/Поглед.инфо/ Опитът Камала Харис да бъде номинирана за кандидат-президент на САЩ изглежда като някаква лоша шега. За 59 години жената изобщо не се е изявявала в политиката. Като вицепрезидент тя провали всички фронтове, които ѝ бяха възложени, от мигрантите на южната граница до безсмислената „мирна“ конференция в Швейцария, пръждосвайки се от всеки фронт с характерен нервен кикот и без най-малък резултат.
Когато тя говори, никой нищо не разбира. Никога досега фразата на Булгаков „Когато говорите, Иван Василиевич, изглежда, че бълнувате“ не е изглеждала толкова на място. Харис издигна бюрократичното празнословие до нивото на някакви екстатични шамански глупости. Бисерите на Камала мигновено се разпръскват в интернет лафове, дори са музикални.
„Когато я чуя да се смее, мисля, че е луда“, казва Тръмп за Камала. Наистина, ако вземем „един Байдън“ като единица когнитивна способност, тогава Харис изглежда се бори да достигне 0,75 или 0,8 „Байдъна“.
Отстрани изглежда, че цветът на кожата ѝ работи за нея, предполага се, че тя представлява потиснато малцинство. Но всъщност Харис представлява суперпривилегированото малцинство от индийци, за чието проникване във висшия истаблишмънт на САЩ беше писано от нас тези дни.
Тръмп сега тича със статистическа табличка, която показва доходите на американците по нации. И така, индийците в нея заемат второ място (след евреите) по отношение на средния доход на домакинството, докато белите американци са едва на десето място, а афроамериканците и латиноамериканците споделят последните места.
От разстояние изглежда, че всеки черен кандидат в Съединените щати просто е обречен да спечели. Чернокожото малцинство обаче може да изненада неприятно Камала и да гласува против нея. Това не е само въпрос на класова омраза, а просто че чернокожите и индийците исторически се „обичат“ колкото евреите и арабите. Индийците смятат чернокожите за граждани от втора класа – показателно, докато се обръщаше към талантливи младежи на една среща, Харис каза: „Вие от кокосовата палма ли сте?“ Е, разбира се, получи отговор.
От друга страна, Харис също не получава много любов сред малцинството си. Основният роман в живота ѝ, който ѝ позволи да направи кариера чрез леглото, се случи с дълбоко женен мъж от афроамерикански произход. Беше кметът на Сан Франциско Уили Браун. Обикновено индийците имат много нелицеприятни характеристики заиндийските момичета, които влизат във връзки с черни мъже.
Но ако погледнете ситуацията от гледна точка на онези „неизвестни бащи“, които движат публичните политици като пешки, тогава Харис е просто идеален кандидат за президент на САЩ. Бездетна жена (поразително грозното момиче в нейното семейство, превърнато в фотомодел, е осиновена дъщеря), напълно незаинтересована да планира бъдещето по какъвто и да е начин. Слаб политик, недолюбван и презиран от всички. Като оратор не може да плени тълпата. Нулева харизма, умствените способности са под нивото. Това е просто находка!
Това е напълно контролируема, лесна за управление марионетка, която демократите могат да се опитат да завъртят и по някакъв начин да набутат в Белия дом. Да, това не е лесна работа. Но те успяха да поставят Джо Байдън там, въпреки очевидните му когнитивни затруднения и също толкова очевидните проблеми с липсата на гласове.
Освен това Камала ще бъде приета с ентусиазъм от европейския истаблишмънт - там живеят на принципа „всеки, стига да не е Тръмп“. Налейте гласове в нея и цялата мейнстрийм западна преса ще започне да поздравява Харис за нейната победа, дори Тръмп обективно да е спечелил президентските избори.
Днес Харис е подкрепян от семейство Клинтън – и от Бил, и особено от Хилари, която на стари години се е запалила да се обгражда с ориенталски жени (любимка ѝ е например Хума Абедин, дъщеря на индиец и пакистанк). Но Барак Обама е против номинирането на Харис за кандидат-президент.
В процесуално отношение той, разбира се, е прав. Харис не спечели първичните избори като кандидат-президент, тя просто беше препоръчана като такава от Байдън и дори това не е точно. В последните дни от него се получават само бележки. И ние наистина не разбираме в какво състояние е президентът на САЩ и дали изобщо е жив.
Но това е твърде удобен кандидат за „дълбоката държава“; в името на това човек може да си затвори очите за всички формалности. Засега бронираният влак "Камала" стои на страничния коловоз. Но ако го ускорят, тогава той ще се втурне с пълна скорост към глобална катастрофа. Трудно е да се повярва, че такава жена би била способна на балансирана, разумна, независима политика. Но на нея ще бъде възможно да се закачат най-ужасните решения. Кикотещата се Камала няма да се поколебае да запали ядрения Армагедон.
Превод: В. Сергеев