/Поглед.инфо/ В хода на това, което може да стане най-неочакваното и може би нежелано политическо завръщане в американската политическа история, вицепрезидентът на САЩ Камала Харис, която така и не привлече особено доверие в хода на президентската кампания през 2020 година, скоро може да се окаже следващ президент на САЩ. Трябва ли да се моли светът за доброто здраве на Джо Байдън?
Понеже президентът на САЩ Джо Байдън влиза в деветата седмица на своето “сенчесто президентство” без нито една пресконференция, говорейки при това абсолютни глупости, когато го накарат да говори, вероятността вицепрезидентът Харис да поеме юздите на управлението, според експертите напълно възможна, става все по-голяма с всеки изминал ден.
Според социологическо проучване на “Расмусен” 47% от американските гласоподаватели вярват, че "другите" вземат решения вместо Байдън зад кулисите. Възможно ли е вицепрезидентът Харис да е мозъкът на дуета? Изглежда малко вероятно. На Камала Харис очевидно ѝ липсват харизмата, лидерството и дипломатическият опит, необходими, за да прекара Белия дом през тази криза само седмици след началото на лудия режим на Байдън. Независимо от това, Харис е точно "лидерът", който силите зад трона отчаяно искат след четирите години мандат на Доналд Тръмп, който подряза крилата на ястребите, затвори американската граница за нелегални имигранти и започна наново да инвестира в американско производство. - самото проамериканско развитие на събитията, от които глобалистите се страхуват най-силно.
С други думи, докато Байдън едва осъзнава заобикалящата го среда, детска игра е да се наложи ръководната роля на Харис. Наистина демократите и медиите ще бъдат доволни, ако видят грохналия Байдън настрана, така че неговият когнитивен спад не предизвиква повече подозрения как такъв недееспособен човек е успял да събере повече гласове от който и да е друг кандидат-президент в политическата история на САЩ. Три месеца по-късно този подвиг изглежда почти фантастичен и бъдещите историци без съмнение ще говорят за това. Но се отклоних от темата...
Харис вече пое много задължения, традиционно изпълнявани от главнокомандващия, например разговаря с други държавни глави, такива като израелския премиер Нетаняху, на Канада Трюдо и с френския президент Макрон. Междувременно Байдън без да мисли разрушава двустранните отношения с Русия, наричайки президента Путин “убиец” същата седмица, докато държавният секретар Блинкен, отхвърлил цялата дипломатичност, обвини Пекин, че заплашва “основания на правила” ред, поддържащ глобалната стабилност.
С един жест грубата администрация на Байдън постигна това, което американските външнополитически дейци избягваха да избегнат, а именно стратегическото партньорство между Русия и Китай, насочено най-вече срещу САЩ. Такъв непривлекателен сценарий, докато и Москва, и Пекин се намират в отлично състояние, днес изглежда несъмнен. Или това е просто нарочно разрушаване на международните отношения в очакване на деня, когато “президентът Харис” ще се завтече на помощ и ще извърши дипломатическа “магия”, ще отстрани безпорядъка, който нейният предшественик е устроил на световната арена? Можем да си представим заглавията в стил Оруел: “Харис е номинирана за Нобелова награда за мир, защото военното струпване на САЩ продължава в цяла Евразия”.
Но подобни апокалиптични предположения пропускат назрелия въпрос, който в значителна степен остава без отговор, а именно: как изобщо такъв политик като Харис може да се издигне до такава висока длъжност, оказала се буквално на крачка от Овалния кабинет - претендент за първото място?
Сред оригиналния набор от 29 кандидати-демократи, надяващи се да свалят действащия Доналд Тръмп, Харис се сблъска с Джо Байдън на първите първични дебати, когато критикува бъдещия си шеф за предишните му позиции. Нейната звезда скоро започна да залязва. Това стана очевидно след спора ѝ с друг кандидат-президент от Демократическата партия Тулси Габард на втори кръг от дебатите.
“Притеснява ме биографията на сенатор Харис. Тя вкара повече от 1500 души в затвора за нарушаване на законите за марихуаната и им се засмя на въпроса, дали самата тя някога е пушила марихуана”, заяви Габард с такава степен на спокойствие и хладнокръвие, които тогава я накараха да прилича най-на президент на многолюдната сцена.
Габард продължи: “Тя блокира уликите, които могат да изкарат невинен човек от килията на осъдените на смърт. Тя държа хората в затворите над присъдите им, за да ги използва като евтина работна сила за щата Калифорния и се бори за запазването на системата на парична гаранция, която най-лошо влияе на бедните”.
За броени секунди фотогеничният потенциален войн от щата Хаваи заяви, че Харис ще служи на интересите на прогресистите, веднага след като встъпи в длъжност. Очевидно това е добре измислена приказка.
След дебата коментарите в “Туитър” за “смазването” на Камала Харис прозвучаха като погребален звън за президентските амбиции на Харис. Но да се чете за размяната на реплики между Габард и Харис е едно, а да се слуша как публиката аплодираше след язвителните атаки на Габард, беше доста красноречиво: Харис просто не я уважават и почитат - смятам, че и досега не я уважават като сериозен кандидат-президент.
Журналистът от “Лос Анджелис Таймс” Джордж Скелтън обобщи това, когато написа: “Сенаторът от Калифорния Камала Харис изобщо не трябваше да се кандидатира. Амбициите ѝ значително превишават нейните възможности”.
Изглежда, че американската общественост разглежда политическите способности на Харис по абсолютно същия начин, както се потвърждава от следните проучвания. От краткотрайния връх от 15% през юли 2019 г., популярността на бившия сенатор от Калифорния достигна 2,5% само пет месеца по-късно, когато тя обяви оттеглянето си от надпреварата.
Изглежда обаче, че именно нейната безличност е именно това, което привлече вниманието на Камала Харис на първо място. В края на краищата, злощастната съдба на западните демокрации в този критичен момент в историята е, че те все повече се ръководят не от най-умните, най-смелите и най-благородните личности, а от слабите, отвратителни и компромисните. Ако не сте развален продукт, системата няма голяма полза от вас.
Нека не се лъжем: задкулисните игри, “дълбоката държава”, ако искате”, не искат да ги влачи на каишка някой популист, замесен от същото тесто, както Доналд Тръмп, или Андрю Джаксън, особено след като са вложили толкова пари в надпреварата. Трябва им човек, който те напълно да контролират. Трябва им именно такъв човек, като Камала Харис. Това трябва да бъде особено важно за всеки американец, независимо от неговата политическа принадлежност.
Превод: В. Сергеев