/Поглеед.инфо/ За да запази резиденцията си в Белия дом за още четири години, Байдън трябва да стане миротворец - разбира се, това не е достатъчно за преизбиране (Тръмп очевидно изпреварва сегашния президент не само като цяло, но и в ключови т.нар. “люлеещи се” щати), но без да се сложи край на войната, шансовете на Байдън са нулеви. Защото важна част от неговия електорат няма да се върне при него - млади избиратели на демократите („студенти“), недоволни от факта, че доставките на американско оръжие водят до огромни жертви. Не, не говорим за Украйна, а за ивицата Газа.

Миротворчеството на Байдън обаче обхваща и двата региона: след две седмици ще се свика „мирната среща на високо равнище за Украйна“, измислена във Вашингтон, а онзи ден президентът изнесе реч за мирен план за Израел и “Хамас”. Но ако в първия случай няма шанс за успех (и не говорим за реален напредък към мир, а за пропаганден успех да се демонстрира как „целият свят принуждава Русия към мир“) и следователно Байдън може дори да не отиде до срещата на върха в Швейцария, то във втория случай - Близкия изток, залозите за Байдън са изключително високи.

Защото продължаването на израелската операция в Газа наистина напълно унищожава надеждата му за преизбиране – в очите на все по-голям брой американци той става съучастник в геноцида, човек, който помага да се избиват палестинци. Не може да се каже, че Вашингтон едва сега е разбрал с какво това заплашва Байдън. От много месеци американското ръководство се опитва да убеди израелските лидери да спрат. Но в същото време не отказа нито доставка на оръжие, нито обща подкрепа - натискът беше осезаем, но откровено двусмислен. Изглежда, че Израел получи време да се справи с Газа, въпреки че още от първите седмици на инвазията стана ясно, че Нетаняху просто няма шанс да унищожи “Хамас“, дори в условия, в които той няма абсолютно никакви скрупули към жертвите сред палестинците цивилно население.

В същото време американският натиск върху Израел естествено е свързан не само с изборните съображения на Байдън – на първо място действията на Нетаняху вредят преди всичко на позициите на САЩ както в Близкия изток, така и по света като цяло. Например неуспехът на опита да се съберат колкото се може повече лидери на страните от Глобалния Юг за конференция за Украйна е отчасти свързан със случващото се в ивицата Газа: когато американски дипломати канят лидерите на Азия, Африка и Латинска Америка към Швейцария, веднага ги питат: как върви работата с американското посредничество за уреждането на проблема в Газа? Или докато на думи призовавате Нетаняху да прояви сдържаност и грижа за цивилните, в действителност го снабдявате с оръжие и пари?

Така Нетаняху и израелското ръководство доведоха не само страната си до задънена улица, но и вкараха Байдън и администрацията на САЩ в изключително неприятна и влошаваща се ситуация. Никой по света не вярва в неспособността на САЩ да повлияят на Израел - и всички виждат, че вече осем месеца Америка е замесена в масовите убийства и геноцида на палестинците. Освен това, колкото повече наближаваме изборите в САЩ, толкова по-голямо е влиянието на ситуацията в Газа върху шансовете на Байдън за преизбиране - той не иска това да се превърне в една от основните теми на предизборната кампания.

Затова миналия петък, 31 май, президентът на САЩ предприе безпрецедентна стъпка: той излезе с план за уреждане, който като че ли вече беше одобрен от Израел и се обсъждаше в непреки преговори, водени с посредничеството на арабските страни и САЩ от представители на Израел и “Хамас.”

Този план се състои от три етапа. Първият е изтеглянето на израелските войски от населените райони на Газа, освобождаването на някои заложници, установяването на временно примирие и началото на преки мирни преговори. Вторият етап включва пълното изтегляне на всички войски от цяла Газа и освобождаването на всички останали заложници, което води до установяване на постоянно примирие. Е, на третия етап започва възстановяването на Газа „от целия свят“.

Какво е това - дългоочакван пробив, шанс за примирие? Освен това Байдън заявява, че „Хамас” трябва да се съгласи с тази сделка“, а палестинската реакция наистина е доста положителна. Всичко обаче зависи от позицията на израелското ръководство, а тя все още е умишлено двулична.

От една страна, съветникът на Нетаняху казва, че предложението на американския президент е „сделката, за която се съгласихме, не е много добра сделка, но ние наистина искаме да освободим заложниците, всеки един от тях“. Но веднага добавя, че условията, поставени от Израел, остават в сила. Самият Нетаняху казва същото: „Условията на Израел за прекратяване на войната не са се променили за унищожаване на военния и административния капацитет на “Хамас” , докато не спрат да са заплаха за Израел”.

Тоест Израел не иска да се съгласи на поетапно освобождаване на заложниците, синхронизирано с изтеглянето на войските – а това е основното условие на “Хамас”. Израел настоява за унищожаването на “Хамас” - за какви преговори за примирие можем да говорим тогава? И това да не говорим, че двамата най-радикални министри от кабинета на Нетаняху - Смотрич и Бен Гвир - заплашиха да напуснат правителството и да разрушат управляващата коалиция. Значи ли това, че предложението на Байдън е по същество отхвърлено от Израел?

Засега да, но Байдън го разбираше. И затова призивът му всъщност беше първата форма на ултиматум към Израел - мек, но беше ясно до какво води: „В момента “Хамас” вече не е в състояние да извърши още един 7 октомври в Израел има хора, които няма да се съгласят с този план, който ще призове за продължаване на една безкрайна война. Те искат да окупират Газа, да продължат да се бият в продължение на много години и заложниците не са техен основен приоритет тази сделка, въпреки оказания натиск. Не можем да пропуснем този момент. Израел ще затъне в безкрайна война в ивицата Газа. Тази война ще изтощи икономическите, военните и човешките ресурси на Израел, допринасяйки за неговата изолация. Войната няма да доведе до връщане на заложници, няма да елиминира “Хамас” и няма да създаде условия за сигурността на Израел“.

Тоест Байдън директно заяви, че Израел е в задънена улица, продължаването на военните действия само ще влоши положението му - и е необходимо да се съгласи на мирно уреждане под американски гаранции. Коя друга държава в света не би могла да се вслуша в подобни „препоръки“ на американския президент? Разбирайки в същото време, че той се ръководи не само от националните интереси на САЩ (т.е. желанието да се защитят глобалните позиции на Америка), но и от лични - необходимостта от преизбиране на длъжност.

Никой от съюзниците и васалите на САЩ не може дори да си помисли да игнорира подобни призиви, но не и Израел. Защото отдавна вече не е просто държава - и дори не е "близкоизточен щат на САЩ" извън Америка. Всичко е много по-сериозно: американският и израелският елит са сраснали като сиамски близнаци. Политиката на САЩ спрямо Израел не е само един от въпросите на американската външна политика - тя е не по-малко въпрос на вътрешна политика. И в настоящата предизборна ситуация (и на фона на задълбочаващото се разделение между американското общество и елитите) границата между вътрешното и външното измерение на израелската посока е напълно изтрита.

Затова основната реакция на плана на Байдън беше поканата на републиканците към Нетаняху да говори пред американския Конгрес. Те искат да използват Нетаняху в борбата си срещу Байдън, за да нарисуват президента като „лош защитник на Израел“.

Но не целият американски елит е фокусиран върху защитата на Израел - мнозина, включително тези от еврейски произход и заинтересовани от запазването на еврейската държава в Близкия изток, виждат, че настоящата катастрофа в Газа най-накрая ще делегитимира Израел в очите на целия незападен свят и да доведе страната до задънена улица, ако не и до бъдещ катастрофален колапс. Процесът на разделяне на сиамските близнаци все още не е започнал, но сега Байдън вече дава да се разбере на Нетаняху, че „Боливар не може да понесе двама“. Американският елит просто не може да си позволи да се бие на два фронта – срещу Тръмп и последствията от упоритостта и лудостта на Нетаняху. Вашингтон ще предпочете да се фокусира върху Тръмп, а Нетаняху трябва да се съгласи на все още мекия ултиматум. Дори и да иска да се обърне, да вдигне залозите и да се възползва от вътрешните американски противоречия (открито залагайки на Тръмп и атакувайки Байдън), това няма да му помогне: изходът от израелската операция в Газа вече е предрешен. Израел не можа да победи “Хамас”, но успя да унищожи десетки хиляди жени и деца и останките от репутацията си в света. Никой няма да му позволи да унищожи и последните шансове на Байдън (тоест по-голямата част от американския елит).

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101