/Поглед.инфо/ На 26 февруари американски ракети удариха Сирия - два F-15 унищожиха девет цели, според прессекретаря на Пентагона. Събитието, което беше редовно преди няколко години, днес предизвика безпрецедентна суматоха. Самият удар е мотивиран, както обикновено, много неясно - реванш на някакви персийци за някакви американци, пострадали от някакви нападения в някакъв квартал на Багдад. Независимо от това, значението на удара няма нищо общо с неговия мотив - това е силна и недвусмислена илюстрация на основния лозунг от първия период на президентството на Байдън - „Америка се завръща“.

Едва ли човек може да свикне с ракетните удари, живеейки в непосредствена близост до местата, към които е насочена крилатата демокрация. Но глобалното информационно пространство, абстрахирано, откъснато от неприятностите на конкретни хора, е свикнало с това. Следователно шокът е причинен не от самия обстрел, а от реакцията на него от вечните критици на Тръмп. Разбира се, трябваше да се очаква “преобуване” и резки промени в курсовете, а и човек вече трябваше да е свикнал с тях през последните пет години на либералната лудост в американската преса. Но шедьоврите на лицемерието на всички нива на идеологическата машина на колективната Хилари Клинтън - от вицепрезидент и прессекретар на Белия дом до популярни певици - излязоха на съвсем ново ниво.

Любимката на руските медии, гласът на Америка, Джен Псаки заяви, че ударите са нанесени в пълно съответствие със закона, тъй като Байдън, когато е дал заповедта да бъдат нанесени, "се е ръководил от съображения за защита на американската армия". С това Джен отговори на собствения си въпрос от април 2017 г .: "Легитимен ли е ракетният удар срещу Сирия?" Това, което беше грубо нарушение на закона при Тръмп, стана напълно законно при Байдън. Държавният секретар на ООН (всъщност друга безполезна служба, зависима от Байдън) обяви недопустимостта на ескалацията на конфликта, но го направи след ракетните удари. Самият Джо Байдън пише след убийството на Касем Солеймани в началото на януари 2020 г.: „Тръмп няма сила да ни въвлече във война с Иран без одобрението на Конгреса. Президентът не може да влезе във война без съгласието на американския народ ". Познайте от първи път, дали Байдън е искал разрешение на някого. Злите езици казват, че дори този, който е трябвало да играе ролята на действителния държавен глава, не е знаел за решението да се бомбардира Сирия - твърди се, че Камала Харис е била уведомена за удара след неговото нанасяне, което я е обидило. Ясно е, че самият Байдън едва ли е бил далеч от мадам Харис по отношение на влиянието върху ситуацията - най-вероятно решението е взето в Пентагона и президентът е просто поставен пред свършен факт, но това не е първият път през последните години когато векторите на поведение на „магарето от Капитолия” и неговия пряк стопанин се разминават. С такава нестабилност във връзката можете да изчакате всичко, докато не дойде моментът, в който чучелото на Джо, имитиращо жизнени функции, не отиде на боклука, а Камала седне на желаното кресло.

Интересна беше и реакцията на интернет на бомбардировките. Ако набезите на Тръмп бяха придружени в Америка от дежурното творчество за предстоящата Трета световна война, то с Байдън всичко се оказа много по-интересно. Вълната на радикалния прогресивизъм, която с ръцете на мъртвите внесе тази луда администрация в Белия дом, прокламира определени принципи, които в крайна сметка се превърнаха в догми на всички нива на американското общество. Същите тези догми се повтарят в ежедневната реч, отпечатват се върху тениски, изписват се отстрани на кораби и се рисуват върху корпусите на ракетите.

Ето защо циничните шегобийци от анонимните форуми наистина се заиграха с идеята, че F-15 са изстрелвали ракетите върху главите на сирийските граждани с лозунгите „Черните животи имат значение“, „Защита на правата на транссексуалните“ или „Няма нелегални хора“. Други шегаджии припомниха, че Камала Харис, която през цялата кампания беше наричана първата цветнокожа жена, която се кандидатира за президент, а след това първата чернокожа кандидатка за вицепрезидент, е първата чернокожа жена в историята, която е бомбардирала Близкия изток. Не се размина без шеги и изкуфяването на Байдън, който уж е бомбардирал Сирия в отговор на исканията на граждани да предостави помощ на хората заради пандемията. Шегобийците дори пуснаха пародийна статия за сирийците, които боядисват вратите си в цветовете на транс-флага, за да се предпазят от американски бомби.

Припомнено беше и миналото на Байдън - пламенната му подкрепа за войните в Ирак и Афганистан като сенатор и активното му участие в ударите срещу Либия като вицепрезидент. Имаше и такива, които подкрепиха удара. Например Ейми Сискинд, влиятелна феминистка и откровен критик на Тръмп, пише, че бомбардировките на Байдън изобщо не са същите като при Тръмп, тъй като сега в “Туитър” няма заяждане и компетентността на администрацията не поражда въпроси. Друг блогър заяви, че не си струва да се плаче за жертвите на удара, тъй като едва ли някой от тях подкрепя трансджендърските права или расово равенство. Като цяло трябва да се каже, че левицата в САЩ, с изключение на най-принципните ѝ членове, подкрепя ударите, с което постигна поразително единомислие с основната част от десницата общност. Това е любопитният парадокс на американската политика през XXI век - разделеното и вечно несъгласно общество е готово да прости на властите всичко, стига да бомбардират Близкия изток.

Говорейки за десните, не забравяйте, че точно тези дни САЩ се провежда Конференцията за консервативни политически действия. Основната консервативна политическа сила на САЩ, Републиканската партия, я започна в разглобено състояние и в състояние на неразбиране на бъдещия път и бъдещия лидер. В този момент акцентът в програмата беше много подходящо присъствието на конференцията на Доналд Тръмп, чиито дума офлайн, благодарение на изключването от социалните медии, сега се възприемат особено внимателно. Тръмп, разбира се, похвали военната самодейност на Байдън в Сирия, но това напомня по-скоро на почит към традицията, според която всеки следващ президент критикува решенията на предишния, но продължава неговия курс. „Само за един месец от своето отсъствие от Белия дом, Байдън превърна „Америка на първо място“ в „Америка е най-маловажната“, продължи Тръмп, намеквайки за предизборния си лозунг. 55 процента от републиканците искат да видят Тръмп като президент, така че подобни изявления, както и ритуалните танци на съпротива срещу стъпките на действащия президент са чудесен начин да се хареса на потенциалния електорат.

Превод: В. Сергеев