/Поглед.инфо/ В последно време хаосът в САЩ е доста обсъждан. Целият този шум, разбира се, не премина покрай съзнанието ми, затова също реших да озвуча мнението си в коментар.
Всъщност какво видях от дивана? Сиреч - предпоставките.
Предпоставките бяха банално нищонеправене и безделие. Когато хората живеят в обичайния си ритъм - ходете на работа, решаване на ежедневни проблеми, ходене на баскетбол и рапиране в двора - всичко е наред. Градът на хълма свети, кинтите се печатат и се стича надолу. Но щом този ритъм беше прекъснат, се появиха много свободно време и лоши мисли нахлуха в главата. Доходите намаляват, безработицата се ускорява и мнозина просто изпаднаха в притеснения. Как да платят ипотеката и вноската за каручката?
Властта не решава проблемите на населението. Тя просто отпечата и хвърли малко кинти, за да не врещят там, но това количество е незначително и не връща в обичайния ритъм.
Следователно, всяко пърдене за "произвола на властта" води до широко недоволство, особено в страна, в която има расова дискриминация.
Как се държаха властите? - Няма значение как. Тръмп драска в “Туитър”, полицията зае пасивна позиция, защото законното ѝ право да поддържа реда е поставено под въпрос и управляващият орган не потвърждава категорично правомощията им. Силите на реда са последната крепост на държавата и когато правителството ги прави разменна монета при преговори, то “това беше всичко, приятели!”. Можете или не искате да обичате силовите структури, но те са създадени, за да защитават държавата и закона.
Лош ли е законът, добър ли е - няма значение. Важно е да има и трябва да бъде изпълняван. И за неговото изпълнение няма забранени методи.
Няма нужда да пеете бойни песни за народа. Побеснялата тълпа и народът са две различни неща и когато един народ се превърне в побесняла тълпа, са необходими силни биячи, които да притиснат побеснялата тълпа в ъгъла, за да се успокои и отново да се превърне в народ.
Но такива действия няма. Нещо повече, ежедневно се дискредитира от нови видеоклипове, с плача на кметовете, следващи тесни политически амбиции, разцепление на властта, коленичене и т.н. Хората виждат, че властта е без зъби, не е в състояние да реши сложни проблеми, а някои вече са вкусили кръвта и безнаказаността.
Мнозина не мислят за последствията - те решават личните си проблеми тук и сега.
Целият този бардак лично ми напомня за разпадането на СССР, когато Елцин и Горбачов си сраха един на друг по главите, деляха властта, а в страната започнаха необратими процеси по рушенето ѝ и плъзгането ѝ в бездната на лудостта.
Правителството по същество престана да съществува и се занимаваше да търка задници на трибуната на ЦК на КПСС.
В САЩ лично аз наблюдавам абсолютно същия процес.
Властите упорито си серат едни-други на главите и никой не се занимава с проблемите на икономиката и вълненията. Е, най-много в “Туитър” да надраскат обещание, което няма да изпълни.
Дони, вече е късно за “Туитър” - трябва категорично да смазваш и да смениш цялата структура на властта.
Защото хората вече видяха и усетиха „вкуса на свободата“. Бандитите видяха, че никой не ги пипа за грабежа, жителите на градовете видяха, че никой няма да ги спасява и защитава, силите за сигурност видяха, че никой не дава заповеди за прилагане на закона.
Дори ако този бардак отмине сам по себе си, то ще е като в стария еврейски виц - „Намерихме лъжичката, но вкусът остана“.
Нещата в САЩ не могат да се върнат назад. Властите показаха в пълна степен, че не са в състояние и не желаят да решат проблемите на държавата.
И в резултат въпросът скоро ще бъде зададен. И за чий чеп щатът ни влиза в нечий състав и защо е длъжен?
Засега целият този бардак е хаотичен, защото няма лидери. И ако се появят, тогава в “Уолмарт” ще има сериозен недостиг на тенджери и гевгири.
Необходимо е да се чете в свободното време „Смъртта на Запада“ на Пат Бюканън. Струва ми се, че страховете му започват да се сбъдват.
Превод: В. Сергеев