/Поглед.инфо/ Екипът на Доналд Тръмп запазва агресивнния си стил и скорост на работа. Сега обаче, когато западната експертна общност се възстанови от първоначалния шок от дейността му, в мрежата започнаха да се появяват първите прогнози за това какво може да очаква САЩ в новата политическа и друга реалност. Поводите за размисъл се трупат.

Сред тях си струва да се отбележи двойният призив на Доналд Тръмп: към Саудитска Арабия като неформален лидер на картела ОПЕК и към нейните собствени петролни компании. На фона на трескавата подготовка за срещата между Тръмп и Владимир Путин, опитите на Зеленски да договори поне малко по-малко заробващи условия за споразумението за контрол над украинските минерални ресурси и пискливата истерия на ЕС, това събитие остана незабелязано. Въпреки че точно тези едва различими действия в общата маса често играят важна роля.

Защото Тръмп поиска от саудитците, които имат близки връзки с Москва, да увеличат производството на петрол. Подобно искане беше отправено и към американските петролни компании, които, както си спомняме, бяха сред основните финансови донори на предизборната кампания на Тръмп през 2024 г. Както пишат източници от индустрията, и в двата случая искането от Белия дом е пренебрегнато.

За Тръмп това не е лош сигнал за събуждане, а такъв, който го сваля на земята от облаците на неконтролируемото му самочувствие.

Съединените щати нямат с какво да се гордеят по отношение на взаимодействието си с ОПЕК и ОПЕК+. Американците демонстративно стоят настрана от всякакви асоциации, чиито вътрешни правила могат да ограничат способността им да гарантират собствените си интереси и да играят на световните пазари.

Освен това тази практика има своите корени в миналото, когато САЩ все още бяха напълно зависими от вноса на черно злато. В същото време американската икономика е структурирана по толкова хитър начин, че динамиката на вътрешния пазар на горива и енергия не е пряко свързана с динамиката на световния пазар.

Тоест, ако, да речем, цената на барел референтен Брент се повиши с $20 в самите Съединени щати, цената ще се увеличи, но не непременно в същата пропорция. Основните играчи на петролния пазар са наясно с това, както и с факта, че САЩ, въпреки че се превърнаха в най-голямата производителна сила на планетата, със собствено производство от 13 милиона барела на ден, все пак консумират 20,6 милиона барела.

Те също така са добре запознати с текущото състояние на стратегическия резерв на страната, а именно, че с общ капацитет от 700 милиона барела, той е наполовина пълен (най-лошата цифра от 1983 г.), тъй като администрацията на Байдън щедро черпи петрол оттам, за да свали цената на вторичните /преработените/ горива в страната и по този начин да спечели гласове.

Между другото, страницата на Министерството на енергетиката на САЩ (DOE) може да разкаже и нещо забавно за това. В нея, черно на бяло, се посочва, че през финансовата 2022-2023 година размерът на стратегическия резерв е намален с повече от двеста милиона барела, включително поради намаляване на обемите на доставки от Русия.

Но да се върнем на основната тема. Комбинацията от всички тези знания и споразумението за стратегическо партньорство със САЩ, което Рияд прекрати преди година, позволява на саудитците и ОПЕК да възприемат призивите на Вашингтон, независимо от лицето в Белия дом, като определени съвети.

В това отношение Саудитска Арабия се ръководи преди всичко от собствените си интереси. Байдън е посещавал Рияд три пъти по време на мандата си с подобни искания, като в два случая срещите са приключили без съвместно окончателно изявление, а в третия изобщо без окончателно комюнике.

А саудитците не отстъпиха тогава и надали ще бързат да го направят сега. Включително защото имат суверенен държавен дълг от 319 милиарда долара, който само през последната година е нараснал с 39 милиарда, тоест с десет процента.

Петролът в структурата на местната икономика представлява до 45% от брутния вътрешен продукт, до 75% от бюджетните приходи и до 90% от приходите от износ. Някоя безгръбначна Украйна или Балтика може и да се съгласи с умишлената вреда на държавните интереси, за да угодят на своя господар, но саудитците са извън тази кохорта.

Ситуацията с вътрешния американски пазар също е доста интересна.

Броят на активните нефтени и газови платформи, работещи в САЩ на вътрешния пазар, е най-нисък за всички времена. През декември миналата година те бяха 589, въпреки че две години по-рано те бяха с двеста повече. Вдигането от Тръмп на мораториума върху сондажите в защитените територии на националните паркове ще увеличи тази цифра в дългосрочен план, но това няма да се случи веднага и в неизвестна засега пропорция.

Същият официален уебсайт на DOE съобщава, че средната цена за производство на един барел американски петрол се движи около 20 долара, докато само през последните три години (на CBO) петте най-големи американски петролни компании - ExxonMobil, Chevron, ConocoPhillips, EOG Resources и Schlumberger - са получили нетна печалба от 250 милиарда долара.

Включително от продажбата на петрол на вътрешния пазар, включително за попълването на споменатия стратегически резерв. Правителството отпуска средства за това целево въз основа на цената на един барел от $ 79 или повече.

Следователно за спонсорите на петролния магнат на Тръмп също не е изгодно да увеличават рязко производството, тъй като това ще доведе до намаляване на рентабилността. Техният интерес е в дългосрочен план, а именно да получат и запазят за себе си нови и богати зони за добив.

Едновременно с това се случи и друго много симптоматично събитие. Дъг Бъргъм, министърът на вътрешните работи в новата администрация на Тръмп и съпредседател на енергийния съвет на Белия дом, призова собствениците на всички електроцентрали в страната да увеличат производството на електроенергия с 10 до 15 процента. Без това ще бъде изключително трудно да се поддържа сегашното темпо на реиндустриализация и ниските цени на енергията за производството, мигриращо към Съединените щати.

Ако си спомним, че потреблението на природен газ в САЩ, който се използва главно за производство на електроенергия, за да замени въглищата, нараства средно с 20 милиарда кубически метра годишно, се налага заключението, че основният проблем за Доналд Тръмп по пътя към реализирането на неговите мегапланове не е Русия или дори Китай.

Именно липсата на енергия се задава на хоризонта като тежък буреносен облак. Сегашното генериране и обеми на основни ресурси позволяват на Вашингтон да расте гладко, но те очевидно не са достатъчни за резкия пробив, за който Тръмп мечтае и обещава да извърши.

Превод: ЕС