В този случай имаме работа с преоценка на ролята, значението и възможностите на Америка, типични за американския елит от ерата на упадъка на глобалната хегемония на САЩ. Неправилната оценка на ситуацията винаги води до рискови решения. Американските лидери през последните години бяха толкова неадекватни, че потопиха страната си в дълбока криза. Американската експертна общност започна да говори за предстояща национална катастрофа. Последното изказване на Помпео е още една голяма стъпка към това бедствие.
Формално се следва логиката. Докато все още беше кандидат-президент, настоящият стопанин на Белия дом Доналд Тръмп заяви, че би искал да се разбира с Русия и посочи необходимостта от насочване на американските усилия към китайската посока. Икономическото и военно-политическото сдържане на Китай трябваше да се превърне в основната цел на Вашингтон. След като стана президент, Тръмп наистина активира китайската посока на американската политика. Войната със санкции беше разгърната срещу Пекин, по време на която САЩ се опитаха да разрешат проблема с постоянно нарастващия дефицит на външната търговия с Китай (през 2018 г. той възлиза на над 400 милиарда долара). Тръмп също засили демонстрациите на ВМС на САЩ в Южнокитайско море. Провалилата се кампания за сплашване на Северна Корея също беше част от антикитайския пакет.
Фактът, че за ефективен натиск върху Китай, САЩ би трябвало да привлече подкрепата на Русия, също е абсолютно ясен. Докато Москва надеждно осигурява китайския тил, Пекин ще се чувства достатъчно устойчив, за да отблъсне всички атаки от Вашингтон. Не е изненадващо, че американските политици биха искали да поставят Китай между два огъня.
Все пак, нека да разгледаме общия баланс на силите в света в момента, в който Помпео дава своето изявление. САЩ въвеждат нови и нови санкции срещу “Северен поток-2”. Тези санкции са насочени директно срещу европейските фирми. Свръхлоялният доскоро ЕС, който безропотно се движеше след американската политика, заявява необходимостта да се защити и започва да разработва въпроса за контрасанкциите. Лидерите на Европейския съюз един след друг заявяват, че САЩ са престанали да бъдат гарант на сигурността на ЕС, виждат Европа като конкурент, че отношенията между Брюксел и Вашингтон вече няма да могат да се върнат на предишното ниво на доверие.
Очевидно е, че в евроатлантическата посока на своята политика Съединените щати все повече затъват в конфронтация както с Русия, така и с Европа, че ЕС по волята на обективни политически процеси е принуден да се насочи към сътрудничество с Русия, на което самият Вашингтон (чрез своите действия) придава открито антиамерикански характер. САЩ вече практически влязоха в конфронтация с ЕС и Русия - те вече водят икономическа и информационна война на този фронт и не могат да я завършат с махване на ръката - прекалено сериозни интереси са застрашени и администрацията на Тръмп отиде твърде далеч в яростта на санкциите си.
Пекин досега се опитва да маневрира, без да се забърква в открита конфронтация с Америка. Китайците провеждаха политика на дребни тактически отстъпки и временни компромиси. Колкото по-дълго се отлага откритата конфронтация, толкова повече САЩ отслабват и по-силен става Китай.
Изявлението на Помпео не оставя илюзия за възможността да се провежда старата политика. Държавният секретар призовава за създаване на антикитайски военно-политически съюз в Азия. Може да се очаква, че в близко бъдеще Вашингтон ще започне да оказва натиск върху Япония, Австралия, Южна Корея, Тайван, Виетнам и Филипините, за да формализира такъв съюз. Опит за привличане на Индия и Индонезия към него не е изключен.
Разбира се, заплитането на противоречия, разделящи държавите от Югоизточна Азия, няма да позволи лесно и бързо да се сформира такъв съюз. Най-вероятно повечето от потенциалните „съюзници“ на Съединените щати ще се опитат да избегнат изцяло такава „чест“. Но също така е ясно, че Китай няма да бъде доброжелателно пасивен, гледайки как се опитват да съставят военен съюз срещу него. Ответните действия на Пекин, колкото и да са внимателни, ще предизвикат поредната фаза от напрежение. Американците използват всяка дейност на Китай, за да затвърдят позициите си и да „потвърдят“ „китайската агресивност“. Следователно може да се очаква, че икономическата и военно-политическата конфронтация между САЩ и Китай в Азиатско-Тихоокеанския регион ще се изостря с по-бързи темпове.
Всъщност Вашингтон започва война на два фронта. Не само че не успява да постигне победа в руско-европейската посока, но постепенно губи позициите си в Европа. Америка провокира нов остър политически конфликт с Китай. Така американците сами създават условия за формализиране и укрепване на потенциалната ос Брюксел (или Берлин) -Москва-Пекин. Общите интереси и наличието на общ враг бързо водят до разбиране на необходимостта от координация на действията.
Някога, в разгара на силата на САЩ, американските политици се отказаха от политиката на компромис в полза на политиката на диктата. Оттогава са изминали почти три десетилетия. САЩ вече нямат сили да продължат политиката на диктат. Но техните дипломатически кадри, които в продължение на няколко десетилетия работеха просто като преводачи на волята на Белия дом (неслучайно посланиците на САЩ бяха сравнявани с губернатори в колонии) са се изродили, загубили квалификацията си и не могат в новите трудни условия да осигурят провеждането на външнополитическите планове на Вашингтон.
Помпео не направи нищо необичайно по отношение на американската дипломация през последните десетилетия. Той официално обяви пред американските васали, че САЩ ще започнат кампания срещу Китай и формира блок за това. За да бъдат “съюзниците” готови отрано, а в Пекин отрано да започне да се страхува.
Но в новите условия изявлението на Помпео нанася мощен удар върху американските интереси. До този момент Вашингтон можеше поне да се опита да маневрира между руско-европейския и китайския театър на операциите. Да концентрира сили и средства върху едните, като временно намалява напрежението върху другите. На теория американците биха могли да се опитат да успокоят европейците или временно да успокоят китайците или да преустановят санкционната война срещу руските енергийни проекти, като по този начин да направят част от противниците си неутрални, за да ги побеждават поред.
Но Помпео в открит текст обявява плановете на Вашингтон да "напредва на всички фронтове". Всичко, което остава за противниците на САЩ, е да се обединят по-тясно и да повишат нивото на координация на своите усилия. САЩ отварят втори фронт срещу себе си със собствените си ръце. Както знаете, това е най-сигурният начин да се загуби една война. Освен това американците освен два външни фронта, имат и активен вътрешен. Точно след речта на Помпео полицията обяви Сиатъл за град в състояние на метеж. Първата лястовица. За последно за метежни бяха обявени отделилите се южни щати по време на американската Гражданска война между 1861 и 1865 г.
Превод: В. Сергеев
