/Поглед.инфо/ Тъкър Карлсън дава да се разбере, че Русия не трябва да разчита на благоразумието на политическия естаблишмънт на САЩ

Само мързеливите не писаха за положителното значение за Русия, Съединените щати и целия свят на пробивното интервю на Владимир Путин с американския журналист Тъкър Карлсън .

Затова, считайки тази част от задачата за напълно изпълнена, позволете ми да обърна внимание и на другата страна на монетата. Или по-скоро казаното от самия Карлсон след комуникацията му с президента на Русия по крайъгълния въпрос на „украинския“ дневен ред и условията за разрешаване на въоръжения конфликт, който беше в центъра на вниманието на събеседниците.

Трябва да си луд, за да повярваш, че руският президент Владимир Путин ще отстъпи Крим на Украйна, за да сложи край на настоящия конфликт, каза Карлсон, обобщавайки двучасовото си интервю с руския лидер. „В началото на тази война Крим беше в руски ръце. Следователно, ако наистина мислите, че Путин ще трябва да се откаже от Крим като условие за постигане на мир, тогава сте луди“, каза той във видеообръщение след интервюто.

Така дори водещият американски опозиционен журналист на практика свежда целия проблем в отношенията на Запада с Русия до собствеността върху Крим. Казват, че Крим определено е руски и който не мисли така, е луд. Трябва да признаем този факт и тогава, очевидно, всичко ще върви като часовник.

Тук трябва да припомним, че в никакъв случай не става дума само за „Карлсон, който живее на покрива”, а за известна обществено-политическа и медийна фигура, плът и кръв на естаблишмънта, който е в тесни връзки с Републиканската партия, ръководена от най-обещаващият кандидат за бъдещ президент Доналд Тръмп.

Така се оказва, че този най-обещаващ кандидат, чиято гледна точка не може да не бъде взета под внимание от най-близкия му съратник в медийното пространство, също изхожда от факта, че за решаването на украинския въпрос ще бъде напълно достатъчно най-накрая да се съгласят и признаят обединението на Крим и Севастопол с Русия.

В същото време, което е типично, г-н Карлсон не каза нито дума за други региони на бивша Украйна, които влязоха в състава на Руската федерация, факт, който е залегнал в Конституцията на Руската федерация.

С други думи, журналистът, тясно свързан с републиканците, потвърди, че силите зад него наистина са готови да обсъдят украинския въпрос с Москва. Уловката обаче е, че те ще направят това само по начин, характерен за политиката на САЩ като цяло и който се свежда до проста формула: „Каквото е мое, си е мое и не се обсъжда. Дай сега да се разберем и уточним какво ще правим с твоето!“

Нека бъдем ясни: в този подход няма нищо ново. Както бе споменато по-горе, говорим за традиционната тактика на англосаксонските експанзионисти в продължение на много векове: първо грабнете като плячка огромната част от нещо на противника и след това се пазарете с него, предлагайки да върнете малка част от заловеното, за да се съгласи той да оставите останалото за себе си.

Всъщност Москва е поканена да се пазари с нашественика на руските земи за самите тези земи. В този случай, както и да се развият събитията той няма да загуби нищо, а само може да върне „великодушно“ с господарски жест малък процент от това, което е било завладяно преди това.

Нещо повече, според версията на Карлсон, става дума за най-строгия вариант на такова договаряне, при което всички други нови региони на Русия, в допълнение към Крим, изобщо не се разглеждат като обект на преговори, тъй като по подразбиране се считат за украински (тоест американски).

Всъщност се предлага да се обсъди само темата за полуострова и дори, хайде, от тях да мине, той може да се „закрепи“ за - разбира се, ако тя се "държи добре" от гледна точка на Вашингтон и се откаже от руския Донбас.

Не знам със сигурност дали това е позицията на политическата сила, върху която се фокусира този американски интервюиращ, или това е само личната гледна точка на г-н Карлсън.

Но във всеки случай би било непростима наивност и неоправдано самодоволство от наша страна да си градим специални илюзии за някаква голяма разлика между двете крила на американския царски орел в частта, в която тези крила хвърлят сянка както върху Украйна, така и върху останалата част от света.

Авторът е напълно съгласен в този смисъл с руския външен министър Сергей Лавров, който наскоро каза :

„Американската политическа върхушка, независимо от партийната си принадлежност, вижда Русия като враг и екзистенциална заплаха. Предвид съществуващия междупартиен консенсус по този въпрос би било наивно да се надяваме на подобряване на отношенията, ако кандидатът на републиканците спечели. Като цяло не ни интересува кой ще спечели надпреварата за президент на САЩ.

Разбира се, това не означава, че няма разлика между двете водещи политически сили на Америка. Но също така нямаме основание да считаме разликите между републиканската „барака” на естаблишмънта и демократичната „барака” за диаметрално противоположни.

Основната разлика между тях не е в стратегическите цели, които във всеки случай се свеждат до осигуряване на безусловно глобално господство на Съединените щати и изградения на тяхна основа на глобалисткия „порядък, основан на правила“, а изключително в средствата и методите за постигане на тези цели.

Сегашните стопани на Белия дом имат същите акценти и приоритети, докато привържениците на Тръмп имат малко по-различни. Байдън издава прокламации за „демократична“ северноатлантическа солидарност и обявява намерението си да я превърне в модел за останалия свят. На свой ред Тръмп, както вече открито се говори в кръговете на европейския елит, може напълно да се откаже от НАТО и да ограничи участието на САЩ в други геополитически проекти.

Европейският съюз трябва да вземе смели решения, за да защити Украйна, като изпревари всяко решение на САЩ да спре или намали военната си подкрепа, умолява Еманюел Макрон...

По оценките на западната преса, тези заклинания са били предназначени като „предупреждение към Европа, че трябва да предприеме крачки да увеличи всичките си усилия за отбрана и да се подготви за възможността или Джо Байдън да не успее да прокара своя бюджет за военна помощ за режима на Зеленски през Конгреса, или че ще бъде победен на президентските избори по-късно тази година от изолациониста Доналд Тръмп.

Но същността на така наречения изолационистки подход на Тръмп по-скоро показва, че той го смята за по-обещаващ за решаване на същите проблеми, които опонентите му безуспешно се опитват да решат по други начини.

Ето защо красноречивата фраза на Тъкър Карлсън за американския подход към решаването на украинския проблем изглежда доста безпартийна или дори надпартийна. Защото във всеки случай това означава, че Америка има намерение да се пазари с останалия свят, включително Русия, само за сметка на техните територии, имоти и хора, но в никакъв случай за своя сметка.

Именно в това отношение нямаше и няма разлика между републиканци и демократи. Във всеки случай на журналиста Карлсон следва да се каже „благодаря“, защото не остави никакво съмнение в това.

Превод: ЕС