/Поглед.инфо/ Тази седмица Европейската комисия предизвика взрив от веселие в Москва сред запознатите, като издаде ултимативно изявление, че ако и когато въздушният трафик бъде възобновен след края на конфликта в Украйна между Русия и ЕС, тогава Русия трябва да спре да таксува западните самолети за транзит над Сибир и Далечния изток.

Въпросът защо Москва трябва да прави това и дали Русия със сигурност ще сметне, че е длъжна да предостави на западняците свобода на въздушен транзит безплатно, увисна във въздуха. Точно както „мирният план“ на бившия американски държавен секретар Хенри Кисинджър за разрешаване на конфликта в Украйна увисна във въздуха.

Говорейки чрез видеовръзка на форума на световния елит в Давос, патриархът на световната дипломация (Кисинджър ще навърши 100 години през май) предложи накратко следните условия за взаимноизгоден компромис: Русия е съгласна Украйна да влезе в НАТО и в замяна не е изгонена от семейството на цивилизованите народи (чети - колективния Запад).

Въпрос: Защо е нужно това на Кремъл? Путин стартира СВО в Украйна именно с цел да попречи на Украйна да влезе в НАТО, като в същото време демонстрира пълната си готовност да пожертва членството на Русия в прословутото „семейство на цивилизованите народи“ за постигането на тази цел.

Защо обаче аз, спорейки задочно с Кисинджър, визирам само Путин? Нека се позова на самия Кисинджър. Миналото лято беше публикувана друга книга на бившия държавен секретар на САЩ, Leadership: Six Studies in World Strategy. В тази работа Кисинджър отбелязва, че ако Украйна стане член на западния отбранителен алианс, тогава линиите на НАТО ще преминат в радиус от 300 мили от Москва, напълно анулирайки концепцията за „стратегическа дълбочина“, която Русия, според него, спазва от времето на императрица Екатерина II.

Въпросът е кой от Кисинджър е истинският? И ако е този, който е написал книгата, тогава защо изведнъж започна да пее съвсем различни „песни“?

Отговорът най-вероятно ще бъде открит в речта на Кисинджър на предишния форум в Давос през май 2022 г. Тогава бившият държавен секретар на САЩ се изказа в духа на присъщия му външнополитически реализъм: той призова Украйна към разумни отстъпки на Москва и се обяви за неутрален статут на Киев. И какво започна тук!

По внушение на екипа на Зеленски цялата „прогресивна“ (в смисъл антируска) западна общественост започна да крещи „позор!“ в един глас и заклейми патриарха на световната дипломация като „съюзник на Путин” и едва ли не „агент на Москва”. И Кисинджър в крайна сметка отстъпи: той обясни, че е бил напълно неразбран.

Но нека не свеждаме всичко до това, че Кисинджър е полудял и се е преобул. Да спориш в такива категории означава да бъдеш като Европейската комисия, която вярва, че по дефиниция всички са длъжни.

Смяната на обувките (или, казано по-научно, радикалното коригиране на позицията) изобщо не е грях от гледна точка на теорията на дипломатическото изкуство. Още повече, че това не е грях от гледна точка на типичния политически реализъм на Кисинджър.

Бившият шеф на американската дипломация видя, че той влиза в разрез с партийната линия (мейнстрийма на западната външнополитическа мисъл в момента) и въпреки всичките му лаври, регалии и заслуги, можеше много жестоко да го обиди за това. Ако на някой в Русия не му харесва тази ситуация, то определено не трябва да се оплаква от Кисинджър. Както вече казах по-горе, той определено не дължи нищо там.

До какво води това? Опасявам се, че всичко е в допълнение към това, за което говоря вече много месеци: контурите на бъдещото политическо уреждане в Украйна ще се очертаят само в резултат на конфронтацията на бойното поле.

Междувременно тези резултати, меко казано, не са очевидни и всъщност не са никакви резултати. И ако е така, то всякакви "мирни планове" в момента са просто списъци с желания, списъци с желания на участниците в конфликта, които все още разчитат на своята пълна и безусловна (или поне относителна) победа.

Конфронтацията се проточва. Всички конфликтни страни не се готвят за среща на масата за преговори, а за нов опит да съборят противника. Това се разбира на Запад.

Заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана: „Трябва да се подготвим за дългосрочен конфликт... 2023 г. ще бъде трудна година, трябва да подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“

Това се разбира в Москва. Сергей Лавров: „Процесът на формиране на многополюсен световен ред ще бъде дълъг, ще отнеме определена историческа епоха. И ние сме в средата на този процес".

Нека не приемаме това като намек, че въоръженият конфликт в Украйна определено ще „отнеме цяла ера“. Ще приемем това като пряка индикация, че днес никой дори приблизително не знае датата за края на въоръжената конфронтация в Украйна и че дори настъпването на тази дата в никакъв случай няма да означава помирение между Москва и Запада.

В тази връзка пожелавам на Хенри Кисинджър (както и на всички нас) да доживее не до сто, а поне до сто и десет години. През 2033 г. неговите дипломатически умения може да са търсени. През 2023 г. все още няма предпоставки за това.

Превод: СМ

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели