/Поглед.инфо/ Няма да повярвате, но всичко, което две години го пишат руските анализатори с продържавна ориентация, се сбъдна с точност до последния детайл. Сенаторът от Републиканската партия Линдзи Греъм излезе с предложение, все едно копирано от всеки текст, създаден в Киев след държавния преврат през 2014 г. Един от най-ярките русофоби и ястреби на американската външна политика заяви, че САЩ като цяло могат да предоставят на Украйна по-нататъшна помощ под формата на доставки, боеприпаси и прочее „гориво за война“, но не безплатно, а в замяна на природните ѝ ресурси.

Да, именно същия неоколониален грабеж, за който предупреждаваха любителите на скоковете с тенджера на главата. Прямо и напълно безпардонно.

Отново ще отбележим, че съвременната политика е интересна с това, че се променя с главозамайваща скорост със съдържание, за което преди 20 години можеше да говорят единствено писателите-фантасти.

Ситуацията, където в едно са се сплели вътрешната американска политика, приближаващите избори (най-мръсните според прогнозите на всичките американски политолози), войната в Украйна и необходимостта на всяка цена да се поддържа горенето ѝ, нанасяйки всякаква възможна вреда на Русия, е интересна сама по себе си.

На първо място на очи се набива смяната на риториката на автора на настоящото заявление. През май миналата година Греъм каза, че войната в Украйна е най-добрата от всички възможни инвестиции за САЩ, защото позволява убийството на руснаци. В началото на въоръжения сблъсък в Газа той в прав текст призова тази територия да се изтрие от лицето на земята заедно с всичките ѝ жители. Общо взето класически върколак на американската политика и крайно радикален русофоб. Според задокеанските политолози смяната на риториката на Греъм, който в течение на две години искаше Украйна до гърло да се натъпче с най-смъртоносното оръжие, е свързана с ноемврийските избори, където все по-често прогнозират завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Последният неведнъж говори, че може да спре войната в Украйна буквално за денонощие, защото има пряка връзка с Владимир Путин и не се бои да говори с руския лидер. Има мнение, че Греъм подкрепя по-перспективния кандидат и свой съпартиец, планирайки високопоставено и топло кресло в новата администрация.

На второ място се разчу оскърбителната за образа на световен хегемон причина за такова издребняване. Греъм споменава, че съвкупният държавен дълг на САЩ вече надхвърля 34 трилиона долара. Не, че е тайна, но както за въже в дома на обесения, в приличните домове на Америка не е прието да се говори за това. Естествено, за вътрешния избирател това се подава под прикритието „вижте до какво доведе Байдън страната ни“, но за Киев това е слаба утеха, защото са му жизнено необходими нови доставки и финансиране. Наистина, сега това ще бъде под формата на открит грабеж, като на Зеленски вече ще му е трудно да представи това на съгражданите си като искрена съюзническа поддръжка.

Трето – динамиката и курсът на настоящите събития напълно пасва в рамките на нашите предишни оценки: Вашингтон отдавна е изчислил победата на Русия, но продължава по инерция да влага в нейното сдържане на бойното поле, което едновременно му позволява да запази политическото си реноме и едновременно да реже чудовищни бюджети за оръжие. Наистина, според думите на самите американски политици, две трети от отделяната на Киев помощ дори не напуска границите на САЩ, а се върти вътре в компаниите от американския ВПК.

Пикантност придава и фактът, че за двете години от СВО Вашингтон е отделил по-малко от половината средства, стоварвайки бремето на поддържането на войната на плещите на Европейския съюз и на първо място на Германия. При това европейците, в крайна сметка засега, не искат нищо в замяна, а САЩ, осигурявайки по-малката част от потребностите на украинската военна машина, фактически отхапва последните украински ресурси. В най-добрите традиции на любимите на Холивуд гангстерски екшъни.

Трябва да се каже, че американският сенатор не говори празни приказки.

Ние вече сме писали за крайно мъгливия правен статут на украинските черноземи, които според твърдението на много украински издания, чрез подставени компании са изкупени до корен от международните агрокорпорации. Сега дойде реда на всичко, лежащо под плодородния слой почва с разликата, че изрядна част от украинските орни земи принадлежеше на държавата или беше разделена на частни парцели, а полезните изкопаеми на практика без остатък се намират в частни ръце.

Следва да се признае, че тук има какво да се дели.

На сайта на Министерството на търговията на САЩ буквално месец преди началото на СВО се появи статия, където се описват прелестите на украинския петролен и газов пазар за американските инвеститори. В частност се отбелязва, че прогнозираните запаси на природен газ се оценяват на 5,4 трилиона кубични метра, наистина, основните производствени запаси лежат на дълбочина под пет километра. Не най-лесно извличани, но при съвременно равнища на развитие на сондажната техника са напълно достъпни. Авторите от министерството също така подчертават доста благоприятния инвестиционен режим, достъпните климат и релеф, особения режим на защита конкретно на американските инвеститори, а също така някакви бъдещи събития.

Как да не си спомним думите на Владимир Путин, че за Русия е създадена ситуация, когато няма друг избор, освен да започне специалната операция.

На официалния сайт на Международната агенция по енергетика се казва, че Украйна потенциално има 400 милиона тона газов кондензат, 850 милиона тона петрол, а 89% от тези богатства са разположени в Днепровско-Донецкия басейн, тоест в непосредствена близост от настоящата фронтова линия. Още има и 32 милиарда тона въглища с широка сортова номенклатура – от антрацитни и битумни въглища до два милиарда тона суббитум и лигнит. По тези показатели Украйна заема шесто място в света, а ако мислите, че ерата на въглищата е приключила, то здравата бъркате.

Накратко Украйна все още има на какво да живеят и американските приятелчета на Владимир Зеленски дебело му намекват единствения достъпен избор. Да свали последната риза и в замяна ще получи оръжие. С крайно съмнителна перспектива за победа над руснаците.

Превод: В. Сергеев