Заместник-съветникът на президента на САЩ по национална сигурност Дюлинг Сингх в понеделник, 27 септември, започна обиколка на Латинска Америка - Колумбия, Еквадор и Панама, с цел да ангажира тези държави в зоната на влияние на Вашингтон. По -точно, да ги принуди да участват в грандиозния инфраструктурен план, с който САЩ искат да се противопоставят на напредъка на Китай.
Сингх започна пътуването си в Колумбия, където се срещна с президента Иван Дуке. След това отиде в Еквадор, за да преговаря с Гилермо Ласо. Имаше среща и с министъра на външните работи на Еквадлоре Маурисио Монталво, ръководителя на околната среда, Густаво Манрике, министъра на общественото здраве Симена Гарсон; Министър на телекомуникациите Виана Майно; министър на енергетиката Хуан Карлос Бермео; и националният секретар по планиране Джейрон Мерчан.
Официалната цел на турнето е да се чуят идеи за инфраструктурен проект, който Байдън иска да стартира като алтернатива на китайския проект „Пояс и път“.
През юни Байдън вече беше убедил останалата част от Г -7 да се присъедини към него в инициативата „Възстановяване по-добре за света“, която има за цел да инвестира в инфраструктура в развиващите се страни.
Белият дом все още развива инициативата и планира да я представи „в началото на следващата година“, според служителя, който пожела да остане анонимен.
Като цяло служителите на администрацията на Байдън планират поредица от пътувания, за да „чуят“ приоритетите и притесненията на страните, които според тях ще се възползват от инициативата, като Латинска Америка е избрана като отправна точка.
Като част от този проект Съединените щати също планират да се ангажират с представителите на частния сектор и общностите по теми като климата, здравето, цифровите технологии и равенството между половете (т.е. насърчаване на дневния ред на ЛГБТ). Официално събитие за стартиране на програмата е насрочено за началото на 2022 г., според служител на администрацията на Байдън.
Самият Сингх коментира, че „тук не става въпрос за натиск, а за осигуряване на по -добър продукт“ от Китай.
Въпреки това, тъй като самата американска инициатива е все още далеч от етапа на готовност, действията на американците са по -скоро като разузнаване по дипломатически канали, за да се установят нуждите и да се изчислят уязвимостите както на Китай, така и на страните клиенти. След такова проучване САЩ ще започнат да формират пакет от предложения.
Дюлинг Сингх е бивш служител на Министерството на финансите на САЩ (заемал длъжността заместник -министър), който участва активно в разработването на санкции срещу Русия през 2014 г. Той беше и научен сътрудник в Центъра за нова американска сигурност, където работеше по енергетика, икономика и въпроси на сигурността.
Той участва активно в разработването на стратегия за ограничаване на Китай, по-специално, той е един от съавторите на доклада „Отговор на предизвикателството на Китай. Подновяване на американската конкурентоспособност в Индо-Тихоокеанския регион “, издадена през януари 2020 г.
Географията на пътуването обаче е показателна. Колумбия е стратегическият партньор на САЩ в региона. Вашингтон си затваря очите пред проблемите с демокрацията в тази страна, където убийствата на политически противници и развилнялите се престъпни групировки се превърнаха в норма.
През 2022 г. там ще се проведат президентски избори и режимът на Дуке очевидно се нуждае от външна подкрепа. В последно време вътрешните политически настроения се изместват все повече вляво, което може да нанесе удар по интересите и позициите на САЩ в тази страна.
Колумбия се използва от САЩ и като трамплин за провокации срещу съседна Венецуела, където присъствието на Китай е доста осезаемо.
Панама е стратегически важен възел в Централна Америка, тъй като през нея преминава каналът, свързващ Атлантическия и Тихия океан. А в Еквадор миналата година протеже на САЩ спечели изборите, така че ще бъде лесно страната да бъде включена в проекта на Белия дом.
Трябва да се отбележи, че посещението на американския държавен служител в страните-клиенти се състоя след срещата на върха на CELAC в Мексико на 18 септември.
На заседанието на CELAC присъстваха 15 държавни глави, включително на Венецуела, Куба и Перу, както и двама вицепрезиденти и 12 външни министри и други членове на правителствата в региона.
В навечерието на срещата на върха се появиха слухове, че ще бъдат направени тежки изявления по отношение на проекта на Вашингтон - Организацията на американските държави. Но това не се случи.
Любопитно е, че участниците за пореден път подкрепиха позицията на Аржентина в спора с Великобритания относно собствеността на Малвинските (Фолклендски) острови и изразиха подкрепа за мирно разрешаване на конфликта.
Според латиноамерикански анализатори, въпреки някои разногласия по време на срещата на върха (например критики към представители на няколко държави относно Венецуела и факта, че Бразилия изобщо не е участвала в нея), общата атмосфера на съгласие е била необходима именно поради интересът от страна на Китай към държавите от Латинска Америка.
Това е така, тъй като Пекин вече е инвестирал в редица южноамерикански страни и планира да засили допълнително икономическото си присъствие.
В латиноамериканските медии практически няма информация за провежданите срещи, което е показател за провеждането им при затворени врати.
Превод: СМ
