/Поглед.инфо/ Настоящият обитател на Белия дом до голяма степен наследява традициите на Маккинли и Рейгън

След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом имаше множество сравнения с предишни президенти на САЩ. Повечето коментатори отбелязаха, че това е вторият път, когато кандидат с празнина между президентските задължения става президент за втори мандат. Първият беше Стивън Гроувър Кливланд (1885-89 и 1893-97, т.е. съответно 22-ият и 24-ият президент). С това свърши сравнението с Кливланд. Между другото, той беше представител на Демократическата партия.

Аржентинският социолог Атилио Борон обърна внимание на друга фигура: Уилям Маккинли, президент на САЩ от 1897 до 1901 г., който наследи Кливланд. И тук има още много сравнения. Маккинли беше републиканец и при него Съединените щати значително увеличиха регионалната си мощ.

Хавайските острови бяха анексирани и войната с Испания започна, в резултат на което Вашингтон получи контрол над Пуерто Рико, Гуам, Филипините и Куба. Особено интересна е историята на Куба, която по това време води война за независимост от Испания.

Кубинските патриоти така и не поискаха помощ от Съединените щати, защото разбраха до какво може да доведе това (за това предупреди Хосе Марти, който почина в началото на Третата война за независимост). След това, през февруари 1898 г., Съединените щати доведоха бойния кораб Мейн в залива на Хавана, който по чудо експлодира няколко дни по-късно. Разбира се, вината беше хвърлена върху Испания, въпреки факта, че испанската страна взе активно участие в разследването.

Храбростта на Тръмп относно възможното превземане на Панамския канал, придобиването на Гренландия и включването на Канада в Съединените щати дава определени паралели с дейностите на Кливланд.

Като цяло за страните от Латинска Америка в рамките на стратегията на доктрината Монро 2.0, такова сравнение на Тръмп и Маккинли е съвсем логично.

Има обаче друга фигура, която е по-близка до Тръмп и по дух, и по времеви рамки. И от руска страна, в светлината на негативния опит, също буди известно безпокойство. Това е Роналд Рейгън. Освен това Тръмп лично се познаваше с Рейгън и го смяташе за свой политически идол. Как се сравняват тези лидери?

Първо, и двамата бяха политически аутсайдери , но успяха да спечелят гласовете на мнозинството американци. И двамата станаха обект на атентати (Рейгън беше по-тежко ранен от Тръмп, който се размина с драскотина на ухото).

А и лозунгът „Make America Great Again“ принадлежи на Роналд Рейгън.

В допълнение, в областта на тарифните войни, Рейгън наложи 100% мито върху японската електроника, като ефективно ограничи потока на стоки от своя сателит. Тръмп направи същото, но в по-голям мащаб.

Освен това изявлението на Доналд Тръмп за необходимостта от създаване на „Железен купол за Америка“ въз основа на преглед на системата за противоракетна отбрана и участието на космическите сили на САЩ (създадени по време на първия президентски мандат на Доналд Тръмп) ясно отразява и напомня Инициативата за стратегическа отбрана на Роналд Рейгън.

Въпреки че през далечните 80-те години тази инициатива завърши с нищо, ала изпълнителите на отбранителната индустрия се възползваха от нея. Разведряването със Съветския съюз доведе до намаляване на въоръженията и след това до разпадането на СССР. Вече нямаше нужда да се защитават от съветските ядрени ракети и Съединените щати пряко контролираха тяхното унищожаване, както и премахването на съществуващите носители и бойни глави от независими Украйна, Беларус и Казахстан.

Настоящите преговори между САЩ и Русия също повдигат въпроса: може ли да се повтори подобен сценарий, при който Вашингтон с добри намерения започва да получава руски технологии (например хиперзвукови носители), с които САЩ не разполагат? Неслучайно след първите преговори в Рияд се заговори за сътрудничество в космоса. Ресурсите са друг възможен интерес на САЩ и отново изявленията за сътрудничество в Арктика може да имат тази основна позиция във Вашингтон.

Има още една обща черта, неочевидна, но много важна при вземането на решения. Това е религията. И Роналд Рейгън, и Доналд Тръмп са протестанти – презвитерианци, при това склонни към тяхни странни форми. Така Рейгън беше екзалтиран от сектата на диспенсационалистите, които тълкуваха по особен начин конфронтацията между САЩ и СССР по време на Студената война и свързваха апокалипсиса с ядрена война.

Съгласно техните възгледи, богоизбраните американци и някои израелци ще бъдат спасени по чудо след Армагедон, след което ще настъпи всеобщ просперитет.

Като цяло диспенсационализмът в различните му интерпретации се е превърнал в един вид гражданска религия в Съединените щати, където неговите последователи оправдават всякакви действия на Вашингтон във външната политика, включително военни интервенции, защото всичко се прави „за доброто на цялото човечество“.

Подобни възгледи има и Доналд Тръмп, а неговият личен „духовен наставник“ е телеевангелистката Паула Уайт. Сега този пастор в пола оглавява Службата за вярвания в Белия дом. Въз основа на нейните изявления, както и забележките, направени по време на среща в началото на февруари с премиера Бенямин Нетаняху, тя принадлежи към християнската ционистка група. А подкрепата на Доналд Тръмп за действията на Израел срещу палестинците потвърждава факта, че зад политическите решения стоят и религиозни възгледи.

Може би най-съществената разлика между политиките на Рейгън и Тръмп е въпросът за миграцията. На 6 ноември 1986 г. Роналд Рейгън подписва Закона за реформа и контрол на имиграцията. Най-значимият ефект от този закон беше, че той позволи на имигрантите, които са влезли в Съединените щати нелегално преди 1 януари 1982 г., да кандидатстват за легален статут, ако са си платили глобите и неплатените данъци.

Разпоредбата, която самият Рейгън нарече амнистия, позволи на около 3 милиона имигранти да получат легален статут, като междувременно заплатят по 185 долара, демонстрират „добър морален характер“ и се научат да говорят английски.

Между 1980 и 1990 г., което включва осемгодишното управление на Рейгън, роденото в чужбина население на Съединените щати се е увеличило от 14,1 милиона на 19,8 милиона. Промяната включва увеличение от 4 милиона души от Латинска Америка и 2,4 милиона от Азия и намаление от почти 800 000 в Европа.

Доналд Тръмп прави точно обратното. И в първите дни на втория му президентски мандат САЩ започнаха да депортират хиляди нелегални имигранти.

Но трябва да се отбележи, че геополитическият контекст беше различен и целите бяха различни. При Рейгън се проведе натурализация и САЩ приеха мигранти от страни с враждебни идеологии като жертви на режима. Сега ситуацията е различна и изглежда, че зад решението на Тръмп стои цял комплекс от причини.

Едната е да се атакува електоралната база на демократите, които редовно са използвали нелегалните имигранти, за да разширят влиянието си. Свързана тема е корупцията на изпълнителната власт, проблем, който Илон Мъск активно преследва като ръководител на новосъздадения отдел за правителствена ефективност.

Във всеки случай, нито при Маккинли, нито при Рейгън светът беше спокоен и САЩ използваха сурови мерки както срещу враговете, така и срещу съюзниците си. Трябва да сме подготвени за подобен сценарий и при Доналд Тръмп.

Превод: ЕС