/Поглед.инфо/ Латинска Америка е слабо място на САЩ, както Кавказ е за нас. Ще трябва да създадем проблеми на САЩ в този "двор". С тези думи руските политолози реагират на съобщенията, че Никарагуа е отворила достъп до територията си за руски войски. И въпреки че руското външно министерство заявява, че „в това няма сензация“, САЩ вече започнаха да реагират нервно на случващото се.

„В това няма сензация“. Така представителят на руското външно министерство Мария Захарова реагира на информацията, че правителството на Никарагуа законно е допуснало руски войски на своя територия. Като част от тази покана руските войски ще могат да участват в общовойскови и или учения за борба с престъпността, както и в търсене и спасяване на хора в извънредни ситуации и/или природни бедствия.

„Бих искал незабавно да успокоя „горещите глави“: говорим за рутинната - два пъти годишно - процедура за приемане в Никарагуа на закон за временно допускане на чуждестранен военен персонал на нейна територия, за да се развие сътрудничество в различни области, включително хуманитарна и спешна реакция, борба с организираната престъпност и трафика на наркотици“, каза Захарова.

Външно всичко е така. „Никарагуа има наши съветници, технически специалисти. Тази страна от доста време получава нашите оръжия, бронирана техника и хеликоптери. Някой трябва да поддържа това оборудване, да обучава и обучава персонал. Броят на специалистите на територията на Никарагуа постепенно се разширява“, обяснява Борис Мартинов, ръководител на катедрата по международни отношения и външна политика на Русия в МГИМО.

Но от друга страна може да се говори за „рутинна процедура на приемане“ и „рутинен процес на сътрудничество“ само в нормален свят. Свят, в който страните си сътрудничат, където има ясни правила на играта. Където всички са загрижени за проблемите на световната стабилност и правят всичко възможно да поддържат тази стабилност.

Но днес такъв свят няма – САЩ направиха всичко, за да го унищожат. И сега отношенията между страните вече не се градят върху правила и норми, а върху червени линии, пресичането на които е изпълнено с огледален отговор - с по-нататъшна ескалация. Именно в тази форма експертите предлагат да се разгледат руско-никарагуанските военни перспективи. Като огледален отговор на действията на САЩ в постсъветското пространство.

Припомняме, че една от точките на предложенията на Москва за гаранции за сигурност, които бяха внесени във Вашингтон няколко месеца преди началото на специалната операция, беше отказът на САЩ от военно-политическа намеса в делата на постсъветското пространство. Русия изхожда от негласното правило на отношенията между великите сили, което предполага, че силата има своя изключителна сфера на влияние. Американците обаче казаха, че Русия няма право на сфера на влияние – въпреки че САЩ смятат Латинска Америка и Европа за своя изключителна сфера на влияние и не допускат никого там.

Всъщност отказът на Вашингтон да спазва правилата и да уважава интересите на Москва в постсъветското пространство подтиква Русия към огледален отговор. Латинска Америка изглежда е най-доброто място за това.

„Сега руският президент Владимир Путин се интересува повече от всякога от Латинска Америка, особено от своите антидемократични съюзници. Отношенията на Русия с Никарагуа са здраво вкоренени в геополитиката, а Русия – въпреки усилията на САЩ и Европа – демонстрира своите глобални възможности. По-сериозните последици от тази демонстрация, включително засилването на присъствието в Латинска Америка, застрашават демокрацията, сигурността и регионалната стабилност в Западното полукълбо“, пише американското издание „Хил“. „Москва може да разглежда действията си в Никарагуа като възмездие за намесата на САЩ и Европа в украинските дела. За подобна перспектива говорят и руски експерти.

„Ако Съединените щати започнаха политика на системно дългосрочно ограничаване на Руската федерация, опитвайки се да я наложат не само със санкции, но и с мрежа от военни бази, интегрирайки нови страни в НАТО, очевидно е, че ние трябва да действаме в същия настъпателен дух и да станем по-активни в страните от Африка и Латинска Америка“, казва Константин Блохин, водещ изследовател в Центъра за изследване на сигурността на Руската академия на науките. „Латинска Америка е същото слабо място за САЩ, както Кавказ за нас. Наричат я свой „заден двор“. Ще трябва да създадем проблеми на Съединените щати в този „двор“, да увеличим нашата икономическа, военна, културна, информационна дейност в страните от Латинска Америка“.

Да, засега не говорим за проблеми под формата на бази, но Москва е поставила курс за системна еволюция на отношенията с Никарагуа. „Това сътрудничество, изградено около продажба на оръжие, търговски сделки или същите политически възгледи, може да доведе до получаване на достъп до страната на руските военни и техните дейности за сигурност“, посочи „Хил“ преди няколко месеца. Всъщност точно това вече се е случило. Сега "получаването на достъп" може да се развие допълнително, в по-неприятна форма за САЩ.

„Това е разширяване на военно-техническото сътрудничество с Никарагуа. Нашите кораби и самолети могат да летят там като част от съвместни учения. А ученията са в основата на разширяване на военно-техническото сътрудничество. Което от своя страна може да се състои в доставка на оръжия, обмяна на опит. Следващата стъпка може да бъде създаването на база за флота или някакъв вид постоянна военна база за постоянно присъствие на руски войски в региона. Много държави по света знаят, че там, където са изградени нашите бази, нестабилната ситуация става повече или по-малко стабилна“, казва военният експерт Алексей Леонков.

От какво да се страхуват? САЩ имат 76 военни бази в Латинска Америка, докато Русия няма нито една. И тази тепърва трябва да бъде построена - враговете на САЩ в региона (Куба, Венецуела, Никарагуа) гръмко ругаят Америка, но все още не са взели решение за реални резки действия срещу американските интереси. Освен това Вашингтон, в опит да прогони „външните“ от задния си двор (а „външните“ тук включва не само Русия, но и Китай), активно се опитва да използва политически и икономически моркови.

„Съединените щати ще се опитат постепенно да подобрят отношенията си с Венецуела и Куба, може би дори с Никарагуа. За да намалят постепенно натиска върху тези страни, да ги убедят да намалят сътрудничеството с Русия. Затова САЩ постепенно облекчават натиска върху Куба и Венецуела“, обяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания на ВШИ.

Но морковите са с лошо качество. „Малко вероятно е САЩ да успеят да гарантират, че Куба, Венецуела и Никарагуа ще се отдръпнат от Русия. Очевидно е, че Щатите, решавайки проблемите си, отново ще се захванат с тези страни с още по-голяма ярост и ще се опитат да сменят управляващите там режими. Тази индулгенция е изключително временна опортюнистична по природа, защото това е, от което се нуждаят САЩ сега. И стратегическата враждебност на САЩ към политическите режими, които съществуват в тези страни, не е изчезнала. И тези страни са наясно с това“, казва Дмитрий Суслов.

Следователно може да се предположи, че ще им трябва руска база. И тази база – дори една – ще нанесе сериозен психологически удар на американските елити. Трябва да разберете, че в САЩ – за разлика от Русия и редица европейски страни – доминира островният манталитет. Те не са свикнали да имат враждебни войски близо до границите си и още повече на територията на страната, през която наркотиците и нелегалните имигранти (една от ключовите вътрешнополитически заплахи за Америка) влизат в Щатите.

„Не се заблуждавайте – това, което сега изглежда като отделна тенденция, може да позволи на Москва да получи контрол над Карибско море, а руско-никарагуанските отношения могат да се превърнат в решаващ фактор в регионалния военен баланс“, пише „Хил“ за тъжните перспективи.

Тогава защо руските власти не говорят за някаква руска победа, а за „рутинен процес“? Очевидно, защото победата в този процес няма да бъде разполагането на базата, а перспективите за нейната размяна - отказът на Русия да се намесва в делата на Латинска Америка в отговор на отказа на САЩ да се намесят в делата на постсъветското пространство.

Може да се припомни как приключиха подобни „близки позиции“ през 1962 г. – Кубинската ракетна криза и, колкото и да е странно, много бързото отрезвяване на американските елити. След това започна разведряване и цивилизовани отношения между суперсилите. Отношения, основани на правила, а не на желания. Рутинни взаимоотношения.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели