

Крепостните селяни са нужни за да произвеждат, рицарите за да защитават, търговците да търгуват, а елитът за да съблюдава всичко и да го контролира.

Това е един от парадоксите на демокрацията - че създадохме система, която ни казва, че хората управляват и са свободни да правят каквото си поискат. А в действителност обществото, което съществува днес, съществува точно, защото хората не могат да правят това, което си искат, нито пък имат власт да свалят системата.

Лъскавите наръчници наричат желанието на идвидите да се подчиняват на обществото "принуда".

Традиционно ние, неизненадващо, мислим за тази принуда по възможно най-плоския начин и в най-очевидната й форма, която е лесна за проумяване - полицията.

В повечето нации има армия за външи заплахи, но полицията има същата йерархия от рангове, лъскави униформи и оръжия, но с разликата , че врагът на полицейските служби сте вие.

Добрата новина е, че те не искат да ви убиват, а само да ви принуждават. Само да ви принудят достатъчно за да се подчините, така щото да може обществото да функционира.

След полицейската палка мнозина сочат пръст към религията или медиите като велик репресор. Много от нашите възгледи и мнения се формират за нас от тези два фактора и не може да се отрече, че те формират начина ни на мислене.

А това, разбира се, може и създава принуда.

Но обикновено комфортът не се споменава като може би най-могъщата форма на репресия, която някога сме виждали, но това, разбира се, не е изненадващо.

Отново, това не означава, че репресиите или принудата са велико зло. Без тях комплексните общества, които ни дават много ползи не биха могли да издържат. А никой от нас не иска да живее в пещера.

И точно този факт е водещ, а именно, че много малко хора са готови да "живеят от земята". Този факт дава на комфорта толкова власт като средство за контрол.

Цялостната глобална миграционна тенденция е следната например:

Тези, които имат по-малко се опитват да си пробият пътя в страните, в които имат повече, като по този начин увеличават нивото си на комфорт и удобство.

Мигрантите може и да не го казват по този начин, но хората като всички творения на Бог имат навика да избират възможно най-лесния път и начин.

Миещите се мечки например, предпочитат да атакуват боклуджийската кофа зад Макдоналдс за храна, защото тя не може да се отбранява и е винаги там. Това може би има ужасен ефект върху здравето на миещите се мечки, но е най-комфортната опция.

Те стават много зависими от боклуджийската кофа и най-вероятно ще изпаднат в ужас, ако "ресторантът" за бързо хранене някога бъде затворен, принуждавайки ги да си имат работа с храната, която може да им избяга.

И точно този тип ситуация е това, което се случва в декадентския Запад.

На снимката: Бездомническите лагери по Западния бряг на Съединените щати са символ на упадъка на комфорта. Източник на снимката: Strategic Culture.

Наблюдавахме как величествения триумф на европейска трансформация от геройчни и солидни основи в началото на 20 век до жалък и гниещ фарс, който е едвам подобие на себе си в началото на новия век.

Западът умира демографски. Етиката и моралът на християнството са си отишли. Нивото на дълга е скочило отвъд хоризонта и изглежда всякаш отделният индивид от европейски произход няма какво друго да прави освен да търси нови хапчета, алкохол, марихуана и да спестява пари за да игра не "Плейстейшън 5".

Това не е някакво шокиращо разкритие. Милиони хора виждат какво се случва, но защо никой не прави нищо по въпроса?

Отново трябва да погледнем към комфорта - Западът живя твърде добре в продължение на твърде дълго време след като свършиха и последните престрелки на Втората световна война.

Когато имаш много неща като например комфортен дом, стабилен доход и въобще долните две нива на пирамидата на Маслоу, плюс начин на живот, който някогашните крале дори не са си мечтали, съвсем естествено е да не искаш да рискуваш да загубиш всичко това.

Страхът от националния дълг, мигрантската криза, деградацията на моралите и така нататък, изглеждат достатъчно далеч в бъдещето, за да не си струват да се рискува комфортното настояще.

Но сега Ковид-19 пандемията изяде нивото на комфорт на Запада, толкова много, че отново можем да очакваме да видим големи промени в нациите на Просвещението.

Веднага щом приятният всекидневен буржоазен начин на живот стане невъзможен повече, всичко може да се очаква.

Ковид-19 мерките смазаха нивата на комфорт

Пандемията причини "огромен икономически шок" за малките бизнеси в Америка, докато различните затваряния и карантини донесоха хаос за "малкия човек".

В същото време обаче, те оставиха големите като Уолмарт, Амазон и други гигантски и важни играчи отворени за бизнес.

Това предимство за определени международни гиганти наистина ударно засили печалбите им по време на кирзата. Това не се дължи на техните гениални усилия, а на факта, че всичките им малки конкуренти бяха смазани и затворени.

Този "трансфер на богатство" може би най-сетне наклони везните достатъчно за голям брой западняци, които "нямат нищо повече, което да губят". И по-точно за да станат тези хора критична маса.

Протестите срещу мерките за Ковид-19, които казионните масмедии изглежда не успяват да манипулират все още, стават все по-редовни и най-вече, по-популистки.

Протестите също така се припокриват и с #СпретеКражбата (протестите на републиканците за изборната измама в САЩ, бел. р.),както и движението на Жълтите жилетки.

Докато американците са фрустрирани и обеднели от Ковид-19 мерките, в същото време има една битка за власт, която се случва заради открито манипулираните и нагласени американски президентски избори от 2020 година.

Изглежда всякаш, че барутният погреб е сух, нагласен и само очаква финалната искра.

На снимката: Визията на бъдеще с по-малко ефект върху еко системите изглежда много некомфортно наистина.

Основният въпрос за скорошната история е, че както по-горе се спомена, комфортът работеше като средство, което държи света и по-точно Запада в принуждение и спазване на статуквото.

Сега обаче, на фона на "Великия рестарт" изглежда, че елитите са изгубили наръчника си.

Комфортът намалява и обещанията за "четвърта индустриална революция", които не изглеждат всъщност обещаващи за обикновения човек, няма да успокоят масите.

Комфорт и комунизъм

Видяхме, че ролята на комфорта за принуждението е изключително могъща, когато Върховният съд даде президенството на Джордж Буш срещу Ал Гор.

Много хора по онова време почувстваха, че това не е редно и е престъпно. Едва ли не, че е краят на демокрацията и причина за революция. Някои хора поразнасяха плакати и после се прибраха по домовете си.

Когато правителството директно изби клон на давидианците в Уако, Тексас, имаше подобни усещания, че се е извършило престъпление срещу хората, което ще бъде наказано от революция.

Същото важи и за бунтовете и метежите в Лос Анджелис и Фъргюсън.

Но в крайна сметка никой нищо не направи. Фундаменталните несправедливостти винаги ще бъдат толерирани, защото за повечето хора комфортът е много по-важен от справедливостта или пък моралните им идеали.

Част от причината, поради която Съветският съюз изгуби Студената война е, че просто комунистическите елити искаха западни нива на комфорта.

"Сините дънки и надениците" се оказаха много по-могъщи, отколкото правоверните марксистки позиции. Извън висините на Съветския съюз, масите в комунистическите нации можеха да гледат на телевизионните си екрани, че на други места има повече продукти и хората живеят "по-добре".

В Америка историците се самозаблуждават, че Варшавският договор е искал американска свобода. Всъщност хората от източноевропейските нации са искали американски продукти.

Истинското състезание в Студената война може би беше за най-високото ниво на комфорт за масите.

В заключение

На снимката : Доналд Тръмп казва, че ще се "бори" да поправи неправдите от изборите. Може би това ще завърши с много буквален бой.

Но сега сме в един уникален момент в историята, където има не само неприкрито откраднати избори в Америка, популистки движения, които се надигат на Запад и обществен гняв заради мерките срещу Ковид-19 и правителствената некомпетентност.

Но по-важното дори е, че животът е станал най-после некомфортен. Толкова некомфортен за мнозина, че започват да нямат какво да губят вече.

А това е точното нещо, от което популистките политици се нуждаят за да направят нужните промени, с които да запазят Запада жив.

Една от основните причини, поради която спящото мнозинство си седи вкъщи докато радикалите мутират е, че западните общества са комфортни.

Сега нещата не са толкова удобни и уютни за спящото мнозинство, което най-вероятно ще стане много по-шумно през 2021 година.

Едно високо функциониращо общество се нуждае от достатъчно комфорт за да създава стабилност, но и достатъчно дискомфорт, за да държи населението леко недоволно до степен, че то да е готово да поема рискове.

Превод: СМ