/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ изглежда е сменен. Лидерът, който преди това беше обещал да се бори за истината си докрай, смирено уверява, че прекарва цялото си време в прехвърляне на властта в екипа на Байдън и не мисли за реванш. Щурмът на Капитолия от радикалите позволи на демократите не само да смелят политиката на Тръмп на прах, но и да претендират за установяването на еднопартийна диктатура в Америка в духа на XIX век.
Доналд Тръмп изпитва трудности. Вчера беше глава на суперсила. А днес - все още ръководител на суперсила, но ръководителят на външното министерство на някакъв Люксембург вече е груб с него, както и водещите на новините го спират от ефир.
Но политическият лидер се разпада окончателно не когато е принуден да издържа на шума на враговете си, а когато предаде своите привърженици. Тръмп е на този етап в момента. Едно е да се осъдят действията на онези, които са щурмували Капитолия заради него и вярата в него, а друго е да обвинява същите хора, че са агенти на вражеските сили (по-специално, така наречената Антифа).
Американският президент избра „друго“ и се унижи. Лидерът на републиканците в конгреса Кевин Маккарти, за чиито уши бяха предназначени всички тези съображения, веднага хвана Тръмп в неловка лъжа. Като всички видяха с очите си - това бяха вашите поддръжници, г-н президент.
Тръмп обаче може да бъде разбран - обстоятелствата внезапно се развиха по такъв злощастен за него начин, че е по-лесно да се търси обяснение за всички неприятности в заговора. Захващането на Капитолия стана за Републиканската партия едновременно „палеж на Райхстага“ и „нападение на леката кавалерия“. Вторият идиом е познат главно на британците, въпреки че е посветен на събития, включващи руската история - Кримската война. Тази атака е красива, но безсмислена, самоубийствена, умишлено обречена на провал.
Трябва да се разбере, че град Вашингтон заема специална позиция на избирателната карта на Америка - той е изцяло населен от поддръжници на демократите. Байдън получи средноазиатски 91% от гласовете там, на фона на изобилие от републикански служители, работещи за Белия дом, но Тръмп не е виновен. В столицата на САЩ, наводнена с мигранти и бедни получатели на държавни помощи, дори Рейгън губи (през 1984 г. губи само там и в родния си Мичиган).
Тоест, ако преведем ситуацията с американската бъркотия в по-разбираеми за нас украински термини, това е успешно нападение срещу Върховната Рада от поддръжници на Новоросия, а Радата се намира дори не в Киев, а в Лвов. Това, както се казва, вдъхновява, но не би променило нищо нито в Лвов, нито още повече в САЩ, които се развиват не от центъра към покрайнините, а с много центрове едновременно. Ако бунтовниците бяха успели да задържат сградата на Конгреса в продължение на няколко седмици или дори да я сринат със земята, това не би дало шанс на Тръмп да задържи Белия дом.
Основните медии и Демократическата партия умишлено преувеличават значението на събитията във Вашингтон, като твърдят, че президентът се е опитал да узурпира властта. По подобен начин нацистите използваха изгарянето на Райхстага - за оклеветяване на опонентите, затягане на винтовете и въвеждане на цензура.
Няма да увъртаме: въоръженото завземане на парламента от "романтици", както техните поддръжници представляват щурмуващите, или "вътрешните терористи", както ги наричат в медиите, не е дреболия нито в Германия, нито в САЩ, нито в Русия, особено предвид, че при нападението са загинали петима души, включително един полицай. Навсякъде бунтовниците щяха да получат отговор с гръмко порицание и строго наказание - така че да не им хрумва отново.
Това събитие обаче само по себе си не успя да обърне Америка с главата надолу. Тя се преобръща с главата надолу едва сега, като се използва „атаката на леката кавалерия“ като претекст. Пълноценна революция в страната се извършва не от привържениците на Тръмп в изтъркани „камуфлажи“, а от членовете на партията на Байдън в скъпи сака.
Минималната програма е да се лиши Тръмп от възможността от реванш през 2024 г., което доскоро изглеждаше като напълно реалистичен сценарий. Очевидно няма да се стигне до импийчмънт - за него има гласове в Камарата на представителите, а Сенатът просто няма да има време да каже думата си, тъй като е във ваканцията до последния ден от мандата на Тръмп. Вместо импийчмънт, демократите планират да използват резолюция, която ще забрани на оттеглящия се президент да заема публична длъжност в бъдеще като участник в бунта. На теория Тръмп има шанс да оспори забраната в съда, но не трябва да се съмняваме във възможността законодателите да се справят с него така - това е предвидено в 14-тата поправка на Конституцията на САЩ, приета след Гражданската война с цел изолиране на всички политици на Юга.
Програмата максимум, с чието изпълнение демократите също ще оправдаят "престъпленията на Тръмп" и "вътрешния тероризъм" на републиканците, е установяването на еднопартийно управление. Пътят към него минава през няколко фундаментални реформи - легализация на нелегалните мигранти, образуване на нови щати с демократични сенатори, разширяване на състава на Върховния съд и премахване на филибъстъра .
Възможности за всичко това се появиха, след като републиканците загубиха Сената заради Джорджия, но изглежда, че демократите и техният президент със съмнителна легитимност няма да имат куража да направят такава радикална промяна. Сега обаче те са твърдо решени да довършат не само Тръмп, но и цялата Републиканска партия, а засилването на разкола в обществото вече не плаши „магаретата“ – победителят на дявола от плът и кръв (какъвто те се опитват да изкарат Тръмп) трябва да получи всичко .
Преди месец републиканците можеха да се преструват, че тe диктуват собствената си воля на слабия президент Байдън. Сега те рискуват да станат вечна опозиция и вече да не претендират за власт на федерално ниво. Да, в Канзас и Алабама консерваторите ще останат начело, но Съединените щати като цяло ще се превърнат в държава под еднопартийно управление и със система за цензура, рамката на която демократите ще установят заедно с технологичните гиганти. Вече няма да търсят компромиси с губещите - ще им запушат устите и потъпчат.
Това вече се е случвало в историята на САЩ, по-конкретно - след Гражданската война, когато е приета вече споменатата 14-та поправка. Страната е възстановена и институцията на робството е напълно елиминирана, но еднопартийната диктатура на победилите републиканци струва скъпо на политическата система. Последиците включват спад в качеството на публичната администрация, икономическа криза и увеличаване на корупцията.
Когато избирателят, уморен от всичко това, отхвърли наследника на президента Грант - Ръдърфорд Хейс - и гласува за опозиционера Тилдън, федералните войски са въведени в четири щата и резултатите от изборите устройват официален Вашингтон.
Сега гражданската война вече не е необходима, за да маргинализира Тръмп, републиканците и консервативната програма като цяло. Достатъчно е само нейният призрак леко да побуйства в коридорите на Капитолия. Но в дългосрочен план резултатите се прогнозират едни и същи: избавяйки се от контрола от вечните съперници и заплахата от загуба на власт, демократите рискуват да поведат страната по пътя на деградацията.
През XIX век еднопартийният диктат приключва едва когато набъбналата и напълно нахална партия на власт се разделя на две, което осигурява на опозицията електорален ренесанс. В необозримото бъдеще това може да се повтори чрез разпадането на Демократическата партия на социалисти и умерени, но тогава не тя, а цялата страна ще бъде изправена пред дълбоко разделение, политическа криза и всички онези неприятни последици, които се осигуряват в случая, когато едната половина от обществото се опита да изтрие другата от политическата реалност.
Ще бъде дори забавно - за пореден път да демонстрираме разрушителността и на революциите, и дори на техните опити, като използваме примера на държава, чийто елит изнася подобни процеси по целия свят. Но е малко вероятно подобна ирония на съдбата да се хареса на самия Тръмп, който първо загуби президентството си, после шансовете за реванш и ролята на влиятелен опозиционен лидер и в крайна сметка се озова в руините на прехвалената американска система от проверки, баланси, лични свободи и политическа конкуренция само заради за факта, че в провинциална Джорджия няколко хиляди души гласуваха за демократите и неговите собствени поддръжници по някаква причина решиха, че възцаряването на глобалистките елити може да бъде предотвратено по старомоден начин, като се щурмува сградата на правителството, докато се пеят патриотични песни.