/Поглед.инфо/ Седмици наред водещите американски медии бяха пълни със статии, остро критикуващи студентските братства и сестринства. Вълна от демонстрационни действия обхвана студентските кампуси с искане да се забранят студентските обединения в университетите.

Студентските братства и сестрински общества, известни заедно като “Гръцки живот” (от гръцките букви в имената им), са познати на всеки, който е гледал американски студентски филми. Вярно е, че Холивуд изобразява университетските асоциации гротескно, като се фокусират върху развлекателния компонент от техния живот - партита, ритуали за посвещение, романтични приключения. Братствата обаче са по-сериозни. Успеваемостта на техните членове е много по-висока от тази на обикновените им връстници, те завършват висше образование средно с 20% по-често от останалите студенти, а в бъдеще те имат много по-голям шанс да достигнат високо социално ниво. Така сред завършилите, които принадлежат само към братството “Фи Бета Капа”, има 17 президенти на САЩ, 38 съдии от Върховния съд, 136 Нобелови лауреати. Като цяло 85% от членовете на Върховния съд, 63% от конгресмените, 76% от сенаторите и 85% от директорите на най-големите предприятия са членове на братства.

Студентските братства са по-стари от самите САЩ. Тяхното създаване започва в средата на XVIII век, а в сегашния си вид първото от тях (самото “Фи Бета Капа”) се формира окончателно през 1775-1776 г.

Първоначално такива студентски общности са тайни, като си съперничат с масоните. Членовете на братствата тайно наемат къщи в горите (за участие в такива общества по онова време човек може да бъде изключен от университета), в които изпълняват своите ритуали, обсъждат литература, музика, политика и организират купони.

През първата половина на XIX век братствата са легализирани и техният таен статут е изоставен, а членството в тях става престижно. Към братствата се присъединяват студенти с висок академичен потенциал, които след дипломирането си активно се подкрепят взаимно. В резултат на това студентските братства се превръщат в най-важния атрибут на социалната култура на белите англосаксонски протестанти (етнокултурната група, която служи като гръбнак на формирането на американското общество и се счита за основен носител на традиционните ценности в САЩ).

Въпреки че още през втората половина на XIX век някои студентски общества започват да практикуват в своите редици „смесване на пола“ и приемат представители на расовите малцинства, повечето от тях остават чисто женски или чисто мъжки и предимно бели. На фона на засилването на движението за граждански права през 60-те години, чернокожите започват да основават свои „гръцки общества“ и не се стремят особено да се присъединяват към белите. Освен това хомосексуалността винаги е била лошо третирана в братствата (дори когато то започва да се приема като норма в Съединените щати).

Въпреки наличието на покровители на върха и академичните успехи, братствата сега са подложени на тежки удари. Регионални издания и гиганти като “Ню Йорк Таймс” и “Хроникъл” изведнъж бяха наводнени с критика срещу тях. А активисти, свързани с движенията ЧЖИЗ и “Аз Също”, инициираха масови протести в студентските градчета с искане за пълна ликвидация на братствата.

Американските медии посвещават своите материали на такива теми като смъртта на 19-годишен студент от отравяне с уиски на парти на братство в Университета на Вирджиния, нарушаване на противоковидното законодателство от „братята“, сексуален тормоз над пияни момичета, използване на дрога по време на студентски партита. Напълно игнорират факта, че тези проблеми са типични за американското студентство като цяло, а не само за членовете на „братствата“. И по някаква причина само организации на бели студенти са подложени на критика. При отразяването на „черните“ братства в медиите продължават да се публикуват хвалебствени материали, а в студентските градчета се отварят обществени съоръжения, предназначени изключително за чернокожи.

Популярният студентски вестник “МакГил Дейли” публикува статия, в която обвинява студентските братства във всички възможни и немислими грехове, като същевременно подчертава „хомофобия“.

„Гръцките организации се противопоставят на класовото и расовото многообразие“, се посочва в статията. „Мисля, че братствата са лоши, защото богатите мъже не се нуждаят от пространство, докато жените и не-мъжете, различни по пол, имат нужда от пространство“, казва активист, интервюиран от изданието.

Антибратските протести, инициирани от всякакви малцинства, сега обхващат все повече университетски кампуси в Америка.

От 2020 г. тормозът на братствата продължава в Северозападния университет в Илинойс. Техните членове бяха обвинени в расизъм, хомофобия, сексизъм и тормоз в социалните мрежи. Наскоро активисти обсадиха общежитията на студентските братства и ги засипаха с яйца.

По същото време в университета в Масачузетс се разгърнаха протести. Активистите организират седящи стачки там и разпространяват петиции с искане студентската общност да бъде забранена.

След това протестите обхванаха университета в Източен Мичиган, където „братята“ са обвинени в десет изнасилвания, за които се твърди, че са извършени от 2015 до 2020 година.

Подобна ситуация се развива в много щати: в Алабама, Ню Джърси, Мериленд, Флорида, Айова, Небраска. Когато няма случаи за изнасилване или употреба на наркотици от членове на братства, представителите на студентски общества са обвинени в популяризиране на „култа към насилието“. Основната цел е да се забранят братствата. И никой не помни, че шансът на чернокожите, извършващи изнасилване в САЩ, е почти три пъти по-вероятен от белите мъже.

В Америка се разгръща агресивно налагане на нрави, превръщайки ги в страна на диктатура на малцинствата. А дискриминацията срещу бялото мнозинство постепенно се превръща в елемент от новия световен ред.

Превод: В. Сергеев