/Поглед.инфо/ За успокояване на бунта, избухващ в САЩ, президентът на страната е готов да предприеме крайни мерки - да изпрати войски в градовете. В какви случаи САЩ са били принудени да използват армията срещу собственото си население и с какви проблеми би се сблъскал лично Тръмп и цялата система на американското правителство?
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши, че ще изпрати войски в размирните градове, в случай че управляващите не са в състояние да се справят сами с погромите или не искат да използват сила. По-рано Тръмп вече нарече някои губернатори "слабаци". И не става въпрос само за националната гвардия, която като териториално формирование е пряко предназначена да разрешава кризисни ситуации в страната. Става дума за редовната армия, за членовете на Министерството на отбраната на САЩ.
От една страна, въвеждането на войски в градовете е незаконно. Армията не може да бъде използвана срещу собствения си народ, каквото и да прави въстаналия народ в своите искания за свобода и справедливост. Но всичко това е свързано с толкова много специални правила, закони и разпоредби, че основната конституционна норма може да бъде лесно заобиколена. Това, което вече се е случвало многократно в новата история на САЩ.
В момента, на 1 юни, Белият дом беше обграден от части от столичния гарнизон, а не само от военната полиция. Във въздуха стояха военни, а не полицейските хеликоптери. Няма сведения дали са предприети спешни мерки за евакуация на президента и семейството му, както беше преди няколко дни. Тогава протестиращите успяха, в резултат на изненада, да се придвижат по авеню „Пенсилвания“ близо до оградата на Белия дом и подпалиха църквата на Свети Джон, което наложи президентът, първата дама и синът им да бъдат поставени в подземен бункер, предназначен да контролира страната в извънредни ситуации.
В речта си президентът Тръмп се позова на Закона за въстанията от 1807 г. Той дава на президента правото да мести войски от щат в щат в случаите, когато има въстания срещу държавата, федералното правителство и/или нарушаване на конституцията, основните закони и права на гражданите. И може да направите това против волята на щатския губернатор на държавата. През първата половина на ХХ век законът от 1807 г. е използван доста често във връзка с отделни селища, обхванати от стачки на работниците.
От гледна точка на конституционното право на САЩ, това е много противоречив закон. Прилагането му също. Първо, всъщност той отменя акта Posse Comitatus, който е точно предназначен да регулира степента и границите на използването на сила от армията и полицията. Този закон е приет през периода на възстановяване след Гражданската война и оттогава той многократно е пренаписан, допълван и изменян. Например, през 50-те години там най-накрая бяха добавени зони за авиационна отговорност, които просто не бяха физически присъствали през периода на възстановяване. Отделен договор е написан и за морската пехота. В резултат на това се е образувала плетеница от противоречия, в която е трудно да се справи човек: кой, например, ще бъде основният „на терен“ - полковника от армията или местният шериф.
В този случай американският президент, съгласно специален указ на Конгреса от 2006 г., преди да използва закона от 1807 г., е длъжен да се обърне към протестиращите (бунтовниците) с предложение да се разпръснат мирно, като определи определен срок за това. Което всъщност Доналд Тръмп направи на 1 юни вечерта по своя си начин.
Президентът Джордж Буш по време на урагана „Катрина“ в Луизиана през 2005 г. се опита да разшири тълкуването на Закона на въстанието, като добави възможността да се използва армията по време на големи природни бедствия или терористични атаки, но поправката издържа не повече от година. Всички 50 щата в един-единствен изблик на автономия отказаха да го ратифицират. Независимо от това, в действителност войските по време на природни бедствия са били използвани в САЩ без правно основание за това действие. Например, през 1989 г. Буш-старши въведе войски в село Сейнт Крой на Вирджинските острови. Там след пагубния ураган "Уго" започват погроми, грабежи и палежи. Вярно, тогава самият управител на Вирджинските острови се обърна за помощ към федералното правителство.
В най-новата история на САЩ Доналд Тръмп не е първият, който използва закона от 1807 година. Крайният и в същото време най-известният случай е въстанието в Лос Анджелис през 1992 година.
Причината беше приблизително същата като сега: полицията преби с палки афроамериканеца Родни Кинг, който беше задържан за превишена скорост. Кинг активно се съпротивлява, ругае лошо и като цяло не е най-спазващият закона гражданин. Впоследствие той получава обезщетение от 3 милиона долара за счупени ребра, но не се отказа от обичайния си начин на живот и след това многократно беше задържан за различни престъпления. В същото време собственикът на корейски магазин на име Сон Я-ду застреля афроамериканско момиче при опит за грабеж. Или му се е сторило, че момичето го ограбва. Съдията на полицаите го оправда, а кореецът получи условна присъда от пет години. Това се припокри с общата икономическа криза в САЩ и конкретно в Калифорния. Тогава равнището на безработица в Лос Анджелис беше изключително висока.
Градът пламтя цяла седмица. Изгорени бяха около пет хиляди сгради. Летището в Лос Анджелис спря да работи поради задимяването. Тълпа от 400 човека щурмува полицейския щаб. Убити бяха 55 души (според други източници - 63), две хиляди бяха ранени, 12 хиляди бяха арестувани. Президентът Джордж Буш вкара Националната гвардия на Лос Анджелис, парашутисти и морски пехотинци, които стреляха на месо.
В друга историческа ера, през 1967 г. в Детройт, полицията реши да закрие нелегален бар в квартал, населен от афроамериканци. Тогава тези области се наричаха гета и това не притесняваше никого. Полицейският набег се превърна в сблъсък с местното население. В продължение на няколко дни градът всъщност беше в ръцете на непокорните, които започнаха да грабят и палят.
Първо, губернаторът Джордж Ромни се опита да реши проблема с помощта на Националната гвардия на Мичиган. Техните ресурси не бяха достатъчни и той се обърна към президента Линдън Джонсън. Той инициира закона от 1807 г. и изпраща 82-ра и 101-а въздушна дивизия в Детройт. Общо 4 700 войници. С тежко оборудване.
За първи път в историята на САЩ подобни събития се излъчват на живо. И целият свят видя танкове по улиците на Детройт и пунктове с картечници на кръстовища. За пет дни погроми и боеве бяха убити 43 души: 33 черни и десет бели. Пострадалите се изчисляват в хиляди, от които 55 войници от Националната гвардия, 67 полицаи и едва шест войници на американската армия. Ситуацията се обяснява просто: полицията и Националната гвардия са предимно бели, а сред парашутистите има много чернокожи, така че бунтовническите маси ги атакуват по-малко.
И това са само два от най-известните случаи с най-голям брой жертви. Същият Линдън Джонсън изпраща войски три пъти през април 1968 г. в Чикаго, Балтимор и Вашингтон. Това беше подобно събитие (отново черни бунтове, подкрепени от студентски леви и антивоенни активисти), но президентът Джонсън трябваше всеки път да подписва отделен указ. Това е конституционната бюрокрация.
Имаше изключителни случаи. Например, Войната в графство Линкълн (Ню Мексико) през 1878г. Тогава конфронтацията между две семейства местни олигарси (едното има магазин в района, а другото притежава добитък) и каубоите прераства в кръвна вражда, в която участват всички жители на областта и наети бандити, включително известния "стрелец" Били Хлапето.
Президентът Ръдърфорд Хейс изпраща там федерален полковник с полка му. Той дори донася планинско оръдие и картечница „Гатлинг“ - по онова време най-нови и все още не изпитани оръжия в битка. Обсадата от федералните сили на дома на един от подбудителите на войната продължава пет дни, докато къщата просто не изгаря по естествен начин.
Сега президентът Тръмп очевидно е разочарован от действията на губернаторите. В някои случаи полицията просто се идентифицира с протестиращите. Ясно е, че това се случва само в случаите, когато това е наистина мирен протест. И това, което се случва в централния Манхатън, където всичко, което може да бъде разграбено, трябва да бъде спряно чрез най-строгите методи. Полицейският час не се спазва. Всеки просто е забравил за коронавируса. В някои населени места местната полиция защитава само собствените си управления. Може, разбира се, да се изчака, докато нещата не се разрешат сами поради свършването на обекти за ограбване. Но това би било, меко казано, неочаквано решение.
Според американски източници още на 30 май екипи на военната полиция от Форт Браг (Северна Каролина) и Форт Драма (Ню Йорк) са получили заповеди за подготовка за разполагане и преместване в Минеаполис. Войници от Форт Карсън (Колорадо) и Форт Райли (Канзас) трябваше да са готови за разполагане в рамките на 48 часа. Твърди се, че Тръмп инструктира министъра на отбраната Марк Еспер да представи план за стабилизиране на ситуацията във Вашингтон. В същото време американските информационни агенции, позовавайки се на своите източници, твърдят, че на войниците на военна полиция се издават заповеди специално във връзка със закона от 1807 г., въпреки че той все още не е официално приложен. Впоследствие това може да се разглежда като сериозно нарушение на конституционния ред от страна на президента.
И правните обстоятелства могат да представляват по-опасна заплаха за Доналд Тръмп от самите безредици. Опитът предполага, че всичко това ще мине и приключи, Белият дом няма да бъде превзет в щурм, борсата няма да се затвори. Тогава те ще изчислят загубите. А Тръмп могат да го запомнят и след това да му припомнят всяка негова дума или действие.
Президентът на САЩ още сега няма късмет с публичните и символични жестове. Тълпата от протестиращи на „ Пенсилвания“ авеню и парка „Лафайет“ бе пръсната от газ, палки и конница, така че Тръмп да успее да отиде при църквата "Свети Джон" и да направи снимка с Библията си в ръце. Все още не е ясно какво би трябвало да символизира това, но предизвика много раздразнения. Освен това редица губернатори активно ще се противопоставят на въвеждането на федералната армия. Това може да доведе до нежелани ексцесии като изясняване на отношенията между военната и местната полиция, кой има повече права. И това е в среда, в която обективно е необходимо да се успокоят бунтовете с въоръжена сила. Просто няма друго решение.
Въстанието в Лос Анджелис през 1992 г. драматично свали престижа на САЩ, които бяха в еуфория след победата в Студената война. Внезапно стана ясно, че вътре в страната има много нерешени проблеми, вечна криза, а расовият проблем остава. Суперсила на глинени крака. Нещо подобно се случва и днес. Освен това ситуацията се развива изключително бързо. По какъв начин президентът Тръмп ще избере да възстанови стабилността дори не е негов личен избор или тест за сила, а проблем за цялата система за управление на САЩ. Какъв път ще избере президентът Тръмп за възстановяване на стабилността – това дори няма да е негов личен избор или изпитание на издръжливост, а проблем за всички системи за управление в САЩ. И правен, и дори чисто военен.
Превод: В. Сергеев