На 27-август The Lancet публикува материал озаглавен "Изчисляването на универсалното здравно покритие на базата на индекс на ефективното покриване на медицински услуги в 204 държави и територии".
Ето и графиката, която показва, че Съединените щати имат най-скъпото здравеопазване в света - около 9000 долара годишно на човек, а в същото време то е с по-ниско качество от това на всички индустриални държави:
Ето и друго изследване, което показва същото, но с по-прости калкулации:
Как да си обясним тези неща?
Много просто. САЩ е най-корумпираната държава в света и здравеопазването е толкова важно, че когато гражданите се нуждаят от него, те ще платят всичко на системата, която ги таксува. Съответно инвестирането в здравни продукти и услуги е страшно изгодно и печелившо в Съединените щати.
Всъщност, единственият друг пазарен сектор, който се съревновава за също толкова големи печалби и ниски рискове при инвестициите (най-добрата комбинация за инвеститорите) са потребителските неща, като храни и други работи от първа необходимост.
Когато хората са отчаяни, те са готови да платят каквато и да е цена, защото това не е просто нещо, което искат, а е нещо, от което се нуждаят. Според награждаваното изследване от 6-ти февруари 2020-та на Максим Папенков - "Емпиричен модел за ценообразуване на активи, приспособяващ секторната хетерогенност на риска", специфичните секторни изчисления за печалбите на стоковия пазар от 2000-2018-та, показват, че Здравеопазването и Консуматорските необходимости, са най-добрите инвестиции, когато става въпрос за комбинирането на нисък риск с висока възвращаемост през целия 19 годишен период:
"CD" включва са Консуматорските нужди и включват автомобили и хотели. Това е единственият сектор, който има по-голяма възвращаемост от Здравеопазване, но пък тези печалби са и двойно по-рискови.
S&P500 имат по-ниска възвращаемост от Здравеопазване и малко по-висок риск. От друга страна "IT'', т.е. Информационни технологии са най-рисковите и най-малко печеливши, а Финанси е вторият най-лош сектор за инвеститорите.
Най-печеливши са именно секторите, където са най-нужните неща. Тези, които отнемат възможно най-много от отчаяните хора.
През май 2017-та, Аxene Health Partners публикуваха изследване на актюера си Крис Слейбауг, озаглавено "Международните здравни системи: САЩ срещу света". Ето какво се казва в него:
"Съединените щати са единствената индустриализирана страна в света, която няма универсално здравно покритие за всички граждани.... Вместо една система, гражданите на Съединените щати са осигурени от множество, често припокриващи се системи.
Съединените щати са също и единствената развита страна, където значителен брой от гражданите имат право да са неосигурени, както и където вида на трудова заетост на човек определя дали той ще има здравно осигуряване и какво ще бъде то....
Степента, до която медицинските сметки допринасят за банкрутиране е трудно да се извади измежду други фактори, но дори тези, които са скептични за твърдението, че медицинските разходи причиняват повечето банкрутирания, признават, че те все пак са значителен фактор. В останалата част от развития свят за сравнение, цените на медицинските услуги рядко или никога не са причина за личните банкрути на гражданите."
Всъщност, през февруари 2019-та CNBC излизат със следното заглавие: "Това е истинската причина, заради която много американци подават молба за банкрут". Ето какво пишат те:
"Две трети от хората, които подават молба за банкрут, изтъкват медицински проблеми като основният фактор за финаносовото си падение. Докато високата цена на здравеопазването исторически е била причина за много банкрути, изследванията показват, че прилагането на Обамакеър не е подобрило ситуацията. Това, което повечето хора не осъзнават е, че според един изследовател, здравната им застраховка може да не е достатъчна, за да ги защити".
Когато Барак Обама се кандидатираше за президент през 2008-ма, той обеща, че ще даде на американците "публична опция", за да намали печалбите на здравните компании и съответно цените, които те предлагат. Почти веднага след като бе избран, Обама оттегли предложението си и никога не се и опита да го прокара, дори като разменна монета с републиканците при формирането на неговия "Обамакеър".
Всъщност, Обама избра консервативният председател на Финансовата комисия на Сената, демократът Макс Баукъс, който трябваше да редактира Обамакеър, защото самият Баукъс беше против наличието на публична опция. Прогресивният демократичен сенатор Тед Кенеди и воденият от него комитет за Здравеопазване, образование и труд тъкмо бяха изработили публична опция за Обамакеър, но президентът отхвърли проекта на Кенеди за здравеопазването.
Обама всъщност беше срещу наличието на публична опция, само обществената му реторика беше за нея.
Сега изглежда, че Джо Байдън следва същата тактика, използвайки лъжливи обещания за обществото, както и истински обещания за милиардерите, които го подкрепят по пътя му към Белия дом.
Обама обеща, че ще има обществено "универсално здравно покритие", което значи, че 100 % от населението трябваше да е покрито, както е при другите развити икономики. Вместо това, неговият Обамакеър вдигна процента на здравноосигурени граждани от 84,5 % на 87,7 % за две години. Доста далеч от обещаните 100 %.
Той излъга за да спечели изборите, а медиите все още прикриват факта, че го е направил, и че всъщност беше агент на милиардерите. Сега той е големият герой сред демократите, може би защото Тръмп е дори по-зле.
Тръмп не крие фашизма си. Опонетът му пък е друг лъжец и лицемер - вицепрезидентът на Обама, Джо Байдън, който беше водещият сегрегационист в Демократическата партия, и който спечели номинацията си твърдейки, че всъщност подкрепял човешките права, а не сегрегацията.
Всичко в американската политика е на принципа кукичка и лъжа. Това е реалността на американската "демокрация", която служи на малцината богати.
Политиците, които биват избирани служат само на богатите и тези с добри връзки.
Америка е най-либертарианската или неолиберална, ако предпочитате, от всички развити индустриални държави в света. И това е причината тя да има най-надцененото здравеопазване. Защото Америка дава най-много свобода за милиардерите.
Един от изключително малкото смели американци, които се издигнаха в американската здравна система и се опитаха да кажат на хората колко корумпирана е тя, беше Марсия Ангел, която беше носител на ред престижни постове в системата. Тя беше и главен редактор на Медицинския журнал на Ню Инглънд. На 15-ти януари 2009-та, доктор Ангел написа "Фармацевтичните компании и лекарите: История на корупцията", в която казва следното:
"Конфликтът на интереси пречи на медицината.... Вече не е възможно да се вярва на много от клиничните изследвания, които се публикуват, или пък да се разчита на оценката на иначе доверени лекари и авторитетни медицински наръчници.
Не ми е прятен този извод, до който стигнах бавно и с неохота през 20-те ми години като редактор на Медицинския журнал на Нова Англия.....
Толкова много реформи ще бъдат нужни за да се върне надеждността на клиничните изследвания и медицинската практика, че не могат да се изредят. Много ще включват законодателство в Конгреса и промени във Федералната агенция за лекарствата, включително за одобрението на лекарства. Но има и очевидна нужда за медицинската дпрофесия да се оттърси от индустриалните пари напълно....
Разбиването на зависимостта на лекарите от фармацевтичната индустрия ще отнеме повече от назначени комисии и други жестове. Ще е нужно рязко спиране на печелившия модел на поведение".
Девет години по-рано тя казва следното:
"Ако бяхме тръгнали да създаваме най-лошата система, която можем, пак не бихме могли да си представим толкова лоша като настоящата..... Сегашното ни здравеопазване се базира на презумпцията, че здравеопазването е стока като компютрите или други продукти, което трябва да се разпределя според възможността да плащаш.
Тази пазарна идеология е това, което прави здравната система толкова страховита, толкова лоша.... Фундаментална грешка е начинът, по който нашата страна гледа на здравеопазването...."
Такива експерти, които познават системата и са отговорни пред обществото трябва да бъдат назначавани от президентите да водят Министерството на здравето и човешките услуги, както и Агенцията за лекарствата, но разбира се, милиардерите не позволяват.
На 27 юни NPR пуснаха следното заглавие: "След много лъжи, бивш топ служител на Cigna хвали здравната система на Канада". От медията интервюираха и пиар на американските здравноосигурителни компании, който призна, че може би работата, която е вършел в охулването на социалното здравеопазване на Канада, а именно "да разпространявам лъжи за Канада и извадени от контекста информации", за да заблуди американците за тяхната собствена здравна система, е отговорна за факта, че САЩ се справиха значително по-зле от северния си съсед с коронавируса.
Към днешна дата Канада има 3378 случая на заразени на милион жители и е на 76-то място от 215 страни, докато САЩ имат 18,522 случая на милион жители и са на 9-то място. По смъртност Канада е на 27-мо място, докато САЩ са на 11-то.
Американските милиардери получават по-голямата част от нетните си печалби от акции и лихви, съответно нищо не им е по-изгодно от инвестиции в здравеопазването, поради което сегашната платена система, базирана на печалбата, е страхотна за тях.
Тези няколкостотин души, милиардери, източват богатството от стотици милиони американци и искат да продължат да го правят, заради което финансират политици като Джо Байдън, Доналд Тръмп и техните предшественици Буш и Клинтън. Освен това те създават "благотворителни" фондации и даряват на медицинските училища и университети, за да подхранват либертарианското вярване, не само в обществото, но и в студентите и професорите.
Макар и много в академичните среди да са срещу това, не са те, които достигат до престижните и добре платени позиции.
Става въпрос за аристократична парадигма от върха към низините, която се преструва на демократична от низините нагоре. И така, корупцията продължава, а американците умират по-млади и по-бедни, защото тази аристократично контролирана система е американският начин, който страната нарича "капитализъм".
Превод: СМ
