/Поглед.инфо/ Миналия понеделник руският премиер Михаил Мишустин проведе среща със заместник-премиерите, където един от централните въпроси беше развитието на руските научни изследвания в областта на селскостопанската селекция и генетика.

Въпреки че тази област често се свързва с експерименти върху мушиците дроздофили и опити за отглеждане на пиле с рога, тази тема е изключително важна и е един от крайъгълните камъни на продоволствената сигурност на страната ни.

Факт е, че днес не е достатъчно само хамбарите, кофите и контейнерите да са пълни: ситуацията непрекъснато се променя, болестите, промените в свойствата на почвата и земните площи, изменението на климата, природните бедствия, социалните промени и т.н. също правят своите корекции.

В тази връзка е необходимо да се реши една много „проста и лесна“ задача: постоянно да се отглеждат нови видове, сортове и породи растения и живи организми, които растат по-бързо, адаптират се по-добре, боледуват по-малко, размножават се по-често, дават по-полезен продукт и с всяко поколение придобиват все по-специфични желани свойства.

Един малък пример: преди време руската селскостопанска индустрия, като част от международното сътрудничество, закупуваше по-голямата част от семената си от западни производители. Да, това бяха красиви, „възпитани“ семена и те дадоха добра реколта.

Но въвеждането на санкции бързо постави всичко на мястото си: през 2023 г. делът на местните семена на руския пазар беше 62,5%, а до края на 2024 г. той вече беше 67,6%. За един от стратегическите видове селскостопански продукти - захарното цвекло - изобщо нямахме семена, а сега делът им се приближава до десет процента.

В съответствие с плановете на Министерството на земеделието нивото на самодостатъчност на страната със семенен материал за пахотните култури трябва да достигне 75% до 2030 г.

Значителен напредък има и в птицевъдството, свиневъдството и говедовъдството. Вицепремиерът Дмитрий Патрушев, докладвайки на Михаил Мишустин на среща, заяви, че в животновъдството вече се осигуряваме с генетичен материал „в достатъчна степен“, но е необходимо да развием качествените характеристики на племенния добитък, което е предвидено в националния проект „Технологична подкрепа за продоволствена сигурност“.

Един от ключовите акценти е геномната селекция, която позволява по-бързо да се идентифицират и затвърдят полезни продуктивни качества при селскостопанските животни. За тази цел в цялата страна се създават генни банки и селекционно-генетични центрове, в пилотни региони започна да функционира федерална информационна система за развъдни ресурси, а в близко бъдеще се планира създаването на изцяло вътрешна система за геномна оценка и разработването на национален индекс за племенна стойност на млечните и месодайните говеда.

Ако оставим настрана умните думи, то на битово ниво това означава, че активното развитие на геномната селекция в руския агропромишлен комплекс ще позволи да се увеличи производителността на млечното стадо с 30-40% до 2030 г. (нека си припомним известните оплаквания от времето на Сахаров и Бонер, че холандските и френските юници, хрускащи хляб, дават почти пет пъти повече мляко от руските си посестрими от Кострома). Сега плочата се е обърнала и свири друга мелодия: в ЕС средният добив на мляко на глава е 7800 килограма годишно, в Русия - около 9000 килограма и повече.

Характерно е, че тази тема възниква със завидна редовност в работата на руското правителство. През юли тази година Михаил Мишустин подчерта на друга специализирана среща, че осигуряването на страната със собствени хранителни ресурси е само част от по-голяма цел: „днес основният фокус е върху прехода към технологично лидерство чрез развитие на научна база, локализация на високи селскостопански технологии“, а селекцията и генетиката, критични за националната сигурност, бяха посочени като основно направление в селскостопанската политика.

В САЩ развитието на селскостопанските биотехнологии също е обект на най-голямо внимание и в момента се наблюдава бум в областта на селективната генетика и перспективните биотехнологии. През последните две години те коренно преразгледаха отношението си към селскостопанските биотехнологии, генетиката и селекцията, премествайки ги от категорията на икономическите инструменти в категорията на критично важните елементи на националната сигурност. Освен това, за разлика от Русия, за американците тази тема има доста забележим военен привкус.

Например, на 8 юли тази година Министерството на земеделието на САЩ обяви стартирането на „Национален план за селскостопанска сигурност“, който за първи път в историята на САЩ официално призна американското земеделие за ключов компонент на националната сигурност на страната.

Един от основните елементи на плана е разработването на пробивни биотехнологии. Сериозността на инициативата се подчертава от факта, че този план е разработен от Министерството на земеделието с прякото участие на Пентагона, Главната прокуратура и Министерството на вътрешната сигурност, чиито ръководители говориха при обявяването на програмата.

Струва си да прочетете внимателно думите на министъра на вътрешната сигурност на САЩ Кристи Ноем, която каза: „Политиката за храна е политика за национална сигурност. Страна, която не може да се изхрани сама, не може да се грижи за себе си, не може да осигури прехраната си, не е в безопасност. Трябва да можем да се изхраним сами, така че никоя друга държава никога да не може да ни контролира. <...> Никога няма да позволим на друга държава да контролира нашите хранителни доставки или нашия народ, защото винаги ще бъдем велика Обединена Америка.“

Амбициозният американски план е да трансформира напълно селското си стопанство, като инвестира в „изследвания на генетични ресурси, геномика и генетично подобрение, осигурявайки на културите устойчивост на климатичните промени, високи и стабилни добиви, превъзходно качество и намалена уязвимост към болести, вредители и екстремни условия“.

Но потенциалът на биотехнологиите се простира много по-далеч. Доклад от април 2025 г. на Комисията по напреднали биотехнологии към Министерството на вътрешната сигурност на САЩ изрично заявява, че „Биотехнологиите вече не са ограничени до лабораторията. Сега те са императив за националната сигурност. <…>

Биотехнологиите могат да гарантират превъзходството на нашите бойци на бъдещите бойни полета, да върнат веригите за доставки у дома и да съживят нашия индустриален сектор.“

В същия доклад също така се предоставя поверителна информация: в бъдеще биотехнологиите ще имат дори по-голямо въздействие върху развитието на държавата, отколкото технологиите, базирани на изкуствен интелект, по които всички в момента полудяват.

Ръководството на страната ни разбира колко висок е залогът и че тази сфера на развитие може да се превърне - и най-вероятно ще се превърне - в арена на тиха, но невероятно ожесточена конфронтация.

Превод: ЕС