/Поглед.инфо/ Западът мъчително избира методи на борба срещу Русия, признавайки, че целият арсенал от санкции, които могат да ни бъдат наложени без колосални щети за самия него, е практически изчерпан. Да, има гласове за поредните „адски санкции“ или „майката на всички санкции“. Идеята за изключване на Русия от международната банкова система СУИФТ се обсъжда все по-често. Но в същото време не по-рядко се чуват мисли, че всички тези стъпки са неефективни и тъй като сме застрашени от нови, се подготвяме и за тях.

Експертите често отбелязват със съжаление, че санкциите засягат определени индустрии или собственици на бизнес, но като цяло не засягат живота на Русия и нейните граждани по никакъв начин. Съдейки по последните изявления на западните лидери, може да се предположи, че прашните документи от времето на Студената война са извадени от стари архиви и трескаво се опитват да пресъздадат формулата за успех в борбата за отслабването и разпадането на СССР. За щастие, много статии се появиха навреме за 30-ата годишнина от това събитие, където припомнят старата тактика на западните „гласове“: залагайте на думата “дефицит” и в противовес на хроничния недостиг на стоки от широка употреба в нашата страна давай като пример лавиците на западните супермаркети, пръскащи се от разнообразни качествени стоки. Тогава проработва. Защо да не се пробва и днес.

Първо, опитният „кремлинолог“ на Държавния департамент Виктория Нюланд каза на сенаторите, че украинците „искат да изглеждат повече като Париж и Берлин, отколкото това, което виждат в Свердловск и Екатеринбург“. Фактът, че най-авторитетният американски специалист по Русия изведнъж си спомни старото име на Екатеринбург, забравяйки, че това е един и същи град, може би само показва, че тя изучава стари архивни документи. След това новият министър на отбраната на Германия Кристина Ламбрехт, като санкция предложи да се забрани на руските служители да ходят „да пазаруват на “Шанз Елизе” в Париж“. И накрая “Ройтерс” разпространи слух, че САЩ, наред с други санкции, подготвят забрана за износ на смартфони за Русия.

Създава се впечатление, че те отново се опитват да ни наложат (а ако не успеят да наложат, значи да измислят) проблеми с потребителските стоки, предизвиквайки недоволство в обществото и хвърляйки в него идеи за противопоставяне на условния Свердловск на уханния Париж и Берлин, където само малцина избрани ще могат да отидат за една лелеяна мечта – нов модел “АйФон или АйПад”.

Най-поразителното е, че всички тези изявления се случват на фона на нарастването на колосалните проблеми с доставките на търговските вериги в западните страни, включително в самата Америка. Нивото на тази криза ясно се доказва от факта, че президентът на САЩ Джо Байдън организира своето, може да се каже, коледно обръщение към хората на фона на пейзаж, изобразяващ търговско пристанище и го посвети на борбата с недостига на стоки. Цялата работа беше наречена среща на президента с представители на бизнес общността и специалното звено за предотвратяване на смущения във веригата на доставки. Създадено е лично по указание на Байдън през юни тази година.

С щастлива усмивка Байдън докладва на хората: „Кризата, прогнозирана от мнозина, не се е случила. Колетите се движат. Разнасят се подаръци. Рафтовете не са празни“. Едва ли някой в съветския Свердловск от 70-те може да си представи, че в навечерието на Коледа президентът на Съединените щати, като основно постижение, ще отчете 90% от пълнотата на рафтовете в супермаркетите. А и в Екатеринбург преди две-три години едва ли щяха да предсказват нещо подобно.

Не е изненадващо, че западните медии все по-често сравняват жителите си със „съветски домакини“, които изпитваха постоянен дефицит на продукти. А самият Байдън дори беше сравнен с Леонид Брежнев: телевизионният водещ на Грег Кели намери много общо в коледното послание на президента на САЩ и в новогодишното обръщение на съветския лидер от 70-те години.

Кризата на празните рафтове в магазините в редица западни страни започна миналата година като последица от пандемията и затварянето на границите. Ако през 80-те години американците гледаха с удивление по телевизията как съветските граждани измитат тоалетната хартия от рафтовете, то ние гледаме с не по-малко изненада подобни кадри от Америка и Европа преди година. Първоначално обществеността беше успокоена с историите, че това е временно явление, което ще приключи с изтеглянето на Китай от карантината. Въпреки това, редица държави са изправени пред още по-сериозни смущения тази година. Повече от половината британци са изпитали дефицит на продукти през последните няколко седмици. А в САЩ са почти 50%. Очевидно последните не са запознати с думите на Байдън, че рафтовете на американските магазини буквално се пукат от излишък от храна.

Сега експертите единодушно казват, че кризата в доставките на храни и стоки от първа необходимост няма да приключи и догодина. И според някои анализатори нормалното, „предпандемично“ ниво на предлагане ще се върне на Запад едва до средата на 2024 г.

И забележете какви методи се използват за решаване на проблема с недостига на стоки в Съединените щати. Неведнъж сме чували от нашите либерали мантрата, че „пазарът ще се саморегулира“. Фактът, че Байдън създаде специална структура, предназначена да се справи с прекъсванията на доставките, показва, че без елементи на планиране и държавно регулиране на икономиката Вашингтон не може да се справи с кризата. В същото време агропромишлените групи във Великобритания изискват от правителството си спешно да гарантира продоволствената сигурност на държавата, което според тях може да бъде постигнато само ако поне 60% от хранителната индустрия се произвежда в страната.

В тази връзка остава само да се радваме, че западните санкции и руските контрасанкции последваха така „навреме“, преди началото на световната пандемия. За няколко години под натиска на санкциите Русия рязко увеличи земеделското си производство и засили продоволствената си сигурност. Дори не искам да си представям в какво положение биха били нашите мрежи от доставчици, ако миналата година, когато границите започнаха да се затварят поради карантинни ограничения, хранителният ни сектор все още беше на нивото от 2013 г., когато беше изцяло зависим от чуждестранни доставки.

Нека си припомним как първоначално реакцията на санкциите беше възприета от многобройните критици. Какъв вой за завинаги изгубения пармезан беше тогава в социалните мрежи и по радиото на определени станции. Изминаха около седем години - и шефът на московското бюро на “Файненшъл Таймс” Макс Седън в коледния брой на вестника беше принуден да признае: „Хранителният сектор в Русия процъфтява, след като Путин забрани вноса на повечето западни продукти през 2014 г. и стимулира набиращото популярност движение “от фермата до масата”". Авторът е изумен, че московските му събеседници, отпивайки чай от рожков или смучейки пури в скъпи клубове, се интересуват повече от „ексцесите на движението “Черните животи имат значение” и културата на отменянето на Запада“, отколкото от злонамерените действия на руските специални служби, за които неговият вестник периодично плаши.

И редакционната статия на същия брой успокоява западния читател: видите ли, сегашните „проблеми във веригата за доставки“ вече не са толкова сериозни, колкото на рождения ден на Исус Христос във Витлеем. Той също така публикува полу-хумористично, полусериозно писмо, в което Дядо Коледа се извинява на децата, че не е доставил коледните подаръци навреме - очевидно не всички западни деца са слушали коледното обръщение на “Санта Байдън” за това как той е преодолял проблемите с доставката и разпространение на подаръците.

На този фон е още по-изненадващо да чуем заплахите на западните политици да прекратят „пазаруването на Шанз Елизе“ за руснаците и поразителните сравнения на Париж със Свердловск. Разбира се, ако желае, Западът може да създаде допълнителни затруднения за нас, причинявайки изкуствен дефицит на определени стоки - например същите смартфони (вече забравихме как в продължение на няколко години всички продукти на “Епъл” не бяха сертифицирани на руския пазар , оставайки тук "сиви" - терминът , не е много познат на американските сенатори и още повече на европейските министри на отбраната). Но дори и при тези условия опитът да се върне старата тактика на разпадането на СССР чрез успешни сравнения на рафтовете на магазините няма да свърши работа. Този път сравненията не винаги ще са в полза на Париж и още повече - Ню Йорк или Лондон.

Освен това тази ситуация може да продължи дълго време. И две трети от американците дори се страхуват, че отсега нататък прекъсванията във веригата за доставки на стоки от първа необходимост изобщо няма да спрат. И само Джо Байдън, пробвайки наградите на Леонид Брежнев, с радост ще докладва на обществеността, че ситуацията в Съединените щати се е подобрила драстично. Във всеки случай, в сравнение със Свердловск и времената на изгряването на Витлеемската звезда.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели