/Поглед.инфо/ Мащабът на приключващото пътуване на Джо Байдън в Близкия изток и предстоящото посещение на Владимир Путин в региона след три дни са несравними: американският президент посети три държави, разговаря с лидерите на повече от десет държави в региона, а руският президент ще пристигат в Техеран за един ден, за да участват в тристранна среща с лидерите Иран и Турция. Американското присъствие в региона, от военно до икономическо, е с пъти по-мощно от руското, а връзките на регионалните елити със САЩ са много по-дълбоки и разнообразни, отколкото с Русия.

Въпреки това, на САЩ се гледа като на залязваща сила, а Русия се третира с повишено внимание. Това важи и за двустранните отношения с нас, и за различни регионални проблеми - в Близкия изток на никого не му хрумва сериозно да се опита да изолира или накаже Русия. А именно това беше една от целите на пътуването на Байдън: той, разбира се, не се надяваше арабите да се присъединят към санкциите срещу страната ни, но искаше да ги убеди, че на Русия не трябва да се разчита в бъдеще. Защо? Защото ще затъне в отслабената от западните санкции Украйна и вече няма да има време за Близкия изток. И най-важното, защото Щатите се завръщат в региона:

„Най-общо казано, целта на моето посещение в Саудитска Арабия е да прокарам интересите на САЩ. Да прокарам интересите на САЩ по такъв начин, че да имаме възможност да възстановим това, което погрешно изоставихме: нашето влияние в Близкия изток.“

Решиха ли Щатите да се завърнат? След като дълги години уверяваха наоколо, че след катастрофалните резултати от окупацията на Ирак, те най-после смекчават вниманието си към региона, а освен това изместват фокуса на вниманието си към индийско-тихоокеанските пространства? Щатите не се оттеглиха понеже всичко беше наред (растеж на антиамериканските настроения, разочарованието дори сред бившите съюзници), въпреки че, разбира се, нямаше да напуснат региона напълно. Не, те искаха да изградят определена система на вътрешнорегионално равновесие, проверки и противовеси (предимно на антииранска основа), която да им позволи да намалят присъствието си, като същевременно запазят влияние. Естествено, не беше възможно да се направи това в най-експлозивната зона в света, проблемите на която самите американци активно изостряха. Ако през 2000-те войната беше само в Ирак и Афганистан, то следващото десетилетие се разгоряха Либия, Сирия и Йемен. Близкият изток се промени много - и изведнъж американците решиха да се върнат. Защо ? Байдън не скри причините. Разбира се, заради руснаците:

„Има толкова много въпроси, заложени на карта, че искам да стане ясно, че можем да продължим да бъдем лидери в региона и да не създаваме вакум, който Китай или Русия ще запълнят в ущърб на интересите както на САЩ, така и на Израел или много други страни."

Тоест руснаците и китайците застрашават сигурността на Близкия изток - а американците, осъзнавайки грешката си с оттеглянето, решиха да се върнат, за да спасят народите. Какво по-цинично от подобна логика?

Русия и Китай наистина сериозно засилиха позициите си в Близкия изток – Москва през последното десетилетие, а Пекин като цяло от началото на века. Те направиха това не за да принудят американците да се оттеглят , а защото те като велики сили имат свои интереси тук.

Влиянието на Русия беше засилено не само от военната помощ за Дамаск, но и от възстановяването на отношенията с бивши съюзници от съветската епоха (като Египет) и укрепването на връзките с бивши противници (като Саудитска Арабия). Китай стана не само най-големият купувач на петрол от Близкия изток и търговски партньор, но също така последователно насърчава инфраструктурните проекти на новия търговски маршрут.

Но за разлика от САЩ, Русия и Китай не учат страните от Близкия изток как да живеят, не поддържат Израел в позицията на регионален военен хегемон, нямат военни бази в региона (с изключение на само руски в Сирия), не нахлувайте в страни от Близкия изток и не ги окупират. И не използват Иран като плашило за арабите, не се опитват да играят на противоречия и като цяло „не ловят риба в мътни води“. Тоест Русия и Китай със сигурност не застрашават сигурността на страните от региона, за разлика от САЩ, които само с едната си атака срещу Ирак нанесоха катастрофални щети на териториите с дългосрочни последици.

И сега наистина ли се завръщат, за да спрат Русия и Китай? Не, те само говорят за това - в действителност САЩ нямат такава възможност. Не е субективно, тъй като Щатите отслабнаха, освен това самите те смятат тихоокеанското направление за приоритет. Нито целта - Близкият изток се промени, дори бившите най-близки съюзници не искат връщане на миналото, а Русия и Китай няма да отстъпят позициите си. Байдън говори за вече пропуснати възможности, в минало време - Щатите няма къде да се върнат, защото старият Близък изток вече не съществува.

Не, разбира се, Съединените щати все още имат огромно влияние там и местните играчи (предимно Тел Авив) ще се опитат активно да се възползват, представяйки интересите си за американски. Но е невъзможно да върнем часовника назад: арабският свят вече видя идващата нова реалност, възникващия нов многополюсен световен ред. И иска да вземе самостоятелно участие в изграждането му, а не да играе с онези, които „мислят в миналото“, тоест опитват се да върнат безвъзвратно отминалите времена. Особено ако тези времена са отминали главно по вина на най-носталгичните - все пак грешката не беше изтеглянето на САЩ от Близкия изток, а нахлуването в Ирак. Но Байдън никога няма да може да го признае.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com