/Поглед.инфо/ Вероятно Тръмп гледа на газопроводите, свързващи Русия и Европа, като на обещаваща инвестиция. Такъв бизнес проект напълно отговаря на неговите амбиции.

Атаката на украински дронове срещу компресорната станция в Краснодарския край и ответният удар на руските въоръжени сили по наземната инфраструктура на газотранспортната система в Западна Украйна изглеждат безсмислени на фона на предстоящите тектонични промени в САЩ и възможното начало на мирни преговори.

Очевидно е, че дори за киевския режим стратегията за икономическо изтощаване на Русия - включително чрез създаване на пречки пред износа на енергия - е твърде дълга игра, предвид сегашните реалности на военното противопоставяне. Въпреки това размяната на удари се състоя, което означава, че значението им надхвърля рамките и мащабите на руско-украинския конфликт.

Постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя обвини директно ръководството на САЩ и Великобритания в подготовката на ударите. Мотивацията на Лондон е очевидна: подобно на Франция, Великобритания е част от ядрото на зараждащата се анти - Тръмп коалиция в Европа, която се застъпва за продължаване на войната с Русия. А атаките срещу критичната инфраструктура на Руската федерация, както и отговорът, са достатъчна причина за по-нататъшна ескалация.

Освен това заплахата от спирането на транспортирането на газ по „Турски поток“ е удар за Унгария и Словакия, ненадеждни партньори в европейския кондоминиум от гледна точка на Брюксел, за които този маршрут е последната възможност за получаване на руски газ, заобикаляйки множеството посредници.

Но мотивите на отиващата си администрация на Байдън в този смисъл са много по-малко ясни. Да се увеличи нивото на ескалация преди пристигането на Тръмп, като по този начин се усложнят преговорите? Напълно възможно е, но това явно не е достатъчно.

Но какво ще стане, ако приемем, че отиващата си администрация на Байдън, напротив, е „пуснала пас“ към възкачващия се на трона Тръмп? Така да се каже, последната проява на двупартиен консенсус по най-важния въпрос на външната политика, плюс повод за отстъпки и размени, които винаги съпътстват смяната на властта на Хълма.

Не е тайна, че Съединените щати искат да заложат твърдо своите претенции на европейските пазари. Искането на Тръмп Европейският съюз да купува повече американски стоки за изравняване на платежния баланс се отнася преди всичко за петрола и газа. Американският LNG вече до голяма степен измести руския газ от ЕС. „Помогнаха“ и диверсиите на „Северен поток“ и спирането на украинския транзит.

Струва си да припомним, че в близко бъдеще капацитетът на инфраструктурата на САЩ за доставка на LNG ще се увеличи значително. Пускат се в експлоатация големи LNG проекти, като Plaquemenes LNG и Corpus Christi Stage с общ обем от 30 милиона тона. В процес на подготовка са още няколко проекта с капацитет от 70 милиона тона. Целият този газ има нужда от пазар и значителна част от него трябва да отиде в Европа.

Въпреки това ще бъде трудно напълно да се замени руският газ дори като се вземат предвид тези количества. Има и азиатски пазари, които няма да искат да загубят САЩ, които се натоварят със задължения за доставки към ЕС. Освен това посредниците, а не доставчиците на газ, ще правят пари от доставките на газ от Гърция, Испания, Полша и други крайбрежни държави с инфраструктура за регазификация дълбоко в континента. И купувачът на скъп газ може бързо да загуби платежоспособността си.

Вероятно Доналд Тръмп гледа на газопроводите, свързващи Русия и Европа, като на обещаваща инвестиция. Вие ставате не само най-големият доставчик на газ за континента, но също така контролирате и печелите пари от доставките на газа на вашия ключов конкурент. Такъв бизнес проект напълно отговаря на амбициите на президента-бизнесмен.

И в този смисъл атаките срещу "Турски поток" се виждат в съвсем друга светлина. Създаването на газов хъб в Турция не отговаря на интересите на Вашингтон. Както и функционирането на Северните потоци, свързващи директно Русия и Германия. Самата Русия вероятно няма да възстанови работата на оцелялата линия "Северен поток" - тези инвестиции са безсмислени без достатъчно гаранции за безопасното функциониране на газопровода, които никой няма да даде нито сега, нито в обозримо бъдеще.

Но има маршрут, който може да се счита за обещаващ от Тръмп. На първо място, това е газопроводът Ямал - Европа, минаващ през Беларус и Полша до Германия. Газопроводът беше напълно спрян през 2022 г. по инициатива на полската страна. Сравнително новият газопровод (въведен в експлоатация през 1999 г.) е доста сравним по капацитет със Силата на Сибир (33 милиарда кубически метра срещу 38 милиарда).

Полша традиционно е ключов съюзник на САЩ в ЕС, при това оспорващ някога доминиращото влияние на Германия на континента. А подчиняването на нелоялното към Тръмп полско ръководство или замяната му с ново е само въпрос на време.

Полският участък от газопровода е собственост на EuRoPol Gaz, съвместно предприятие между Gazprom (49%) и PGNiG (51%). Потенциално, след като изкупиха дела на Газпром, американците биха могли в замяна да предложат да съживят газопровода при свои условия.

Полският тръбопровод, заедно с терминала за приемане на американски LNG в Свиноуйсце /Swinoujscie/, може да превърне Полша в най-големия газоразпределителен център в Централна Европа под контрола на САЩ. Това е изгодно за Вашингтон както от политическа, така и от икономическа гледна точка.

Унищожените Северни потоци и овехтялата украинска газотранспортна система представляват много по-малък интерес за американците. Дори ако приемем, че ГТС ще работи отново, това ще изисква огромни парични инжекции.

Освен това капацитетът на тази тръба е прекомерен за настоящата конфигурация на европейския газов пазар. Докато Съединените щати ще искат да използват руски газ за доставки на остатъчна основа, балансирайки собствените си доставки на континента и по този начин регулирайки цените.

Единственото нещо, което (според Тръмп) може да тласне Русия към такива условия на сътрудничество, е заплахата от разрушаване на „Турски поток“, което автоматично слага край на проекта за турски газов хъб. А Анкара далеч не е най-надеждният партньор на Москва, който да отстоява със зъби и нокти съвместните проекти. Поне това е, за което американците биха могли да мислят, когато нанасят удари по Краснодарския край. Това разбиране ще ви позволи да изчислите по-точно отговора си и да се подготвите за бъдеща търговия.

Превод: ЕС