/Поглед.инфо/ От новините: оказва се, че миналата година китайски хакери „с пълната подкрепа на властите“ са проникнали във военните мрежи на Холандия и все още правят каквото си искат в тях. Новината всъщност е американска и не е изолирана, а част от безпрецедентно ескалирала хибридна война между САЩ и Китай.
Тази война се води предимно в инфосферата. Ден след ден четем, че в Съединените щати властите в Пекин тиранизират своите студенти, които учат в Съединените щати. Или – Китай коли тълпи дисиденти, тънещи в зандани и продава органите им, превръщайки се в световен лидер в трансплантологията. Или – китайските власти събират генетични данни от американци за зловещи биотехнологични експерименти.
Всички истории на ужасите в този случай са взети от един ресурс - от неговата редовна колона, преведена като „Американско-китайски наблюдател“, в десния републикански “Епох Таймс”. Забележка: всяка информация се отнася до действия като речта на поредния републикански сенатор или номинирането на следователите на „случая с органите на дисидентите“ за Нобелова награда за мир. Или се говори за действителното депортиране на китайски студенти от Съединените щати. Или се говори за предложен закон, забраняващ на американците да си сътрудничат с Китай в областта на биотехнологиите. Тоест всичко това е хроника на напълно материална масова кампания на самия връх с конкретни действия, а не „пропагандата лае – керванът си върви“.
Като цяло нещо познато, нали? Това е новото издание на кампанията срещу Русия по време на битката между Хилари Клинтън и Доналд Тръмп. Хакери, намеса на Москва в изборите... И за да бъде приликата пълна, ето мнението на члена на Камарата на представителите (демократ) Раджа Кришнамурти: „Би било много наивно да се мисли, че Пекин няма да се намеси в президентските избори в САЩ. .” Нещо повече, военните на тази страна, оказва се, репетират „когнитивни атаки“ срещу американското цивилно население. Между другото, Кришнамурти сега е член на Комисията на Конгреса по китайски въпроси. Общо взето всичко си е както преди, само целта не е Русия, а нейният фактически съюзник.
Историите, изброени по-горе, имат обща черта - всички те са стари неща, които се предъвкват отново и отново. Но има и нещо ново в случващото се. Основната посока на атака са парите, има морална и финансова война със собствените, западни фондове, които се опитваха да инвестират в бизнеса на стратегически конкурент. Но какъв бизнес може да има с онези, които събират генетичния материал на американците и са ужасни във всички останали отношения?
Фондовете купуват акции на всякакви компании по света и очакват печалби под формата на дивиденти или продажба на самите акции, ако растат. А цената на акциите (т.е. корпоративните заеми с обещание за дял от печалбата) се основава на вярванията на хората, професионалисти или не, че този или онзи бизнес е перспективен или не. А преди година всички купуваха китайски акции по очевидни причини - не американски.
Сега картината е абсурдна - има погром и крах на някои от тези фондове, които очакваха печалби от най-бързо развиващата се голяма икономика в света. Погромът по същество е изтичане на капитали от всичко китайско. И в същото време - неочакван просперитет на онези фондове, които също работят с Китай, но имат офис там и имат добра представа как стоят нещата в Китай. Пекин води тази война денонощно и вече си спечели обвинения, че, наред с други неща, е се е насочил към рейтинговите агенции, които дават на фондове и други своите оценки за бъдещето на акциите.
Тоест горят неграмотните паникьори . Но именно на тях разчитат организаторите на тази атака, за да расте паниката. Всъщност това е повторение на „азиатската“ финансова криза от 1997 г., но тогава първоначалната цел не бяха акциите, а обменните курсове на съседните на Китай страни. Кризата, припомняме, се разрастна и засегна цялата световна икономика, включително и руската.
Но тогава беше така, цветя, проба на писалката. Днес ситуацията е различна по този начин: всички по света се страхуват, включително стотици хиляди малки частни акционери на фондове, които рискуват да се занимават с нещо китайско. По същия начин, по който тези (включително частни китайски банки и компании), които работят с Русия, са сплашени: ако такава компания има западни акционери, тогава те оказват натиск върху тях и им предават импулс за ограничаване на бизнеса с Руската федерация.
И нищо не тероризира финансово уплашените повече от сега засилените пристъпи на омраза в Съединените щати или сред техните партньори. Стигна се дотам, че (както отбеляза един британски политолог) в информационното пространство се оформя идея: всеки един китаец (1,4 милиарда) не се занимава с бизнес, а работи за Пекин и за саботиране на другарите на Америка. Той не може да има работа, той си е чиста заплаха. Както и с руснаците, всички трябва да бъдат санкционирани.
Трудно е да се каже как ще приключи този пристъп на хибридна война; може би напълно сериозно разделяне на световната икономика на изолирани финансови сфери. Засега нека отбележим, че предизвикването на масова истерия е опасно нещо, защото е зле контролирано и зле предвидимо.
Превод: В. Сергеев