Но има още един, не толкова очевиден факт. Посочването на точен срок („преди края на уикенда“) показва, че на Байдън, или по-скоро на семейството и обкръжението му, е бил поставен ултиматум, който те не смеят да пренебрегнат.
Те се опитват да отстранят Байдън от надпреварата от доста време - поне два месеца, което означава, че заговорът е започнал да се оформя по-рано, поне преди шест месеца. Но до последния момент президентът и неговият екип устояваха на натиска и то доста ефективно.
Дори Обама, когото обкръжението на Байдън сега открито нарича един от основните координатори на кампанията срещу Байдън в Демократическата партия, до последния момент публично изразяваше само подкрепа за намерението на Байдън да бъде преизбран.
Обама си позволи първите публични съмнения относно способността на Байдън да спечели изборите след публикацията на Newsweek, тоест след екипа и семейството (от събота американските медии съобщиха, че решението за оттегляне от изборите се обсъжда от семейството) на настоящия президент получи „оферта, която не може да бъде отказана“.
Трябва да се отбележи, че Байдън беше подкрепян докрай от семейство Клинтън, което през последните години беше действителният собственик на Демократическата партия.
Семейство Клинтън до миналия петък вечерта молеше спонсорите на партията да не изоставят Байдън и настояваше водещите демократи да се обединят около него.
Така че не говорим само за изхвърляне на болен старец, можем да говорим за пълноценен преврат в Демократическата партия - не само Байдън загуби, Клинтън загуби и това е много по-значимо.
Последната линия на защитата на Байдън-Клинтън беше преодоляна миналата седмица, когато спонсорите от Демократическата партия оказаха решителен натиск върху Нанси Пелоси и Чък Шумър (лидери на фракциите на Демократическата партия в Камарата на представителите и Сената на Конгреса на САЩ).
На лидерите на демократите беше казано, че докато Байдън е кандидат, партията няма да получи нито стотинка и информация за това веднага изтече в пресата.
В резултат Пелоси и Шумър се присъединиха към скептиците на Байдън и започнаха активно да убеждават стареца да напусне при добри отношения.
Но, както виждаме, дори това не беше достатъчно и за да се разбие цитаделата на Клинтън, беше необходимо да се постави ултиматум на семейство Байдън. Можем дори грубо да си представим за какво е иде реч.
В навечерието на „отговорното решение“ на Байдън ЦРУ внезапно призна, че е фалшифицирало данни за предполагаема руска следа в историята с лаптопа Хънтър Байдън. В съчетание със съществуващите проблеми на семейството със закона, започна да се очертава изключително мрачна перспектива.
Семейство Байдън беше накарано да разбере, че вече няма „червени линии“ и че историята с лаптопа далеч не е най-лошата и не е последната от възможните обвинения, които може да възвърнат актуалността.
Разбира се, Байдън не искаше да си тръгне без гаранции и само гаранциите на демократите не бяха достатъчни за тях, защото с най-голяма вероятност властта за следващите две до четири години, минимум, трябваше да премине към републиканците .
Демократите се готвят за изборна катастрофа на предстоящите избори. Малко вероятно е Тръмп, който беше преследван осем години и почти убит съвсем наскоро, да се съгласи да гарантира личната неприкосновеност на Байдън-Клинтън, които загубиха вътрешнопартийната борба.
Семейство Байдън не можеше да получи стопроцентови гаранции, но можеше да бъде убедено, че като се съгласи да напусне без съпротива, те избират по-малкото зло.
Грубо казано, можеше да им бъде дадена информация, която да ги убеди, че с отсъствието на Байдън победата на Тръмп на президентските избори (и на Републиканската партия на изборите за Конгрес) може да не се състои или да не е пълна и всеобхватна.
Байдън подкрепи действащия вицепрезидент Камала Харис за свой приемник като кандидат за президент. Това наистина може да е резултат от общ демократичен консенсус, но може също така да запази за себе си средство за оказване на натиск върху партията, така че демократите да не забравят задълженията си към семейство Байдън.
Във всеки случай, независимо дали Харис или някой друг стане единният кандидат на Демократическата партия, целият шум на „дълбоката държава“ около отстраняването на Байдън от надпреварата има смисъл само ако имат алтернативен план за действие, който може, ако не да им донесе победа, след това предпази от катастрофално поражение.
Малко вероятно е спонсорите на Демократическата партия да очакват, че новият кандидат ще успее да спечели изборите срещу Тръмп. Някои демократи вече са се разочаровали от настоящата предизборна кампания и просто ще я игнорират.
Нереалистично е да се лансира изцяло нова фигура за изборите, които започват на 20 септември (началото на предварителния вот).
Потенциалните заместници на Байдън сред настоящите лидери на демократите имат същите проблеми като Харис - те в по-голямата си част също са стари (и потенциално крехки) и основното е, че носят еднаква отговорност с Байдън за провалите на американската политика , тъй като те бяха на ръководни позиции в неговия отбор.
За периода на потенциалното си президентство Тръмп се предпази от „трагични инциденти“, като избра за свой кандидат за вицепрезидент Джеймс Дейвид Ванс, консервативен сенатор от Охайо, който се застъпва за още по-радикална реформа на американската политика и икономика от предложената от Тръмп.
Ако Дж. Д. Ванс не преразгледа възгледите си след избирането си (както често се случва със западните политици), тогава след изборите отстраняването на Тръмп ще доведе в Овалния кабинет човек, дори по-опасен за сегашната „дълбока държава“ от Тръмп.
Но настоящата „дълбока държава“ не може да позволи на Тръмп да изкара напълно своя мандат. Консервативните реформатори, които подкрепят Тръмп, направиха ясно твърдение, че до края на втория му мандат настоящият състав на „дълбоката държава“ ще бъде изпратена на бунището на историята (много в затвора), поради преразпределение, като част от реформа на бюджетните финансови потоци.
След четири години Тръмп ще трябва да бъде заменен от Ванс, който през осемте си години президентство трябва да направи реформите необратими и Съединените щати „велики отново“.
Степента, в която се изпълняват плановете за промяна на външнополитическия курс и вътрешнополитическите реформи, не е известна. Едва ли ни очакват значителни стратегически промени, а по-скоро корекция.
САЩ са в такова състояние, че за да реализират плановете си, трябва да имат не само желание, но и талант и късмет. Но завъртането на „дълбоката държава“ изглежда почти неизбежно. Единственият начин да го избегнат е да попречат на Тръмп да дойде на власт.
Те се опитваха да отстранят Байдън дълго време, но критичната точка, след която напускането му стана неизбежно, беше неуспешният опит за убийство на Тръмп.
Въз основа на реакцията на обществеността стана ясно, че дори Тръмп да бъде убит на втория удар, шансовете на Байдън да спечели едва ли ще се увеличат. Такъв е случаят, когато репутацията на един политик е толкова накърнена, че той губи дори от един фенер.
Но ако „трагичен инцидент“ промени лицето на американската предизборна кампания преди Тръмп да бъде избран, не-Байдън има шанс да победи Ванс.
Така че през следващите три месеца и половина Тръмп трябва да се грижи за ушите си като за зеницата на окото си. Случва се куршум да докосне ухото тангенциално, но се случва и да влезе в едното ухо и да излезе от другото, отнемайки всички планове, шансове и амбиции заедно с част от черепа.
Хората, които наредиха на Тръмп и разбиха Байдън, няма да спрат. Имат твърде много за губене и не възнамеряват да отстъпят позициите си без бой.
От своя страна борбата без правила, която познаваме като родова характеристика на американската външна политика, се заражда като основа на вътрешната политика (който е бил прострелян пръв и успешно улучен е герой, а който е имал късмет е бандит).
Засега е приключило само първото действие на драмата, наречена „Избори 2024 в САЩ“, основните събития предстоят.
Превод: СМ
