/Поглед.инфо/ В неделя вечерта кандидатът на Демократическата партия Джоузеф Байдън обяви своята "победа" на президентските избори в САЩ - след като беше съобщено от световните медии. Неговият опонент от Републиканската партия, настоящият собственик на Овалния кабинет, Доналд Тръмп разбра за това на голф-игрището и, както се очакваше, не призна поражение.

„Спечелих изборите, не загубих!“ - написа президентът в профила си в „Туитър“.

А неговият адвокат Рудолф Джулиани добави, че името на следващия президент на САЩ трябва да бъде определено не от някои медии, а от съда, където съответните искове ще бъдат предявени от 9 ноември.

Въпреки това, ръководителите на редица чужди държави и международни организации, както и много политически и обществени лидери се втурнаха да поздравят Байдън и партньорът му Камала Харис за победата.

Изглежда първата лястовица беше президентът на Словения Борут Пахор. И тогава се започна: британският премиер Борис Джонсън, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Ангела Меркел, японският премиер Йошихиде Суга, канадският премиер Джъстин Трюдо, индийският премиер Нарендра Моди, израелският премиер Бенямин Нетаняху, австралийският премиер Скот Морисън, кралят на Йордания Абдула II.

Също така бяха отбелязани бившите американски президенти, демократите Бил Клинтън и Барак Обама (което е разбираемо) и републиканецът Джордж Буш (също разбираемо, макар и странно), генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, ръководители на редица големи транснационални корпорации и т.н.

Отделен списък на ранните поздравители включва и фигури от постсъветските републики, включително президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, министър-председателят на Грузия Георги Гахария, президентът на Украйна Владимир Зеленски и дори „президентът на Република Беларус“ Светлана Тихановская. Байдън беше поздравен и от двамата президенти на Венецуела: законният Николас Мадуро и самозвания Хуан Гуайдо.

В същото време от важните държавни лидери руският президент Владимир Путин, китайският президент Си Цзинпин и, колкото и странно да изглежда, мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, не бързаха с поздравленията за Байдън. Уж самият Бог му говореше да се присъедини към глобалистичния хор - макар и само заради „стената на Тръмп“ на американско-мексиканската граница.

Добавете към това медийните партенки, че Мелания Тръмп е готова да се разведе с Доналд, а зет му Джаред Кушнер е призовал своя тъст да признае поражението си. И какво е това, ако не опитът да се повлияе на резултата от изразяването на волята на американските граждани, като по този начин се заглушат всички фалшификации  на "синята вълна" на изборите на 3 ноември?

Но нямаше нито дума за чужда намеса в американското комуникационно пространство. Дори някога подкрепящият републиканците „Фокс Нюз“, спонсориран от клана Буш, подкрепи Байдън с голяма сила.

Както отбелязва известният руски американист Александър Домрин в една от своите речи, митът за американската демокрация се оказа, образно казано, обърнат отвътре, намазан със смола, покрит с перушина и в тази форма е изложен на публично изложение. И всички, които по една или друга причина побързаха да поздравят тандема кандидати от „магарешката партия“ за победата им, се радват рано и напразно. Те така или иначе няма да получат старите „кифлички“ от Америка на Байдън, защото „кифличките“ са свършили отдавна и останалите от тях са категорично негодни за консумация.

Затова никой няма да се оплаква, а и няма защо, да се оплаква от „лошата Америка“. И се лиши от правото да говори „от името на демокрацията“. Независимо колко успешна ще се окаже „защитата на Тръмп“, побързалите с поздравленията представители на световния елит ще получат единствено дупката на геврека.

В настоящата еуфория на противниците на 45-ия президент на САЩ този момент изглежда засега малък и незначителен. Но много скоро той ще излезе на преден план и процесът на украинизация на неотдавнашния глобален лидер ще върви със скокове. Възможно е със собствения си „Крим и Донбас“, както и най-бруталната либерална диктатура в останалата част от територията. Включително с пренаписана история, където представители на цветни и сексуални малцинства ще се появят като „древни укри“, тоест бащи основатели.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели