/Поглед.инфо/ В САЩ са разсекретени близо 1500 документа по убийството на Джон Кенеди. Сред тях има и такива, които се смятат за доказателство за възможното участие на СССР в това престъпление. Сега, почти 60 години по-късно, това изглежда като "кръвна клевета" за Русия. Но ЦРУ и ФБР имат сериозни основания за подозрение за Москва.

Много градове в Съединените щати, включително малките, имат своя собствена улица “Елм Стрийт” - като улица “Садовая” в руските градове. На една от тях, която се намира в Далас, Тексас на 22 ноември 1963 г. е убит президентът Джон Ф. Кенеди. Преди излизането на сагата за маниака Фреди Крюгер, това е основният кошмар на американците, свързан с “Елм Стрийт”.

Като всеки национален кошмар, той поражда конспиративни теории с различна степен на лудост, много от които все още са живи. Както всички други теории на конспирацията, свързани с трагедията, те могат да бъдат използвани за моментни политически и външнополитически цели – убийството на високопоставен човек многократно се е превръщало в причина за войни в историята, включително за Първата световна война.

Смъртта на Кенеди е можела да стане достатъчна за Третата световна война, ако Вашингтон беше обвинил Съветския съюз за случилото се. Сега, когато Съединените щати разсекретиха нова част от огромния набор от документи, свързани с Кенеди, може би изглежда, че се хвърля сянка върху Москва в ретроспекция: медиите наблягат на онези документи, които са били част от версията на „съветската следа".

В действителност тези документи не предоставят нищо ново или интересно. И на американците трябва да се отдаде дължимото: те никога не са се опитвали да спекулират със смъртта на най-обичания си президент и не са се опитвали да намесят СССР в това убийство. А ако бяха искали, щяха да успеят.

Винаги е имало само един официален заподозрян за убийство - Лий Харви Осуалд. Според американското законодателство мъртвите не могат да бъдат съдени и признати за престъпници, но в случая с убийството на Кенеди има присъда, ако не от съд, то от специална държавна комисия, ръководена от председателя на всемогъщия Върховен съд - така наречената “Комисия Уорън”. Наред с други, в нея бяха включени такива известни личности в Русия като бившия шеф на ЦРУ Алън Дълес и бъдещият президент Джералд Форд. Последният впоследствие ще създаде друга комисия, оглавявана от неговия вицепрезидент Рокфелер, която ще изпита теориите на конспирацията, засягаща ЦРУ, но също така няма да намери нищо подозрително.

Теорията за участието на ЦРУ в убийството е популярна сред американците, но многобройни антикомунисти почиват именно на „съветската следа“. Трудно е да ги обвиняваме – съветските хора биха направили същото, ако Брежнев беше застрелян от човек с оригинална за местните стандарти биография като тази на Лий Харви Осуалд.

Като начало той е марксист. По-точно той се нарича марксист от малък, което не му пречи да се присъедини към елитната морска пехота. Ако беше роден три-четири години по-рано, ако беше навършил пълнолетие в ерата на маккартизма и шпиономанията - това със сигурност щеше да бъде пречка, може би дори щеше да влезе в затвора. Но тогава е втората половина на 50-те години, така че Осуалд не получава доноси от колегите си, а прякора ”Освалдович”.

„Освалдович” до такава степен е марксист, че решава да се премести в Съветския съюз – през Франция и Великобритания стига до Хелзинки, където получава съветска виза. От вече разсекретените документи следва, че визата му е предоставена бързо, което се струва умерено подозрително на ЦРУ .

В СССР американецът е приет добре, очевидно вярват, че той може да донесе някаква полза в Студената война - например пропагандна. Но на странния „дезертьор“ не се вярва напълно, така че не му е позволено да влезе в Московския държавен университет и да остане в Москва и е изпратен далеч от столичните тайни – в Минск.

Там Осуалд получава жилище и работа като стругар на заплата, пет пъти по-висока от стандартната. Там той учи руски при инженера Станислав Шушкевич - същият, който четиридесет години по-късно, заедно с Елцин и Кравчук, ще подпише смъртната присъда на Съветския съюз. Там той се жени, пропива и от мъка си реже вените - Осуалд не е доволен, че парите, спечелени в държавата на работниците и селяните, няма къде и за какво да се похарчат. Така той отново влиза в кореспонденция с американското посолство, от което преди това е искал да бъде освободен от американско гражданство, и заминава за родината със съпругата си рускиня след две години и половина съветски живот. С други думи, той е един от 0,00001% от гражданите на САЩ, чието вербуване е най-лесно за КГБ.

Осуалд се свързва и с КГБ след завръщането си в Америка. По-конкретно в Мексико, където неспокойната му душа отново иска съветска виза. Агентите на ЦРУ знаят за това и наблюдават бившия морски пехотинец, както се вижда от разсекретени материали. Но в това няма нищо ново - от сътрудниците на съветското посолство, включващи агенти на КГБ, отдавна се знае за разговорите с бъдещия терорист, а също определени подробности.

На заявителя е отказана бърза виза - предлагат му да пише до Върховния съвет на СССР и да изчака няколко месеца. Осуалд, очевидно, е планирал да изчака в Куба, но Хавана също не му дава виза - като на твърде подозрителен "приятел". „Приятел” – тъй като той не променя комунистическите си симпатии и буквално влиза в „Обществото на приятелите на Куба”, разпространявайки листовки като „Ръцете далеч от острова на свободата” от името на клона в родния си Ню Орлиънс, където е единствен член.

Минават по-малко от два месеца между тези събития и фаталните изстрели в Далас. Фактът, че именно Осуалд е стрелял по президента, на практика не буди съмнения никому. Но мнозина се съмняват в друго заключение на правителствените комисии - че терористът е действал сам и без ничия подбуда.

Една от причините за това е убийството на Осуалд два дни след ареста му. Докато е транспортиран от полицейското управление, той е прострелян в корема от собственика на един от нощните клубове в Далас Джак Руби, който прилича на гангстер. За вината му изобщо няма съмнение – убийството става на живо по телевизията пред очите на милиони американци. Руби мотивира постъпката си с желанието да „измие честта“ на Далас и „да отърве Жаклин Кенеди от душевните страдания“. Впоследствие е осъден на смърт, но сам умира през 1967 г. - от белодробно заболяване.

Не са установени връзки между Руби и СССР. Но с мафията, очевидно, той си е сътрудничил. А тогава мафията също е включена в списъка на „обичайните заподозрени“, заедно с комунистите, агентите на ЦРУ, расистите, милиардера Харолд Хънт и други влиятелни групи, които мразят Кенеди. Освен това в Съветския съюз, заслужава да се подчертае, той е мразен в най-малка степен - лично съветската пропаганда третира Кенеди доста спокойно, а Хрушчов искрено му съчувства и дори изпраща на погребението във Вашингтон Анастас Микоян, който познава лично убития президент. Никоя друга страна от социалистическия лагер не изпраща свои представители.

Политбюро, знаейки перипетиите в биографията на Осуалд, се опасява, че вината за убийството на президента на САЩ може да бъде стоварена на Москва, което би било повод за обявяване на война.

Такъв „повод“ е търсен във Вашингтон – и то точно при Кенеди. Според документи, разсекретени преди 15 години, по инициатива на "вътрешното обкръжение" в Белия дом е обсъждан сценарий на провокация, според който бомбардировач, маскиран като съветски трябва да атакува една от базите на НАТО в Европа. Кенеди категорично отхвърля тази идея и към момента на смъртта му е твърде късно да се търси формална причина - СССР вече е премахнал стратегическото изоставане и има междуконтинентални ядрени ракети, така че "войната срещу комунизма", жадувана от Вашингтонските "ястреби", обещава да се превърне в самоунищожение на човечеството.

За онези привърженици на конспиративните теории в Съединените щати, които не вярват на правителството и все още подозират, че Москва е движила ръката на Осуалд, това е последното доказателство за „съветска намеса“, уж скрита от Вашингтон именно с цел избягване на апокалипсиса.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели