/Поглед.инфо/ Нашумелият телевизионен сериал „Чернобил“ е създаден от американците като ярка илюстрация на пороците на съветската система, която крие дори това, което заплашва живота и здравето на хората. Но точно в тези дни се отбелязва 60-ата годишнина от ужасна ядрена катастрофа в САЩ. Нивото на секретност около нея е много по-високо от това в Чернобил.

Едно от най-забележителните събития в популярната поп култура през последните месеци беше издаването на мини-телевизионния сериал „Чернобил“, съвместно производство на американския кабелен канал HBO и британската телевизионна мрежа „Скай“. Създателите на сериала декларират намерението си да снимат „истинската история на едно от най-тежките причинени от човека бедствия в историята“, както и да разкажат на зрителите за смелостта на съветските хора, които са спасили Европа „от невъобразимо бедствие“.

„Чернобил“ се посрещна с възторжени отзиви от критиците, а рейтингите на публиката просто пробиха всички рекорди (например в IMDb оценката е 9.5/10). Това се дължи на факта, че новото творение на HBO има несъмнени художествени достойнства, а сериалът съответства и на всички клиширани идеи на западните зрители за съветската (руската) действителност: глупави партийни апаратчици, цинични офицери на КГБ, жестоки военни и всичко останало, свързано с тогавашните събития.

Междувременно, в родината на създателите на поредицата - в САЩ - има свой „Чернобил“. Тази година се навършват 60 години от една от най-тежките ядрени аварии в историята на човечеството, която със своите последствия може спокойно да заеме трето място веднага след катастрофата в Чернобил и от аварията в атомната електроцентрала „Фукушима-1“. Говорим за инцидента в ядрената лаборатория на НАСА в Санта Сусана, близо до южния калифорнийски град Сими Вали през юли 1959 година.

Чернобилската авария бързо стана публична. От секретността, към която съветското ръководство се придържаше в началния етап (поради елементарни изисквания за сигурност), нищо не остана за кратък период от време. За разлика от СССР, американското правителство е в състояние да запази своите мръсни тайни: дори точната дата на инцидента в Санта Сусана все още не е известна, смята се, че бедствието се е случило между 12 и 26 юли.

Федерална агенция поддържа две десетилетия пълна завеса тайна около Санта Сузана. Това не само предизвиква вълна от слухове и догадки в американското общество, но и доведе до опасни последици за здравето на десетки хиляди хора от местното население, които от много години продължават да живеят така, сякаш нищо не се е случило в условия на замърсен въздух, почва и вода.

Полевата лаборатория на НАСА в Санта Сузана е огромен комплекс от промишлени, изследователски и развойни съоръжения, разположени на територия от хиляда хектара. Десет нискомощни ядрени реактора, инсталации за производство на плутониево и ураново гориво, както и „гореща лаборатория“, където отпадъците от целия американски ядрен комплекс са изпращани на утилизация, работят постоянно. От 1949 до 2006 г. този обект е използван за изпитване на ракетни двигатели за космическата програма на НАСА, а от 1953 до 1980 г. са проведени експерименти с различни видове ядрени реактори. По споразумение с правителството на САЩ частните компании многократно са провеждали изследвания в областта на ядрената енергетика и модерните оръжейни системи.

През юли 1959 г. лабораторията провежда нов експеримент на натриев ядрен реактор, разработен от „Атомикс интернешънъл“. По време на тестовете масленото вещество тетралин, използвано за охлаждане на уплътненията на реакторните помпи, изтича в системата за първично охлаждане и е изложено на високотемпературен натрий.

Разложеният тетралин напълва няколко тесни охлаждащи канала, използвани за вентилация на горивните елементи на реактора, в резултат на което 13 от 43-те горивни елемента на реактора прегряват и се разтапят. Експлозията води до изпускане на радиация в атмосферата.

Резултатите от инцидента са напълно елиминирани от персонала на „Атомикс интернешънъл“ едва през септември 1960 година.

В самото си начало ядреният полигон на НАСА се намира в относително пусто място, на около 50 км северозападно от центъра на Лос Анджелис. Днес, в радиус от 18-20 км от това място, чието екологично състояние в официални документи се оценява като „силно замърсено”, живеят около 500 хиляди души. Районът около затворената лаборатория на НАСА се счита за един от най-замърсените в САЩ и съдържа огромно количество опасни радиоактивни изотопи, сред които цезий-137, стронций-90, плутоний-239, токсични химикали - перхлорат, трихлоретилен, както и тежки метали и диоксини.

През 2012 г. Агенцията за опазване на околната среда на САЩ публикува резултатите от обширно радиологично изследване на тази област, в което се съобщава за откриване на 500 проби с радиоактивност, в някои случаи хиляди пъти по-високи от нормата. Тези токсини носят много рискове за здравето. Много от тях провокират рак, някои причиняват увреждания при децата, както и вродени дефекти и други здравословни проблеми. Най-уязвимите, като правило, са жените и децата. През годините са проведени няколко пълномащабни проучвания на здравето на местното население, например, през 2006 г. е открит цял куп случаи от ретинобластом - рядък очен рак, който засяга малки деца.

Също така през 2012 г. Институтът по обществено здраве в Калифорния установи, че честотата на рак на гърдата и пикочния мехур в близост до лабораторията (т.е. в градовете Таузънд Оукс, Сими Вали, Оук Парк и Муурпарк) е по-висока, отколкото на всяко друго място в държавата. Университетът на Калифорния в Лос Анджелис се интересува от този проблем и открива значително увеличена смъртност от рак поради излагането на токсични материали сред ядрените и ракетните работници, които някога са били служители на полигона в Санта Сузана.

Документирано е, че от 27-те души, които са членове на един от екипите за изгаряне на радиоактивни отпадъци, 22 работници са починали от рак. По указание на Агенцията за регистрация на токсични вещества и болести (подразделение на Министерството на здравеопазването на САЩ) е установено, че в резултат на многогодишно редовно изгаряне на радиоактивни и химически замърсени вещества в откритите рудници на полигона Санта Сусана, се наблюдава скок от 60% на най-често срещаните у човек ракови заболявания.

В резултат на дъждовете, отровните вещества попадат в подпочвените води или се пренасят от река Лос Анджелис (на чието горно течение се намира лабораторията) в целия район. Същото се случва и поради пожарите, които бушуват в Калифорния. Както, например, такъв беше случаят през 2017 г., когато пожар, признат за един от най-сериозните в историята, избухна на мястото на депото и вдигна токсичните материали във въздуха, като ги разпространи на значителни разстояния. Заслужава да се отбележи, че първоначалната реакция на местните власти беше пълното отричане на този факт. По-късно длъжностните лица трябваше да признаят изтичането на вредни вещества, но пълното наблюдение на състоянието на околната среда вече не беше възможно поради загубеното време и противопоставянето на властите.

Всички призиви на защитници на човешките права и журналистите към правителството на САЩ относно достъпа до секретни документи за дейността на лабораторията през 1950–1960 г. се сблъскват със стена на мълчание.

Понякога властите отговарят, че документите са унищожени или дори загубени. Междувременно е известно, че инцидентът през юли 1959 г. не е единственото бедствие. Най-малко четири от десетте реактори имат сериозни инциденти в своята история на употреба (март и юли 1959, 1964 и 1969). Тези реактори са счетени за експериментални, поради което не са заобиколени от херметически затворена обвивка под формата на бетонови или стоманени куполи, както в съвременните АЕЦ.

В момента закритата лаборатория на Санта Сузана е под съвместното управление на НАСА, американското министерство на енергетиката и корпорацията „Боинг“, които почистват замърсените райони. Но все още не е известно кога тази работа ще бъде завършена и дали изобщо ще бъде. „Боинг“ вече провежда масирана медийна кампания, обвинявайки еколозите в умишлено изкривяване на информацията.

Според шефовете на корпорацията, замърсяването в Санта Сузана е минимално, затова си струва почистването на района според ниските стандарти за преработка, тъй като на практика никой не обитава затворената зона. Въпреки това, за половин милион души, живеещи наоколо, подобни изявления не добавят оптимизъм.

Превод: В.Сергеев