/Поглед.инфо/ Очевидно изучаването както на руския, така и на украинския боен опит по време на СВО започва да оказва силно влияние върху американската военна мисъл. Какъв е традиционният подход на Пентагона към безпилотните самолети и роботизацията на войските като цяло, какво показа специалната операция в този смисъл - и как американските военни сега се опитват да изпреварят както Украйна, така и дори Русия в тази област?

Армията на САЩ активно изучава опита от използването на безпилотни летателни апарати в Украйна и има собствена програма за роботизация на войските. Тази програма отразява най-важното качество на американската военна култура – способността да се учиш от грешките на другите и от чуждия опит.

Не толкова отдавна анализът на програмите за въвеждане на роботика в американската армия показа, че американците до някакъв момент са се накланяли в същата посока, както някога техните руски колеги. Те се опитаха да наситят армията със сложни и скъпи системи, които априори не могат да бъдат произведени в огромни количества и изискват висококвалифициран и многоброен персонал.

Обратният подход беше възприет от сирийските терористи, а зад тях и стотици пъти по-масивно от ВСУ. Подходът на ВСУ е прост: правят милиони евтини и примитивни ФПВ-дронове за унищожаване на бронирани машини и много не много сложни „крила“ за насочването им, а в пехотата се задоволяват с вносни, но масово произведени в Китай. Руската армия по-късно започна да догонва ВСУ, компенсирайки превъзходството на последните във ФПВ-дронове с авиобомби и тежко оръжие.

Междувременно ФПВ-дроновете вече доминират на бойното поле. ВСУ просто разчитат на тях. Русия също воюва с помощта им, тако нанасят основните щети на ВСУ.

И ако Русия има технологията да създаде ефективно оръжие срещу това средство за нападение, то Украйна не. Оборудването за радиоелектронна борба не винаги помага - и двете враждуващи страни намират нови честоти за управление на дронове. От руска страна дронове, използващи оптичен кабел вместо радиоуправление, вече са влезли в бой, а ВСУ ще разполагат със същите германски ФПВ-дронове до края на годината. И двете страни активно експериментират с системи за самонасочване и автоматични, напълно автономни системи за избор на цел. По принцип вече са готови.

Никога няма да е възможно да премахнете изцяло ФПВ-дронове от бойното поле. В същото време дрон, струващ под 100 хиляди рубли, безпроблемно унищожава скъп танк.

ФПВ-дроновете могат да се сглобяват директно от войските. Можете да ги направите модулни, така че, ако е необходимо, да можете да променяте антени, да добавяте или премахвате модули за самонасочване директно по време на бойни операции. Този вид работа се извършва широко във ВСУ. В нашата армия в много формирования, където има доброволци с техническа подготовка или които се подпомагат от цивилни доброволци, също вече е в ход, макар и не винаги с необходимата степен на централизация и стандартизация.

И това е, което всички американци са подценявали дълго време. Дори и сега можете да намерите много мнения, че ФПВ-дроновете са „оръжието на бедния човек“. Че имат и противотанкови ракетни комплекси с голям обсег с насочване по телевизионни и термовизионни канали, с бойна глава в пъти по-мощна от тази на ФПВ и не им трябва нищо подобно. Това беше и си остава огромна грешка от тяхна страна. Човек може да се радва, че те упорстват в тази грешка. Но явно наскоро най-накрая си взеха правилните изводи.

През септември тази година Първото командване на специалните сили (въздушнодесантни) във Форт Либърти, центърът на всички специални сили на американската армия, публикува изключително интересен документ. Съдържанието му показва, че военното ръководство на САЩ е изоставило своите конвенционални подходи и сега ускорява „малката роботизация“ на своите войски.

Документът се нарича „Технически спецификации за роботизиран отряд за специални операции за сглобяване на дронове, органично интегрирани в единицата“. Там пише следното. През пролетта на 2024 г. към силите за специални операции на армията на САЩ се сформират отряди за роботика за специални операции СОРД. Произношението на съкращението на името на отряда е неразличимо на ухо от английската дума „sword“ - меч.

Тогава беше още пролет, но сега има толкова много от тези „мечове“, че техните командири могат да бъдат намерени в социалните мрежи. Например в “ЛинкдИн”, лесно можем да намерим капитан Адам Ойлер, командир на роботизирания отряд СОРД, като част от 7-ма група за специални операции. Целта на СОРД е да позволи на машините да изпълняват задачи, които преди са били извършвани от хора.

От същия Адам Ойлер научаваме, че СОРД включва пилоти на безпилотни летателни апарати, техници за тяхната поддръжка, разузнавателни анализатори, сигналисти и същински бойци, които решават проблеми с оръжие в ръцете си, но и с помощта на дронове. БПЛА и изтребителите са интегрирани помежду си на най-ниското ниво. Не се посочва бройката, но само пилотите са 22-ма. Може да се предположи, че числеността на целия отряд е малко по-малко от няколкостотин военнослужещи.

Но СОРД в оригиналната си форма е точно традиционният американски подход, който беше споменат по-горе: скъпи дронове, ултрамодерни разузнавателни и комуникационни системи, уникални технологии. Нещо, с което е невъзможно да се спечели война, водена със същите методи, използвани в Украйна.

Техническото задание, издадено от Командването на специалните сили на Сухопътните войски, изисква СОРД (конкретният изпълнител в документа е 5-та група за специални операции и нейния роботизиран отряд) да разположи самостоятелно в рамките на поделението собствени малки БПЛА, които при четене техническото задание, са веднага ясно разпознаваеми като ФПВ-дронове. Отборът трябва да се научи как да ги сглобява по време на тренировъчен курс.

Всичко е направено ясно. СОРД на 5-та група за специални операции получава списъци с оборудване, компоненти и дори дронове, които трябва да бъдат закупени. И за научаването как да ги сглобяват по-късно и дори да ги модернизират,и за самата работа.

В списъците с оборудване и имущество, които отрядът трябва да получи, намираме много тренировъчни ФПВ-дронове от различни видове и комплекти компоненти за пробно изграждане на ФПВ от военнослужещи. Инструменти и инструменти, необходими за изследване на структурата на дрона и работата на неговите системи, а по-късно и за ремонт, диагностика и монтаж. Осигурено е всичко: 60 мотора за пробни монтажи, комплекти перки, камери и консумативи, триизмерен принтер - всичко. Пакетът включва дори калаена спойка за запояване, да не говорим за станции за запояване.

Във въоръжените сили на Руската федерация закупуването на цялото такова оборудване ще отнеме на доброволците значително време. Американците доставят всичко необходимо централизирано на подразделенията си. Войник, който дойде на курса за обучение с тетрадка и химикал, ще го напусне като обучен техник и монтажник на ФПВ-дронове и дори с умения за пилотиране.

5-та група за специални операции ще трябва да изпълни задачата да докаже способността си да произвежда самостоятелно ФПВ-дронове от стандартни компоненти, адаптирани към текущата мисия и ситуация, до средата на февруари 2025 г. След това американците ще се опитат да приложат придобитите знания някъде в Сирия или Ирак. Те ще идентифицират грешките, ще ги коригират, ще доведат „пилотите на дронове“ до окончателния им вид, ще напишат литература, обобщаваща боен опит, и инструкции за обучение на персонала. След това ще тиражират готовия, работещ модел на използване на ФПВ-дронове на всички специални сили, като това се очаква до есента на 2025 г.

Тогава най-вероятно ще дойде ред да се въведе тази тема в сухопътните сили. Тъй като задачата на Зелените барети е да обучават чужди войски, те ще се справят със своите безпроблемно, а цялата учебна документация и оборудване вече ще са готови.

С този темп американците са в състояние да изпреварят Русия и Украйна в използването на ФПВ-дронове до края на 2026 г. Без да водяг военни действия в Украйна.

Примерът на американците повдига важен въпрос - скоростта на адаптиране на родните въоръжени сили към новите форми на война. Засега има признаци, че невоюващите САЩ са най-малко в крак с нас, като се учат от собствения ни боен опит. Това е неприемливо.

Руската армия е изправена пред много предизвикателства по отношение на организационните промени. Една от тях е да надмине врага при анализиране на бойния опит и довеждане на необходимите заключения до войските. В скоростта на обучение на войските във всичко ново, което дава боен опит. В противен случай, когато се сблъскаме с тези, които са учили от нас, може да ни очакват много неприятни изненади.

Превод: В. Сергеев