/Поглед.инфо/ Договорът за ликвидирането на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) е подписан от СССР и САЩ преди повече от 30 години, на 8 декември 1987 г. Москва никога не е смятала този договор за остарял, считайки го за един от крайъгълните камъни на системата за контрол на оръжията. В действителност, при условията, въведени от договора – да се унищожат съществуващите и да продължат да не се произвеждат, да не се тестват и не се разполагат наземни балистични и крилати ракети със среден и малък обсег (от 500 до 5500 км) - арсеналите на двете страни бяха освободени от цял клас оръжия.
Ние обаче подчертаваме - при спазване на изискванията на договора. Първото от тях - за унищожаването на ракетите в експлоатация - е извършено в рамките на три години. До юни 1991 г. 1846 ракети РСМ-10 от комплекса „Пионер“ (според западната класификация - СС-20), Р-12 (СС-4), Р-14 (СС-5), РК отиват под ножа в СССР, а също РК-55 (наземна крилата ракета), OTР-22 "Темп-С" (СС-12) и OTRР23 "Ока" (СС-23). САЩ изхвърлиха 846 ракети „Пършинг-2“, „Пършинг-1А“ и БГМ-109Г (наземна крилата ракета „Томахоук“). В резултат на това международната сигурност, особено в Европа, беше засилена. От заплахата от използването на този клас оръжия от страна на САЩ излезе европейската част на страната ни от Архангелск до Грозни, а от страната на СССР / РФ - цялата територия на европейския континент, предимно американски бази във Великобритания, Германия, Италия, Белгия и Холандия.
Но със спазването на второто основно изискване на ДРСМ- да не се произвеждат, да не се изпитват и да не се разгръщат - проблемите започнаха да се натрупват.
Съединените щати постоянно демонтират юридическата система за осигуряване на стратегическа стабилност. Те едностранно се оттеглиха от договорите за противоракетна дейност от 1972 г. и 1992 г., не ратифицираха Договора за всеобхватна забрана на изпитанията от 1996 г. и избягват продължаването на СТАРТ-3.
В съответствие с този курс, насочен към постигане на едностранни стратегически предимства, Вашингтон пое ангажимент да предяви претенции към Русия за нейните "нарушения" на ДРСМО. Това проправи пътя за денонсиране на договора и обвиненията срещу Москва изиграха ролята на димна завеса.
Пример за нарушаване на договора от Русия беше обявено разработването на ракета 9M729 (ССЦ-8), която се използва за въоръжаване на комплекса "Искандер-М". Обхватът ѝ, според САЩ, нарушава ограничителните изисквания на ДРСМО. В края на 2018 г. на Москва беше поставен ултиматум: в рамките на следващите два месеца да обяви прекратяването на разработката. Виждайки, че е невъзможно да се говори на езика на ултиматумите с Москва, Тръмп през февруари 2019 г. обяви началото на процедурата за оттегляне на САЩ от ДРСМО и през август същата година се случи такова оттегляне.
Вашингтон не само не се задълбочава в същността на възраженията на Москва, която отрече нарушаването на ДРСМО при разработването на ракетата 9M729, но също така отхвърли насрещните претенции: разполагането от САЩ на ракети МК-41 в Европа, при които ракетите-прехващачи в установките могат да бъдат заменени с крилати ракети „Томахоук“ с обхват от почти 2500 км. А също използването на целеви ракети, близки по характеристики на наземни ракети със среден и малък обсег и производство и използване на атакуващи дронове.
Русия е особено загрижена за първото от тези три нарушения. Става дума за разполагане на забранени системи в американските бази в Девеселу (Румъния) и Реджиково (Полша). Отхвърлянето на задълженията по ДРСМО даде на американците възможност да "легализират" разполагането на установки в тези бази, което би позволило използването не само на противоракетни системи, но и на настъпателни оръжия - ракети БГМ-109 „Томахоук“, които попадат в ДРСМО. Създаването на нови американски ракетни бази в други страни не е далеч.
Съединените щати вече са изпитали нова версия на наземния вариант „Томахоук“ с обсег от 1000 км. Изпитва се наземна балистична ракета със среден обсег, подобна на „Пършинг-2“. Според експерти от Пентагона това ще бъде „напълно нова ракета“.
В съответствие с американската ядрена доктрина производството на ядрени бойни глави с ниска мощ У76-2, които могат да бъдат поставени на ракети със среден обсег, започна през 2019 г., което според американската армия ще попречи на Русия да „използва своя тактически оръжеен потенциал“.
При тези условия да остане едностранно придържащо се към принципите на ДРСМО би означавало за Русия да подкопае собствената си сигурност. Освен това не само САЩ искат да се сдобият с оръжия от този клас. Индия, Пакистан, Корея, Китай, Иран, Израел имат в своите арсенали ракети със среден и малък обсег.
През февруари 2019 г. Путин обяви, че отговорът на действията на САЩ ще бъде „огледален“ и инструктира да спре участието на Русия в договора. Освобождаването от задълженията, предвидени в ДРСМО, дава на Русия нови, разширени възможности за укрепване на сигурността. Ако руската армия бъде оборудвана с ракети от този тип, територията на практически цяла Европа ще бъде в засегнатата зона. Европейските столици са на 750-3500 км от Москва, а ракетните установки могат да бъдат приближени до западните граници на Руската федерация.
Въпреки това, Москва не иска да пропусне шансовете за облекчаване на напрежението. На 26 октомври руският президент излезе с изявление относно допълнителни стъпки за спадане на напрежението в Европа в контекста на прекратяването на ДРСМО. От изявлението следва, че Русия продължава да разглежда договора като важен елемент за гарантиране на международната сигурност и стратегическа стабилност и счита, че оттеглянето на САЩ е сериозна грешка, която "увеличава рисковете от разгръщане на ракетна надпревара, увеличаване на конфронтационния потенциал и плъзгане в неконтролирана ескалация на напрежението".
Москва потвърди, че се придържа към обявения по-рано от Русия мораториум върху разполагането на наземни средни ракети, докато ракетните оръжия от подобни класове американско производство се появят в съответните части на света. „Ние също вярваме, че апелът ни към страните от НАТО да разгледат възможността за обявяване на контрамораториум не е загубил своята спешност“, отбеляза В. Путин.
Въз основа на принципите на равна и неделима сигурност, Русия приканва всички заинтересовани страни да обмислят конкретни варианти за мерки за взаимна проверка за отстраняване на съществуващите опасения. По-специално става дума за мерки за проверка по отношение на комплексите „Иджис Ашор“ с пускови установки Mк-41 в американските и натовските бази в Европа, както и ракети 9M729 в руските военни съоръжения в Калининградска област.
Въпреки че Москва е уверена, че ракетите 9M729 напълно отговарят на изискванията на съществуващия по-рано ДРСМО, тя изрази готовност да не разположи тези ракети в европейската част на Русия самостоятелно и да ги постави в комплекса „Искандер-М“. Но "само при условие на взаимни стъпки от страна на страните от НАТО, с изключение на разполагането в Европа на оръжия, забранени преди това съгласно ДРСМО". Руският президент призова за подобно търсене на схеми за поддържане на стабилност и предотвратяване на ракетни кризи в Азиатско-Тихоокеанския регион.
Топката е на страната на САЩ и НАТО. И на офицерите от стратегическите ракетни сили на въоръжените сили на РФ не им пука кой е станал президент на САЩ: те знаят едно просто правило - целите на ракетите и техните координати не се променят от смяната на президента на САЩ.