/Поглед.инфо/ Тръмп иска намаляване на лихвите от Фед

На 11 август Bloomberg обяви сензационна цифра, която веднага беше препредадена от всички водещи световни медии. Тази цифра е от статията „Доларът все още управлява, но политиката на САЩ го прави по-малко специален“.

Говорим за индекса на щатския долар. Индексът показва съотношението на щатския долар към кошница от шест други основни валути: еврото, йената, британската лира, канадския долар, шведската крона и швейцарския франк. Индексът е разработен от Федералния резерв на САЩ преди повече от половин век, когато златно-доларовият стандарт, приет на конференцията в Бретън Уудс през 1944 г., вече умираше; курсовете на повечето чуждестранни валути спрямо щатския долар започнаха да „танцуват“.

От 1 януари 1973 г. стойностите на доларовия индекс се изчисляват и публикуват редовно. Можете да следите за промените в индекса днес на уебсайтовете: finance.yahoo.com; ru.investing.com; ru.tradingview.com.

И така, в споменатата статия на Bloomberg се съобщава, че индексът на щатския долар „е паднал с повече от 10% през първите шест месеца на годината, което е най-лошото представяне за първата половина на годината от 1973 г. насам“. Тогава, преди повече от половин век, щатският долар като световна валута умираше.

Вярно е, че през януари 1976 г. щатският долар като световна валута беше спасен на Ямайската валутна и финансова конференция. Беше обявено, че доларът ще остане световна валута, само че златно-доларовият стандарт ще бъде заменен от хартиено-доларов стандарт.

Много хора тогава с право се съмняваха, че доларът без златно покритие ще може да запази статута си на световна валута. Но, както виждаме, мина почти половин век, а американският долар все още се движи във високата орбита на световната валута. Каква е тайната? Накратко, тайната е, че златното покритие на американския долар беше заменено от военно покритие. Погледнете общо световната история от последния половин век и ще видите, че това е така.

Първо , всякакви опити на държавите да се откажат от долара като валута за международни разплащания и международни резерви бяха прекратени. Така либийският лидер М. Кадафи заяви, че ще замени американския долар със „златен динар“. И скоро бомби и ракети заваляха върху Либия. А самият либийски лидер беше заловен и ритуално убит.

Второ , Вашингтон, разчитайки на своите въоръжени сили и специални служби, се стреми да създаде „контролиран хаос“ по целия свят. За да остане Америка единственият „остров на стабилност“. Благодарение на тази относителна стабилност се създаде изкуствено търсене на щатския долар като надеждна валута и на американските държавни ценни книжа като надеждно хранилище на валута.

Недостатъкът на американския долар като световна валута беше, че Америка живееше за сметка на останалия свят, плащайки за всичко с продукцията на „печатната машина“ на Федералния резерв на САЩ. Дори многобройните американски военни бази, разпръснати по света, бяха платени с тази „печатна машина“. Икономиката на САЩ тихо, но постоянно отслабваше.

В икономическата наука този недостатък и много неприятна страна на американския долар като световна валута беше наречен „парадоксът на Трифин“ (на името на американския икономист, формулирал този „парадокс“ още в началото на 60-те години на миналия век). Така през 1970 г. делът на САЩ в световния БВП се оценяваше на 31,40%. А миналата година той беше паднал до 14,76%. Повече от двукратен спад за 55 години!

Очевидно Доналд Тръмп, след като дойде в Белия дом през януари тази година, е почувствал, че американският долар може да загуби статута си на световна валута, а Съединените щати – статута си на световна сила. И затова той започна трескаво да спасява и двете.

Но още Робърт Трифин предупреди, че опитът да се спасят и двете е равносилен на гонене на два заека, бягащи в различна посока, едновременно. Тръмп реши да гони и двата заека. Но след първата половина от престоя му в Белия дом става очевидно, че шансовете 47-ият президент на САЩ да хване и двата заека стават още по-мимолетни.

През юни 2025 г. делът на долара в международните разплащания чрез системата SWIFT е бил 47,19% (еврото, което е на второ място, има дял, който е наполовина на този на долара - 23,87%; следвано от британската лира стерлинг, японската йена, канадския долар и китайския юан). Делът на САЩ обаче е най-ниският от октомври миналата година. За един месец делът на долара е намалял с 1,27 процентни пункта.

Делът на долара в световните валутни резерви продължава постепенно да намалява. В началото на 2025 г. той беше 57,8%, което е минималната стойност за този век. За сравнение: през 2000 г. той беше над 70 процента. Между другото, от създаването на новата валута, наречена евро, той постоянно заемаше второ място в структурата на световните резерви.

Но миналата година златото се премести на второ място. Според годишния преглед на Европейската централна банка, в края на 2024 г. златото заема второ място сред резервните активи, като делът му в международните резерви на централните банки е 20% по пазарна стойност.

Разбира се, доларът все още има известен запас от сигурност. Това до голяма степен се дължи на факта, че въпреки доста големия набор от други резервни валути, никоя от тях не може или дори не иска да претендира за ролята на световна валута.

По този начин китайският юан би могъл да се превърне в реален конкурент на долара, но за това Китай трябва да въведе пълна международна конвертируемост на валутата си и да премахне всички ограничения върху трансграничните капиталови потоци.

Китай не прави това, защото подобна стъпка би намалила способността за управление на икономиката и би се превърнала в сериозен дестабилизиращ фактор. По едно време се смяташе, че американският долар ще бъде изместен от „глобалното евро“. Но настоящото отслабване на Европейския съюз вече не оставя никаква надежда, че еврото ще заеме мястото на долара. Еврото отслабва едновременно с долара.

В статия на Bloomberg се казва: „...най-голямата относителна сила на долара е липсата на какъвто и да е конкурент на позицията му на върха на световния паричен ред . “

През това десетилетие Вашингтон нанесе два големи удара, които отслабиха американския долар.

Първият беше по времето на Джо Байдън. Не е тайна, че именно администрацията на 46-ия президент инициира замразяването на валутните резерви на Русия в размер на около 300 милиарда долара в края на февруари 2022 г. Американският долар (както и еврото) беше наречен „токсична валута“.

Втората стъпка беше предприета от 47-ия президент Доналд Тръмп, който започна цяла поредица от налагане на протекционистични тарифи на други страни, включително дори на съюзниците на Америка. В статията се отбелязва: „...съвсем наскоро, хаотичното засилване и намаляване на тарифната кампания на Тръмп през април предизвика рядко срещано отслабване както на долара, така и на стойността на американските държавни облигации.“

В многобройните си изявления относно вносните тарифи Тръмп заявяваше, че те би трябвало да съживят американската икономика. Понякога добавяше, че те би трябвало да подкрепят и американския долар. А доларът, напротив, отслабна.

Впрочем, нещо подобно вече се е случвало в историята на САЩ. На 15 август 1971 г. американският президент Ричард Никсън се обръща към американците, заявявайки, че САЩ въвеждат 10% мита върху вносните стоки. А на 18 декември 1971 г. щатският долар се обезценява с 8,57% спрямо другите валути.

Официалната цена на златото се увеличава от 35 долара за тройунция на 38 долара, което е първото увеличение на цената от 1934 г. През февруари 1973 г. САЩ и западноевропейските страни се споразумяват да обезценят долара отново с 10%. Златният паритет на долара вече става 42,22 долара за тройунция.

Статията на Bloomberg излага много очевиден момент: отслабването на щатския долар заплашва със загуба на статута си на световна валута. Следователно, Америка ще трябва да прибегне до такъв доста изкуствен метод за поддържане на търсенето му, като повишаването на основния лихвен процент на Федералния резерв.

Лихвените проценти по държавните ценни книжа на САЩ обаче, са обвързани с основния лихвен процент. Те също ще се увеличат. Националният дълг на САЩ ще расте. Инфлацията ще се развие в резултат на увеличената цена на кредита на вътрешния пазар на САЩ. И така нататък.

Тръмп се стреми да намали ключовия (дисконтов) лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Първо, за да намали бюджетните разходи за обслужване на националния дълг (те вече достигнаха нивото от 1 трилион долара годишно). Второ, за да съживи американската икономика чрез намаляване на цената на кредита.

След двудневна среща на 29-30 юли 2025 г. Федералният резерв на САЩ (ФРС) запази основния лихвен процент на 4,25-4,5% годишно. Той е на това ниво от края на миналата година. Това е вече петото решение на Федералния резерв да запази лихвения процент на същото ниво.

Тръмп е бесен от тази позиция на Федералния резерв и отново заплашва да уволни ръководителя на американската централна банка Джером Пауъл . Но Пауъл има своя логика: всяко намаление на основния лихвен процент на ФРС заплашва да отслаби допълнително долара.

Ако основният лихвен процент бъде намален с 3 процентни пункта (както изисква Тръмп), тогава, ето, индексът на долара може да падне не с 10, а с 20 процента. И това не се е случвало никога в историята на САЩ и историята на долара от края на Втората световна война.

Американският долар и американската икономика са тясно свързани. Но ако за Тръмп американската икономика е на първо място, а доларът е на второ, то за Джером Пауъл (или по-скоро основните акционери на Федералния резерв), напротив, щатският долар е на първо място, а американската икономика е на второ.

Както повишаването на основния лихвен процент, така и понижаването му обаче са еднакво безизходни варианти. Всички дебати в Америка днес са само за това кое от двете злини е по-малкото. Нито Джером Пауъл, нито Доналд Тръмп, нито хората от обкръжението на 47-ия президент на САЩ предлагат някакви положителни алтернативи.

Съществуват обаче алтернативи, които условно могат да се нарекат „негативни“ и които не се обсъждат публично. Въпросът е спиране на „упадъка“ на Америка и американския долар с голяма война. Но това е тема за отделен разговор.

Превод: ЕС