/Поглед.инфо/ Нанасянето на масирани удари по врага с хиперзвукови ракети е именно целта на разработването от САЩ на нов тип хиперзвуково оръжие. За какво точно говорим, кой стана таен съюзник на Пентагона в тази програма и каква заплаха може да представлява тя за Русия?
Съединените щати експериментират с разработването на хиперзвукови оръжия вече няколко години. Но, като правило, те са неуспешни.
Най-известната американска хиперзвукова ракета е Екс-51A „Уейврайдър“ на „Боинг“, малка експериментална ракета с хиперзвуков двигател. Работата по програмите, предшестващи появата на Екс-51A, започна през 90-те години на миналия век, а реалното разработване на ракетата започна през 2005 г.
През 2013 г. ракетата достигна зададените параметри. Продуктът, изстрелян от стратегически бомбардировач над Тихия океан, прелетя 426 км със скорост 5,1 пъти скоростта на звука, използвайки атмосферния въздух като окислител. След това програмата беше спряна и оттогава не се знае нищо за работа по тази ракета.
Но за кратко време гръмна друг проект - АГМ-183 АРРВ. Ракетата е американски аналог на руската "Кинжал", но с възможност за изстрелване от дозвуков носител. След първите тестове около ракетата се вдигна шум в пресата. Но в крайна сметка проектът беше отменен и американците не успяха да я завършат.
Отделна тема са така наречените хиперзвукови планери. Това са плъзгащи бойни глави за ракети, които заедно с други бойни глави могат да бъдат наречени балистични. Тук, за съжаление, САЩ се справят добре, но това все пак не са ракети.
Изглеждаше, че САЩ са се провалили в създаването на хиперзвукови ракети. На 5 август 2024 г. обаче стана известно, че САЩ и Австралия от 15 години работят върху създаването на хиперзвукови ракети за тактическата авиация и че вече е постигнат значителен напредък.
Споразумение за сътрудничество в създаването на хиперзвукови оръжия между САЩ и Австралия беше сключено през 2007 г. В същото време стартира програмата ХАЙФАЙЪР“, чието пълно име се превежда като „Международен експеримент за изследване на полети“. Програмата имаше за цел да създаде научна и техническа основа за бъдещи проекти за хиперзвукови ракети.
През 2020 г., поради успеха на изследователската програма, на нейна основа стартира практическа такава с невероятно претенциозното име САЙФАЙЪР „Интегрирано полетно изследване на Южния кръст (Съзвездие в южното полукълбо), а съкращението може да се разбере на ухо като „Научен огън“.
Резултатът от тази програма вече трябва да бъде създаването на нова ракета и готова оръжейна система. Каква ще бъде?
Американците обявиха следните характеристики. Скорост - пет "звука". Носителите са тактическа авиация, тоест изтребители и по някаква причина патрулни самолети. Американците казват, че ракетата трябва да бъде евтина.
За да отпразнуват, американските ВВС започнаха да интегрират съвместни програми с Австралия и единствената си програма за хиперзвукови оръжия, която все още е в ход - Хиперзвуковата атакуваща крилата ракета. Очаква се доставките на серийни ракети да започнат през 2027 г.
Интересното е колко тайно САЩ извършиха всичко. Австралия има огромни необитаеми територии и това беше важен фактор за американците, които се нуждаеха от много свободно въздушно пространство над земята за експерименти.
Но в Австралия също е по-лесно да се гарантира тайната на всички действия. Всъщност, освен сателитно разузнаване, нито ние, нито китайците разполагаме със средства за събиране на информация какво се случва на този отдалечен континент. Кой би предположил да наблюдава Австралия от космоса?
Така един ден може да получим неприятна изненада. Съединените щати успешно си сътрудничат с Австралия не само в областта на ракетите и си струва да се погрижим за разузнавателните си способности в този континент.
Вторият проблем е по-остър. От всички хиперзвукови ракети американците се „сдобиха“ с Екс-51A и по случайност новите ракети повтарят нейната „идеология“ - те са „петскоростни“ и използват атмосферния въздух като окислител. „Чист“ хиперзвук.
Тъй като „Уейврайдър“ излетя през 2013 г. и след това програмата „изчезна от радара“, тогава трябва да приемем, че в новата програма всичко ще работи по същия начин за австралийците и американците. Може би дори с помощта на резерва от привидно спряната програма Екс-51A.
И тогава всеки американски самолет ще може да порази цел извън зоната на ПВО в рамките на 40-60 секунди от момента на изстрелването на ракетата. Точно толкова време ще имат екипажите на ПВО, за да поразят свръхбърза и малка по размери цел.
Ами ако има десетки цели в залп? Все пак планират да направят ракетата евтина. И следователно в реалностите на САЩ - масово. Това означава, че предстоят масирани атаки с такива ракети.
Не знаем със сигурност дали американците ще успеят този път, но в името на нашата безопасност трябва да приемем, че тази заплаха ще стане реална. Нито една съвременна противовъздушна отбрана все още не е готова да се бори с такива цели.
Също така би било хубаво да се засили работата по подобни оръжия у нас. Докато ВМС получиха „Циркон“, авиацията все още не разполага със собствена хиперзвукова управляема ракета. Но ние все още изпреварваме САЩ в редица аспекти на разработването на хиперзвукови оръжия. Активността на противника в хиперзвуково направление е добра причина да увеличим нашата активност.
Превод: В. Сергеев