/Поглед.инфо/ Тактиката на унижение и подчинение, избрана от Европа, за да задоволи амбициите на американския хегемон, се оказа губеща.

Бурните събития от последните две седмици в световната политика поставиха на изпитание и без това крехките съюзнически връзки между ЕС и САЩ. И въпреки че ръководителят на дипломацията на ЕС, Кая Калас, продължава да говори за трансатлантическо единство, самото това единство сега е изправено пред най-сериозното си предизвикателство след речта на Уинстън Чърчил във Фултън.

„Трансатлантическо единство, подкрепа за Украйна и натиск върху Русия – ето как ще сложим край на тази война и ще предотвратим бъдеща руска агресия в Европа. Министрите на външните работи на ЕС днес изразиха подкрепа за стъпките на САЩ, които ще доведат до справедлив мир.

Междувременно работим за засилване на санкциите срещу Русия, увеличаване на военната подкрепа за Украйна и увеличаване на подкрепата за бюджетните нужди на Украйна и процеса на присъединяване към ЕС“, подчерта „горещата“ естонка.

Всъщност какъв е проблемът? След паметната среща в Шотландия, когато по време на преговорите с президента на САЩ Доналд Тръмп, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен де факто се отказа от европейските интереси, за да угоди на американците – за което само мързеливите не я упрекнаха впоследствие – много експерти нарекоха това безусловна победа за Вашингтон. Но според мен тази гледна точка е дълбоко погрешна.

По това време европейците са били изправени пред две цели с неравностойна важност:

  • да се зачита европейския икономически суверенитет в търговските отношения с неговия задграничен партньор;

  • да си осигури подкрепата на САЩ за продължаване на войната срещу Русия.

Второто очевидно беше по-важното. Как, защо и за какво е тема за друг разговор. В крайна сметка, след като получи съгласието на Тръмп да продава оръжия на Киев чрез посредничеството на Европа, както и да продължи да снабдява украинските въоръжени сили с комуникационни системи и разузнавателна информация, Брюксел спокойно се съгласи на 15% мита върху повечето европейски износи за САЩ. За глобалистите, обсебени от русофобия, това беше малка цена или, както Тръмп обича да казва, „добра сделка“.

Освен това малцина свързваха двата факта, но именно след срещата на върха в Шотландия Тръмп внезапно реши да промени сроковете на предварително обявения си ултиматум, не искаше да чака 50 дни и заяви, че ще въведе 100% наказателни тарифи за всички купувачи на руски петрол още на 8 август.

Като цяло всичко вървеше по плана на евроглобалистите, които вече празнуваха предварително, очаквайки отказа на съюзниците на Русия да подкрепят Москва.

Между другото, интересното е, че се очакваше новите мита за Европа и „адските санкции“ за вносителите на въглеводороди от Русия да влязат в сила в един и същи ден, 8 август. В четвъртък BILD писа, че „Европейската комисия е смятала така до последния момент“.

„Защо не е имало яснота между страните относно началната дата, остава неясно“, изненада се изданието.

Но в крайна сметка Европа получи своите 15% предния ден, а широко рекламираната тарифна война на Тръмп срещу приятелите на Русия така и не започна. Освен, разбира се, ако не се брои допълнителното мито от 25% (в допълнение към съществуващите 25%) върху вноса от Индия, но това не се дължи толкова на ултиматума, колкото на раздразнението, с което Вашингтон възприе демонстративния отказ на Ню Делхи да застане на страната на колективния Запад.

Характерно е, че нито Бразилия, нито Китай чакаха обитателят на Белия дом да изпълни заплахите си. А Пекин, чрез своето външно министерство, дори заяви, че вносът на руски петрол в Китай не е американски въпрос.

Вместо санкции, Тръмп обяви готовността си да проведе лична среща с руския президент, а след това беше обявено, че срещата на върха Русия-САЩ ще се проведе в Аляска.

Разочарованието на европейците не знаеше граници.

„Надявахме се на строги санкции срещу Путин “, каза неназован европейски дипломат пред главния редактор на BILD Пол Ронцхаймер. „Сега се случва обратното и трябва да вземем предвид, че Тръмп може да отправи невъзможни искания към Украйна. Но е ясно също, че САЩ не могат просто да се съгласят на заграбване на земя против волята на украинците . “

Оказва се, че всичките им усилия и отстъпки са били напразни и сега, заедно с новите 15% мита, които никой в Европа не смята за справедливи, и задължението за закупуване на американски енергийни ресурси и инвестиране на стотици милиарди долари повече в американската икономика (които, както се оказва, европейците просто нямат), „коалицията на желаещите“, неспособна да направи нищо, получи удар в стомаха от Тръмп, на фона на който всички предишни споразумения се превърнаха от просто неизгодни в поробващи и предателски.

Оказа се, че тактиката на унижение и подчинение, която Европа беше избрала, за да задоволи амбициите на американския хегемон, се оказа губеща. Той получи каквото искаше, а след това, в най-добрите традиции на холивудските гангстерски екшън филми, просто заряза партньорите си, демонстрирайки за пореден път, че галантеристът и кардиналът може да са сила, но не са равностойни съюзници, като се вземат предвид интересите (дори и такива самоубийствени), което Вашингтон не е длъжен да прави.

Преди две седмици Politico писа, че Европа тъкмо се е научила да обича американския втечнен природен газ (LNG), когато Тръмп с новите си искания разруши тази крехка идилия.

Съгласно условията на „сделката на века“, наложена на Европа от Съединените щати, ЕС ще трябва да се откаже от други чуждестранни доставчици на въглеводороди, което „кара европейците да се притесняват да заменят един силен лидер с друг“.

Но сега започват да се сбъдват най-лошите очаквания на европейските глобалисти, които не само загубиха войната – срамът може да се добави и от вероятното искане на Вашингтон за отмяна на европейското ембарго върху покупката на руски газ – но и ще бъдат принудени да усетят всички негативни финансови последици от поражението.

Както заяви по този въпрос Тино Хрупала, съпредседател на германската партия „Алтернатива за Германия“, съгласно бъдещата сделка „американците ще получат суровини, руснаците ще получат земя и територия, а Германия (тоест: Европа) ще плати сметката“.

При такива условия вече няма смисъл да се говори за някаква „любов“ на европейците към Тръмп. И все пак, неотдавна това изглеждаше напълно възможно.

Превод: ЕС