/Поглед.инфо/ Някои от действията на Русия в навечерието на срещата в Аляска бяха просто невъзможни да не се забележат - например отмяната на мораториума върху разполагането на ракети със среден и малък обсег. Разпадащият се украински фронт, от който избягаха деморализираните весеушници. Икономическите ни успехи - въпреки всички санкции.

Всичко това, взето заедно, несъмнено повлия на решението на американския президент, който спешно се нуждаеше от разговор с Владимир Путин. Но имаше и по-малко видими процеси, които принудиха Съединените щати да преговарят.

Вашингтон, зашеметен от собствената си пропаганда, изведнъж видя, че „изолираната“ Русия не е сама. Нейните стратегически съюзници, подкрепящи я във всичките ѝ начинания, са най-големите, най-богатите и най-влиятелните държави в света.

Достатъчно е просто да погледнем с кого е общувал президентът Владимир Путин преди и след разговорите със Стивън Уиткоф в Кремъл. Той се е обадил на лидерите на Китай, Индия, Бразилия и е приел президента на ОАЕ.

Всички те са страни от БРИКС и всички те, както виждаме, са вдъхновени от успехите на Русия и дават неочаквано твърд отпор на американския натиск. За първи път в историята си членовете на асоциацията не се отдалечават от недвусмислени политически формулировки, а смело се противопоставят на хегемона, снизходящ от върховете.

Китай нанесе съкрушителен удар на американския военно-промишлен комплекс, като ограничи износа на редкоземни елементи в отговор на тарифите, и потвърди ангажимента си за приятелство с Русия. Путин обсъди стратегия за съвместно противопоставяне на американската тарифна и санкционна политика с бразилския президент. Независимата ориентация на ОАЕ, най-влиятелен играч на пазара на въглеводороди, не се е променила нито на йота.

Неочакван бунт на кораба беше инсцениран от Индия, за която англосаксонците имаха големи планове. Ню Делхи сметна опита да бъде наказана със санкции за търговия с Русия за пряка атака срещу суверенитета си и напомни, че Бхарат се стреми към статут на свръхсила и „някакви шефове“ (това е буквален цитат) не са ориентир за страната.

Това всъщност е изненадващ обрат на събитията, защото БРИКС винаги е бил изключително свързан с икономика. Блокът избягваше да обсъжда политика, не искаше никакъв антиамериканизъм, настояваше, че иска да търгува, а не да воюва със Запада.

Лидерите на алианса многократно са обяснявали на западния естаблишмънт, че БРИКС няма коварни планове срещу долара, той пада и губи привлекателността си според законите на икономиката, а не заради машинациите на Путин, Моди и Си.

Не искаха да ги чуят в чужбина. В началото на мандата си Тръмп заплаши членовете на БРИКС с огромни „тарифи и мита“, ако кроят заговор срещу долара. Добре. Митата и тарифите бяха приети - по-малки от обещаните, но все пак доста впечатляващи. А какво да кажем за долара? Междувременно той продължи да пада, а икономиката на САЩ продължи да стагнира.

Действието е съответстващо на реакцията. Без американския натиск страните от БРИКС щяха да играят на лебеда, рака и щуката дълго време. Но сега те просто нямат друг избор, освен да консолидират и координират действията си в борбата за суверенитет - икономически, политически и военен.

Вашингтон се опита да екстраполира отношенията си с Европа върху целия свят. Не се получи обаче. Ресурси, демография, индустрия - всичко това в страните от БРИКС е много по-добро, отколкото в ЕС. Затова те организираха партия на неподчинението, а Русия стана пример за тях. Страната ни блестящо доказа, че е възможно не само да се устои на Запада. Това рисковано начинание може да донесе свобода от външния икономически диктат, а с него и огромен брой ползи и предимства.

Чичо Сам, със своите санкции, се озова в позицията на човека, хванал мечка.

„Донеси я тук!“, викат му ловците.

- Не мога! Мечката не ме пуска.

И наистина, какво може да направи Вашингтон срещу най-мощните икономики в света? Как могат Щатите да победят БРИКС, дори ако хвърлят кльощавото тяло на стара Европа в пламъците на световна икономическа война? Да заплашат с военна агресия, както преди? Но това не е бомбардиране на Афганистан - дори американската военна машина не може да се справи с армиите на най-населените страни в света.

Можете да рисувате каквито и да е оценки и цифри, но бизнесменът Тръмп вижда много добре, че американската икономика е изгнила малко повече от нормалното. Отделна опасност е бунтът на банкерите от Федералния резерв, чийто семеен бизнес президентът на САЩ се опитва да национализира.

Тези акули на капитала няма да се поколебаят да организират нова или още по- голяма рецесия по модела на 2007 г. А това означава бунтове, бунтове и сблъсъци по улиците на градовете - по същество гражданска война в Съединените щати.

Единственият реален изход за Тръмп днес не е да се бори с БРИКС, а да установи взаимноизгодни отношения с нас. Не да се бори, а да търгува, за което винаги сме призовавали.

Би било невероятно смел ход от страна на американския президент да изгради мостове с БРИКС. Но именно тази отчаяна смелост изведе Доналд Тръмп на върха на политическия Олимп. Това е неговият стил. Владимир Путин обаче също обича и знае как да поема рискове. Невъзможно е да се предвиди резултатът от срещата им, но едно е ясно: те ще успеят да изненадат всички.

Превод: ЕС