/Поглед.инфо/ Четири дузини членове на Камарата на представителите на САЩ, включително бившият главен лекар на Белия дом, призоваха Джо Байдън да премине медицински тест за интелигентност. Те подозират, че държавният глава е погълнат от "старческо слабоумие". И нещо наистина не е наред с Байдън - но не поради причината, която конгресмените посочват.
"Още инфлация... Какъв глупав кучи син."
Това беше реакцията на Джо Байдън на въпрос на журналиста от “Фокс Нюз” Питър Дюси. Господин президент измърмори това сякаш на себе си, но твърде близо до работещия микрофон.
По-късно държавният глава се извини и инцидентът сякаш приключи. Но две седмици по-късно 38 членове на Камарата на представителите (от общо 434, тоест почти един на всеки единадесет) официално се загрижиха за дееспособността на президента – дали е с всичкия си, за да управлява държавата.
В молбата си конгресмените призоваха Байдън да направи тест за откриване на когнитивно увреждане. В него, позовавайки се на Асоциацията на Алцхаймер, се подчертава, че повишената нервна възбудимост е включена в списъка на десетте признака на умствен упадък, а г-н Байдън на среща с репортери демонстрира „точно този тип промяна в настроението. "
Въпросът, който разгневи президента по това време, беше: „Мислите ли, че инфлацията е политическа отговорност в средносрочен план?“ Става дума че инфлацията, рекордна за 40 години, дърпа рейтинга както на Байдън, така и на Демократическата партия до дъното, което заплашва да доведе до поражение на частичните избори за Конгрес идната есен и формирането на опозиционен Конгрес към Белия дом.
Явно кореспондентът Дюси е искал да разбере какво е мнението на президента по този въпрос. И това не може да се нарече журналистика в най-чистия ѝ вид – информационната стойност на тази история не е в мнението на Байдън (каквото и да е то), а в провокирането на държавния глава. “Фокс Нюз” е единственият голям консервативен канал в САЩ и истерията от нападките му срещу Байдън донякъде уравновесява престореното самодоволство, към което се придържат другите канали, почти изцяло либерални.С други думи, Дюси е едва ли не провокатор, но това, че е насред тълпа блюдолизци не го оправдава.
И Байдън или не е чул криво формулирания въпрос, или го е разбрал погрешно, но във всеки случай е разстроен. Той се нуждае от тази пресконференция, за да заплаши за пореден път Русия със „суперсанкции“ при атака срещу Украйна (каквато е пророкувана от американското разузнаване), а не да подбира думи, описвайки най-болезнения проблем на Америка днес.
Като цяло, честно казано, може да разберем Байдън, особено след като той отдавна е известен със своята невъздържаност. В началото на кампанията той гръмко нарече избирател „конскизадник“ при въпрос за забраната на личните огнестрелно оръжия и „всъщност“ избирателят беше прав, а не Байдън. Така че няма нищо необяснимо или неадекватно в сегашното му поведение до степен да се подозира президента за синдром на Алцхаймер на тази основа.
Преди той даваше много по-сериозни причини за такива въпроси, например, обърка сестра си със съпругата си, забравя къде е и с кого говори. Има цели сайтове, посветени на байдънизмите.
Но конгресмените от Републиканската партия са загрижени за здравето на президента-демократ едва сега - защото точно сега Байдън е особено уязвим. Те буквално изваждат стари гафове от мазето и ги хвърлят в пещта на информационната война с Белия дом. Същата идея с теста беше измислена и при Тръмп - експрезидентът премина такъв по време на предизборната кампания, което се споменава и в призива на законодателите.
Като цяло това е чисто вътрешно противопоставяне, но от нашата страна на руската граница все пак искаме да дадем съвет на конгресмените: вие търсите на грешното място.
Несъответствието на Байдън с неговата позиция се проявява във външната политика, която той води, а не в реакцията на провокативни въпроси и не в многобройните гафове. Роналд Рейгън през втория си мандат също забравя и започва да се оплита (и също е обвинен от опозицията, че крие изкуфяване), но той печели Студената война и влезе в историята като президента на „последния златен век“.
Политиката му понякога е доста нагла, но е и политика на принципи и политика на логика, както подобава на велик държавник. А това, което Байдън прави, е пълно с противоречия и стилистично по-подходящо за някакъв хулиган, отколкото за благороден дон.
Всъщност темата за „неизбежната руска атака срещу Украйна“ беше изцяло измислена във Вашингтон с очевидната вече цел: да запише „предотвратяването на войната“ като актив на Байдън, защото той спешно се нуждае от поне малко успех в условия, когато няма други успехи, а инфлацията едва ли ще се забави.
Това се случва вече два месеца, не вещае никакви ползи на Байдън и той изглежда толкова безпомощен, че дори либералните медии, лоялни на демократите, започнаха да подозират нещо и да изразяват съмнения в духа на това дали екипът на Белия дом лъже всички в очите? Защото дори украинският президент Зеленски, когото Байдън и неговите другари се втурнаха да защитават от руската заплаха, не вярва в руската атака и моли да не се всява паника - информационната специална операция на Байдън изплаши инвеститорите от Украйна, които сега също чакат война.
Егоистични, дребнави, суетни и потенциално много опасни интриги не са това, което се очаква от президент с биография на Джо Байдън. Всъщност този човек дава половин век на външната политика на САЩ и е сред онези, които я определят в продължение на десетилетия. Той преговаря за съкращения на въоръженията с Косигин и Громико, той е ментор на Барак Обама във външните работи, има приятелски отношения с китайския президент Ху Дзинтао.
Ако погледнете само „пагоните“, малко хора в света имат право да учат Джо Байдън на външна политика и дипломация.
От административна гледна точка той се държи точно както трябва да се държи патриархът: настоява всички окончателни решения по повече или по-малко важни въпроси да се вземат от него. На практика това доведе до това, че почти година не беше възможно да се утвърди екип от изпълнители за някои важни области на външната политика - кадрите не стигнаха. Така например беше с Балканите.
И щеше да е едно, ако 79-годишният президент работеше само бавно - той обаче работи неефективно, което се отрази и в катастрофалното бягство от Афганистан, и в оръжейния конфликт с Франция, и в задълбочаването на взаимния антагонизъм с Китай, и на руско-украинската писта.
Този Байдън изобщо не е опитният, разумен и отговорен дипломат, за какъвто се смяташе цели десетилетия. Може би тест за когнитивно увреждане наистина би помогнал да се изяснят тези странни промени.
Превод: В. Сергеев